Последните две седмици ви показвам тук-там някоя детска игра и днес отново ще наблегна на такава, но за разлика от предните… това си е чисто детска игра, макар и да останах с усещането, че дизайнерът е имал предвид да работи и като филър за геймъри… не.
Откъм тема и компоненти, Gargolino Valentino определено е в десятката. В играта, играчите влизат в черупката на охлюви, които се състезават през гората и типично за един охлюв, целта ви е никога да не сте първи. Искате да се провлачите колкото се може по-напред, но не бихте желали да пресечете този отвратителен финиш.
Компонентите са малко, но са отлични. В средата на масата слагате типичната за подобни игри дъска, но илюстрациите определено изкачат и привличат окото, особено на по-малките. По картата движите охлюви, които са всъщност картонени токъни върху поставки. Освен това всеки получава и по една доста голяма плочка, която показва кой точно охлюв са на картата.
В кутията пристигат… или поне би трябвало да пристигат… 4 зара с цветове на всяка страна (в моята кутия пристигнаха само два), които се ползват за движение по картата.
Ако играете с много малки деца, можете просто да сложите всички охлюви на старта и да хвърляте заровете с цветове, след което да местите охлювите със съответните цвят. Избирате си цвят охлюв и гледате дали ще спечелите. С моят син така играем и на него изключително му харесва… първите 15 минути. Вижте го!
Ако играете нормалната версия, всеки играч получава плочка с цвят на случаен принцип. Поглежда я и си я държи тайно с лицето надолу пред него. Така вие знаете само вашия цвят. Независимо от броя на играчите, всички 6 охлюва влизат в игра.
По време на хода си хвърляте четирите зара и движите или охлюв с такъв цвят или охлюв, който е стъпил върху такъв цвят. И така продължавате, докато охлюв не премине финиша. Този охлюв излиза от точкуването. Останалите получават толкова точки, колкото пише на полето, върху което са в момента. Колкото по-напред са – толкова повече точки. С други думи – искате да сте напред, но не искате да преминавате финиша.
На теория звучи приятно като за филър, но на практика е почти мъчение. Причините са няколко, но всички те могат да се сумират в една дума.
Скука
Криенето на цвета охлюв, който сте не предизвиква абсолютно никаква интрига, защото няма почти никакво значение дали някой знае цвета ви или не. Така или иначе всеки ход ще се опитате да движите напред и да вземете още някой с вас, който да го избутвате напред. По този начин – всички охлюви ще се движат накуп през цялото време, което напълно убива всякакво вълнение.
Ето така – накуп.
Освен това, играта е дълга. Играта е болезнено дълга. Продължава сигурно половин час, което може и да ви се струва малко, но ако всеки ход правиш едно и също, което е едното и същото, което другите играчи правят, тогава е по-добре да идете да измиете чиниите, които сте се направили, че не съществуват. Така поне ще сте направили друго, по-градивно домашно задължение.
О, аз май забравих да кажа! Играта не свършва до финиша. След като го минете, вие потегляте обратно и познайте какво – едното и същото от преди малко ще продължи още половин час! Окей, признавам, че правилата леко се изменят, защото вече няма да искате да сте втори, а да сте последен. Защото точките са така разпределени. Реално обаче охлювите пак ще се движат на куп, защото всеки ще иска да избута останалите охлюви напред. Мне.
Заключение
Gargolino Valentino може и да се продава като съвременна настолна игра, но определено мога да я наредя в магазини като Jumbo или Hippoland, където да се продава заедно с останалите “Roll and move”(игри с хвърляне на зарове и движение по карта) безумни детски игрички. В това не би имало нищо лошо, защото липсват достатъчно такива игри с хубави компоненти и оригинални теми. Проблемът на Gargolino Valentino е в този допълнителен пласт, който иска да ни представи играта като нещо с екстра живот. За съжаление, не успява и играта тотално не става за възрастни. Искам да кажа, дори и не мога да я причисля към игрите, които с радост ще играете с детето си. Просто е твърде… дълга. Вероятно и на детето ви да писне е доста вероятна. Странно, но и двамата ми сина я търсят да играят постоянно, но причината за това наистина е готината тема и прекрасната, удивителна и страхотна… пропиляна възможност за добра игра.
ПЛЮСОВЕ:
- Оригинална тема
- Топли и грабващи илюстрации
МИНУСИ:
- Детският вариант е банален
- Вариантът за по-големи е повече от скучен
Ако все пак искате да разгледате сайта на производителя, трябва да имате предвид, че компанията има и други игри, така че гоу ахед.
