Site icon Big Box Gamers

Good Cop Bad Cop – светкавична социална игра с дедукция

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Social Deduction  игрите(социална игри, основани на дедукция) бяха изключително популярни миналата година. Въпреки че смятам, че тази мода няма да се задържи години наред, мисля, че ще видим още доста подобни игри в следващите една-две години.

Парти игра номер 1 в класацията на Boardgamegeek все още държи Avalon и това е отличен представител на жанра. Проблемът с Авалон обаче е, че понякога игрите могат да се провлачат твърде дълго и най-вече, често може да има сърдити след играта. Good Cop Bad Cop премахва напълно тези проблеми и се концентрира не толкова върху дедукцията, а върху чистото забавление.

Какво е социална игра с дедукция?

Социална игра е игра, която разчита основно на комуникацията между играчите за сметка на механики и геймплей. Обикновено това са игри, в които играчите получават тайни роли и по време на играта всеки получава частична информация за останалите. С помощта на дедукция играчите се стремят да разкрият това, от което имат нужда, за да постигнат целта си. В повечето случаи играта е разделена на два отбора (да кажем добри и лоши) и целта на добрите е да разкрият кои са лошите, а на лошите да пречат на добрите. Ще дам няколко примера.

В Авалон (съответно и The Resistance) добрите изпълняват мисии и се опитват да съберат екип само от добри. Ако лош успее да се намърда там вероятно ще им развали мисията. Ако лошите развалят твърде много мисии, те печелят.

В Werewolf, върколаците изяждат хора всеки ход, а добрите се опитват да открият кои са върколаците.

В Spyfall всички са на тайно място, само един шпионин се опитва да разбере кое е това място, докато останалите се опитват да разберат кой е шпионина.

В общи линии социалните игри с дедукция често разчитат на подвеждане, манипулиране, измама и чисто и просто – лъжа. Заради това, този тип игри често е подложен под огън, заради своята моралност. Вижте какво, аз се считам за вярващ християнин и не смятам, че това е „лъжа“ лъжа. Защото дори и в белота хората имат скрита информация, за която се опитват да подведат другите играчи. От друга страна, не препоръчвам тези игри на деца, защото те може и да не направят разликата. Както и да е, това си е тема за цяла статия. Тук сме да говорим за…

Good Cop Bad Cop

В Доброто и Лошото ченге отново има разделение на два отбора – добри ченгета и корумпирани ченгета. Добрите ченгета имат шеф – Агента (предполагам на ЦРУ), а лошите имат мафиотски бос – Kingpin. Целта на лошите е да открият и убият Агента, а на добрите е да заловят… всъщност не. И те се опитват да убият врага си – Kingpin. За целта, първо тези двамата трябва да се открият кои са и после да бъдат разстреляни.

В началото на играта всеки получава по три карти с принадлежност. Картите могат да бъдат „Честно ченге“ или „Корумпирано ченге“. Две от картите ще бъдат “The Agent” и „Kingpin” (има правило как да не се паднат в един и същи играч).

Всеки тайно си поглежда картите. Ако има две или повече от единия вид, той автоматично поема ролята на този отбор. Ако има Агента или Кингпин, няма значение какви са другите, той е Агента или Кингпин.

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

След това всеки си подрежда картите пред него и повече не може да ги пипа.

По време на играта всеки ще има възможност да поглежда по една или повече от тях, както и понякога да ги разменя с такива на друг играч.

В играта има пистолети. Едно от възможните действията на играча е да вземе пистолет и да го насочи към някого. По време на следващия ход ще може да стреля. Ако този, към когото стреля не е никой от двамата важни, той си показва картите и излиза от играта. (да не се предава, защото има начин да го върнат обратно!). Ако е някой от важните, той получава рана, тегли една екипировка и има още едно живот. Шанс да отвърне на удара.

Екипировките!

