четвъртък, септември 24, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Heroes of Land, Air and Sea – Почти перфектна. Почти.
Heroes of Land, Air and Sea – Почти перфектна. Почти.

Heroes of Land, Air and Sea – Почти перфектна. Почти.

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Буквално заглавие, съгласен съм. От друга страна как биха подсказали усещането за Heroes of Might and Magic без да плащат безумни пари за интелектуална собственост?

За да бъда напълно честен, играта може и да не е копие на известната видео игрa, но цялостната динамика ще ви лъха на добрите стари компютърни стратегии, били те RTS или походови такива.

Както подсказва заглавието – всеки от играчите разполага с различни герои от различни раси, като в тяхно допълнение ще имате стандартни брутове и доста селяни, които да ви копат ресурси.

Кутията е фрашкана с уникални фигурки. Аз не съм разбирач в миниатюрната сфера, но бих определил тези фигурки като „епа яки“.

За да се подсили 3Д ефекта, от Gamelyn Games са добавили картонени структури, които създават епично усещане по време на игра.

И като казвам „епично“, трябва да се спомене, че Gamelyn Games са популярни със своята Tiny Epic серия. Явно са се поуморили, защото нищо в Heroes не е tiny. Геймплеят е мащабен. Дължината на игра е мащабна, мястото, което заема играта на масата е мащабно. Дори кутията е мащабна.

Направи сравнение с Heroes of Might and Magic и ако не друго, то има едно нещо, което е сто процента същото – ефекта на клечката кибрит.

Всеки път щом се сетя за HoMM, ми се ще да го инсталирам. Всеки път щом играя повече от два часа ми се ще да го деинсталирам, защото вълнението вече е изгоряло.

В Heroes of Land, Air and Sea, усещането е подобно. Започвате с ентусиазъм и огромен набор от възможности, но половин час преди края, вече започвате да гаснете. Това се дължи на един от двата основни проблема, които имам с играта и за които ще говоря в края на тази статия.

Искам преди това нека ви кажа нещата, които ме влюбиха в играта.

Първо – базовата игра пристига с 4 раси, които се усещат напълно различни – всяка си има собствени умения, сгради и единици, което превръща геймплея им в уникален. Освен това, вие нямате време да направите всичко в тази игра, което значи че дори и да играете с една и съща раса, ще можете да изпробвате различни стратегии всеки път.

Да, тук има голяма доза стратегия, макар и основата на играта да се крепи на тактика.

Преди всичко трябва да знаете, че това е военна игра. Да,събирате ресурси и се борите за точки в крайна сметка, но всичко, което правите е, за да можете да построите достатъчно адекватна войска, за да размажете противника.

В битките няма почти нищо случайно, което е само плюс за игра, която трае около 3 часа. Без да навлизам в подробности, тук не се ползват зарове, а и най-много можете да вкарате до пет единици в боя. Често ще откриете, че не е много изгодно да се хвърляте с много единици, защото тук качеството е много по-важно от количеството.

Ще имате най-различни единици, всяка от които може да има сума ти умения, които ще помогнат в битката. Заради това, опитните играчи ще имат огромно предимство пред останалите.

Всеки играч има тесте от няколко карти, които добавят към силата на единиците, но и извършват разни гадорийки. Всички имат еднакви карти и тези карти си взаимодействат една с друга на принципа „камък-ножица-хартия“, което значеи, че дозата блъф не е за подценяване.

За щастие, всяка карта трябва да се плаща с ресурси, така че можете да ограничите възможностите на противника, ако следите икономиката на всички.

В основата си играта е на принципа – Бой за контрол на територии. Всяка територия си носи ресурси в края на хода, а в края на играта носи и точки.

Има нещо, което често бъркат неопитните играчи. В тази игра, всеки играч започва на отделен остров. Можете да си купите гигантски лодки и дирижабли, за да се придвижвате свободно и да се биете, защото това не са просто превозни средства, а сериозни бойни машини. Въпреки това разстоянието между островите е илюзия. Това не ви е класическата видео игра тип АОЕ, където всеки билдва огромна армия и накрая напуска островчето.

Тук островите са зрителна измама. Всъщност има „мостове“ между островите. И то такива мостове, че от всеки остров можете да стигнете до всеки друг остров само с едно движение. С други думи – не разглеждайте картата като „островна“, а по-скоро като континентална, с региони, където можете да използвате превозни бойни машини.

Механиките в играта не са нищо кой знае колко оригинално, което е само комплимент към създателите, тъй като няма да ги забравяте от игра към игра. Те се основават на познатото „следване“ на други действия, като в допълнение има и някои други врътни, които създават интрига и планиране.

