Site icon Big Box Gamers

Hardback – Отличен брейнбилдър!

Пропуснах първата от поредицата – Paperback и скочих директно на това. Ако не сте запознати, поредицата смесва строенето на думи (ала Скрабъл) и декбилдинг (ала Доминион и подобни). Уаа?

Ако сте срещали и други игри на Тим Фауърс, ще разпознаете стила на кутиите му – малки, правоъгълни, не се затварят напълно и са ФРАШКАНИ с компоненти.

Hardback идва с тонове карти, токъни, референции, книжка, че дори и борд за точките.

Освен това, тук има купища модове и вариации, като дори можете да играете кооперативно.

В основата си обаче това е класически декбилдър, в който всеки ход играете карти, за да печелите пари и точки. С парите си купувате още карти, а с точките – печелите.

Врътката тук е… как играете тези карти? Не можете просто да си изберете карта и да я свалите. Тук вие се опитвате да образувате дума с буквите от ръката си. Ако успеете – сваляте въпросните букви, а останалите изхвърляте.

Спасителният пояс тук е правилото, че можете да заместите която и да е буква от думата, която искате да направите с карта с лицето надолу. Така ще си направите думата, но няма да ползвате умението на тази карта.

Другата врътня в Hardback е използването на мастило. В играта има токъни с мастило,  които си ги купувате лесно с пари, а и доста карти ви ги дават допълнително.

По време на вашия ход, можете да харчите мастило, за да теглите още карти. Уловката е, че всяка карта изтеглена по този начин трябва да бъде ползвана в думата ви. Така че внимавайте като си купувате много „W”-та или “X-ове”.

В играта има и ресурс – „eraser“, с който можете да махате мастило, ако сте забили твърде много, но той се намира трудно и само от определен вид карти.

Всяка една от картите е различна. Самите карти са разделени на 4 жанра, като всеки жанр има спецификите, които очаквате от всеки добър декбилдър – контрол на дека, контрол на пазара, пари, точки.

Hardback използва механика, която вече изглежда като запазена марка на Star Realms и Hero Realms, в която колкото повече карти от един вид играете, толкова по-силни умения ще имате. С други думи, тук ще се концентрирате в един или два жанра, за да сте успешни.

Големият мозъчен туист обаче идва от това, че освен за умения и вид, вие трябва да гледате и за буква. Обикновено по-хубавите умения идват с по-трудна буква и сякаш никога няма точно на вас да ви се паднат подходящи букви на пазара.

С други думи, най-важното в Hardback е да имате лесни букви. Тук изграждането на думи може и да изглежда лесно, но когато има само съгласни мозъкът ви започва да се пече.

И понеже никой не обича да чака, докато опонентът му е в паралелната вселена на парализираните умове, правилата ви позволяват да играете думата си по време на ходовете на другите играчи. Това означава, че по това време можете дори да си харчите мастило, за да теглите карти. На теория, това означава, че ходовете би трябвало да са бързи – всеки е готов и само си взема карта от пазара. На практика обаче, щом всички мислят по време на хода на другия, това означава, че всички мислят постоянно! Това може да е дооста изморително… и понякога объркващо. Открихме, че ако всички играят едновременно, това създава определени ситуации на странен тайминг. Ако всичко се проследи правилно, има изход, но… в общия случай това си е пасианс, в който мозъкът ви е забил на „loading”.

Ако това не ви е достатъчно, можете да хвърлите няколко модула – специални умения (които не изглеждаха достатъчно балансирани), евенти, които да ви затрудняват дори още (садисти!), мисии, които ви дават допълнителни точки за дълги думи (това забързва играта, така че го препоръчвам), както и опция да купувате точки за пари (също препоръчвам).

Заключение

Hardback причинява мозъчни щети. Поне за нас – българите, чийто майчин език не е английски. Разбира се, стараем се да сме с високо самочувствие и да се правим, че го знаем тоз пуст език, но когато ножът опре до гърлото, или в по-точен термин – трябва да измислите дума с w, x, n, c, r и едно y, тогава се разбира кой е голям мъж и кой си е купил дипломата. Казвам, че е важно да знаете английски, защото за нас това беше по-важно от готините умения и врътките, които можете да получите като преживяване.

Има начин да заобиколите умственото си мъчение, и това е да купувате слаби карти, но с добри букви. По този начин си гарантирате хитри комбинации, но от друга страна сваляте гъзар левъла до такава степен, че няма да можете да се фукате, че сте написали “quixotic”. Не. Не я знам. Потърсих сложни думи в гугъл. Колкото и да съм използвал английския се оказа, че в Hardback мозъкът ми получава такъв запек, че мога да измислям само думи като “dog”, “cat” и “fart”. Защото съм тъпак. И простак.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Exit mobile version