Екипировките са центъра на играта. Без тях, играта би била еднообразна и чисто и просто – скучна. Това са карти с умения, които чупят правилата на играта и дават наистина счупени действия. Много често тези умения променят хода играта и дори печелят цялата игра. Например:“Избери си един играч и той си сменя принадлежността (от добър в лош или от лош в добър)“. Друго – ходовете спират да се въртят по часовниковата стрелка и започват да се въртят обратно. Повечето такива действия могат да се извършват дори по време на чуждите ходове.

С какво Good Cop Bad Cop се различава от останалите социални игри с дедукция?

Времетраенето

Една игра продължава около 10-15 минути, независимо от броя на играчите. Така че отпадането от игра не би трябвало да ви бъде проблем. Почти всяко действие, което правите ви задължава да разкриете една от картите си, което значи, че след едно, максимум две завъртания ще има много открита информация и ще започнат да летят куршуми. Вярно е, че не съм играл One Night Ultimate Werewolf, която също е много кратка подобна игра, но там обсъждането и дедукцията са много по-важна част и може да отнеме много време, ако се играе с аналитични играчи, които следват само победата. Тук, обикновено нещата са ясни, а и да не са – понякога просто стреляш на посоки, само защото е забавно.

Няма обидени хора

Играта е хаотично забавление. Картите с екипировка са се погрижили за това. Дори и да сте изиграли перфектния ход, в който сте достигнали до правилния извод за това кой е от вашите и кой е най-лошия, само една карта изиграна върху вас може да преобърне цялата ви „стратегия“. Така че не се облягайте много върху тази кълка, а просто се отдайте на забавлението. Не се притеснявайте, в играта има достатъчно блъф и дедукция, но трябва винаги да имате предвид, че можете да излезете от играта всеки миг. Целият този принцип възпрепятства хората от приемането на играта твърде на сериозно. Няма време за дълбоки анализи, които понякога могат да стигнат и до личностни обиди, няма сърдити, които са излезли от играта рано, защото само след 5 минути ще играят пак, а нарочването на някого може да е забавно, дори и за самия нарочен човек. Понякога от това дори излизат тематични разговори и заплахи. В никакъв случай обаче не съм видял обиден от тази игра. За разлика – В Авалон, дори и в Spyfall (а нея дори съм я играл само два пъти) се е случвало да има горчилка след някое разиграване, защото може човек да се чувства онеправдан и изманипулиран.

Няма добри и лоши

Тематично не съм прав, но всъщност в играта се борят два симетрични отбора. В други подобни игри, различните роли или отбори имат асиметричен начин на игра, а в някои случаи лошите се познават кои са. Тук не е така – тук са просто два отбора, които дори не се познават. Така че често може да се случи добър да застреля добър или лош да компрометира лош.

Заключение

Мисля, че е ясно. Good Cop Bad Cop е страхотна игра и хит сред моята компания. Хаос, престрелки и обрати. Предателства няма толкова, защото никой не се чувства предаден, дори и да бъде убит от съотборник. Ми… случва се. Играта е светкавично бърза и вълнуваща, благодарение на картите с екипировка. Също така, Good Cop Bad Cop е изпълнена с УАУ! и „дай пет“ моменти. Особено, когато в един ход се изпозатреляте един друг. Подобно на Cash & Guns, тук също може да се получи така наречения “Mexican Stand Off”. Да, стреля се походово, но определено може да се усети атмосферата от 4 пистолета насочени към различни играчи, които не е задължително да се застрелят, защото много неща се променят за един ход.

Играта е много приятна… НО! Както всички такива парти игри, според мен истинската й цел е група от поне 6 човека. Аз съм играл няколко пъти с 6 и 7, както и веднъж с пет. Играта с пет човека беше малко дървена и цялата информация беше ясна още на второто завъртане. Факт е, че не дадох втори шанс на играта в такава компания и е факт, че приятели са я харесали дори с четири играчи, но аз имам своите съмнения. Този тип игри няма как да работят оптимално с малки групи. Моята лична препоръка е винаги да се играе с поне 6 човека. Ако може и с повече!

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Ще остане ли в колекцията ми?

Защо?

Exit mobile version