Това, което се изненадах, че ми хареса бяха магиите. Магиите са на принципа на класическите „екшън карти“. Това е и единствената скрита информация, с която ще разполагате по време на игра. Само че за разлика от, да кажем, Covil, тук въпросните карти не се играят лесно. Да не кажем – направо си е трудно. Като се замисля – карти с магии И се вземат трудно.

Един от трите ресурса в играта е Мана. Маната ви трябва както за магии, така и за доста от картите за битка, както и за някои от единиците.

Можете да изиграете цяла игра без да сте пуснали и една магия. Въпросните магии са толкова силни обаче, че бихте искали да кастнете правилната магия в правилния момент. За целта, играта ви е предоставила механика, с която ви позволява да си запазите до три магии, които да си ги пускате през два хода, но никога да не изгубите. С други думи – вие ефективно си създавате специално умение, което да се комбинира с останалите ви гъзарийки на расата.

Heroes of Land, Air and Sea можеше да е една от любимите ми игри. Дори да е в топ 10 игри за мен по принцип. Даже в средата на първата ми игра бях сигурен, че това ще се случи. Но… има два фактора, които изпращат играта, ако не извън топ 100, то поне след 50 (което пак означава, че играта е изключителна).

Първото нещо е свързано с концепцията 4х, с която игра се рекламира – exploit, exterminate, explore, expand. Както сме свикнали с десетките игри, които се рекламират така, усещането не е за 4х, тъй като тук няма как да спечелите, ако се „закостенурчили“ в единия ъгъл и само фармите ресурси. Тук се печели с битки. Въпросният 4х е свързан с условието за край на играта. Или трябва да се разкрили всички земни зони (има токънчета с разни благинки), или трябва да сте превзели столицата на някого, или трябва да сте построили всичките си брутове и селяни, или трябва сте си направили три кули на три различни острова.

Всички тези фактори изглеждат като логична развръзка на играта, но истината е, че всичко се променя с щракане на пръсти. Единицте се избиват лесно и едва ли някой ще може да си пльосне армията ей така. Столиците са почти непревземаеми след средата на играта. Строенето на трета кула изглежда като нещо възможно, но освен ако другите блеят или искат играта да свърши, едва ли ще ви оставят да го направите. Най-вероятно играта ви ще свърши с разкриване на всички територии. Но дори и това не идва естествено, а зависи от желанието на конкретни играчи. Често последните територии са в средата на някой остров и никой няма да иска да стъпва там.

С други думи – краят на играта е непредвидим, бавен и крайно неестествен. Освен това е некулминативен. Играта определено не свършва тогава, когато трябва.

Вторият ми проблем с играта е с точкуването. Разбирам, че това е военна игра и напълно схващам защо влизането в битка ви дава точки. Готино е и че магиите ви дават точки.

Това, което не ми харесва е, че играенето на карти в битка ви дава основните точки за победа. Това значи, че дори и да сте най-големия военен балък, ако ви нападат често и вие просто играете карти, ще имате голям шанс за победа. Независимо колко ви млатят.

Сградите и единиците не дават кой знае колко точки, че да обърнат играта. С други думи – exploit-ът е почти невалиден в точкуването. Ако поне тези сгради даваха значителни точки, това щеше да може да ви позволи да играете и малко по-пасивно… което е може би и причината да ги „нърфнат“.

Точкуването наистина може да ви ограби от смисъла на играта, особено ако сте вложили твърде много в амбицията за победа.

Заключение

Heroes of Land, Air and Sea е игра с огромен потенциал и достатъчно окей реализация, че да мушне играта сред любимите ми 100. Компонентите са страхотни, концепциите са брилянтни и усещането за стара стратегическа видео игра ми позволява да изпитвам някаква сантиментална емоция към нея.

За съжлаление – небалансираното точкуване и досадните условия за финал на играта сриват я сриват далеч от заветното топ 10.

Бих играл играта винаги, когато някой я предложи и засега остава в колекцията ми, но засъжаление статута й е точно такъв – „засега“.

Heroes of Land, Air and Sea е постижение и дори и да ви звуча като ужасен от негативите, позитивите са в пъти повече.

Просто играта не е идеална. Но е добра. Много добра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Удивителни компоненти
  • Елегантни правила
  • Усещане за видео игра
  • Расите са тотално различни
  • Огромно разнообразие от опции и комбинации

МИНУСИ:

  • Отнема поне 3 часа с 4 човека
  • Краят е некулминативен и противоестествен
  • Точкуването не е балансирано

Ако се кефите, знаете къде. Ей там.

Купи: Heroes of Air, Land & Sea

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*