Мнозина посочват и навлизането на компютърните игри като сериозен фактор за замирането на жанра. Така или иначе, то беше факт, напълно завършен от предприетата тактика „жътва” на издателствата – усетили стръмния наклон надолу, те започнаха да издават възможно най-бързо всичко, което им беше в обсега, за да могат да доизстискат каквото могат от пресъхващия пазар и вместо да направят опити за съживяването на жанра го доумъртвиха през 99-та. Изчезването на книгите-игри в България настъпи дори по-рязко от появата им.
Последва цяло десетилетие на пълна суша, през което излязоха само две книги-игри и то без да добият каквато и да е популярност – през 2004-та Блонд и Уейн издадоха „Коприна в нощта”, известна като „тетрадката” поради обема и вида си, и „Ромски лабиринт”, която и в момента много от феновете се страхуват да прочетат.
Често когато изглежда, че всичко е приключено, се появява някой заблуден ентусиаст, който да реши, че така не може. Този път по някаква случайност този ентусиаст бях аз. Завърших книгата си „Котаракът и Черният Нарцис” в средата на 2010-та, след което се заех с непосилната задача да се свържа с двадесетте най-сериозни български издателства, които имат интерес към фантастиката или детската литература (макар книгата да се цели в една идея по-зряла аудитория, а именно старите фенове на жанра, които вече са значително одъртяли, че и малки фенчета щъкат покрай повечето от тях). Повечето от тях дори не ми отговориха, а останалите поясниха, че въобще с български автори не се занимават и нямат екипи за издаването на български книги, освен ако не става въпрос за биография на Лили Иванова или Слави Трифонов.
Още няколко месеца по-късно реших, че ще се справя и без тях, та седнах и прочетох каквото успях да намеря за книгоиздаването. Стиснах зъби, изстисках джобове и така книгата най-сетне видя бял свят през март, 2011-та. В същия този момент по щастливо стечение на обстоятелствата двама други ентусиасти, Вилиан и Ян, бяха направили сайт и форум за книгите-игри на 90-те, а доказалият се от 90-те автор Ейдриън Уейн не закъсня да се включи, като издаде първо „Асасините на Персия”, а през 2012-та и „Патрул за Ада: 2в1”.
Та така, четиримата обединихме усилия да възкресим книгите-игри у нас. В помощ се притекоха десетки, дори стотици фенове, които и сега допринасят по всевъзможни начини и без тях нямаше да стигнем абсолютно до никъде. Дори на инициативен принцип се събраха пари за издаването на „Карибски вълни” на Недялко Петров и все още чаканата нова книга-игра на Майкъл Майндкрайм със рекордните за подобни инициативи у нас събрани 6000 лева.
Много хора от така създалата се общност започнаха и да пишат, а резултатите на някои от тях
Това периодично издание ще дава поле за изява на най-добрите автори на кратки книги-игри у нас и вече подготвяме неговия втори брой и сме обявили конкурса за набиране на произведения, в който всеки може да участва.
Междувременно се очаква излизането на още няколко книги-игри, една от която на историческа тематика (разказва за управлението на цар Калоян) в няколко тома на Джордж Блекбък, автора на „Футболмания”. Аз подготвям и „Котарака и Абаносовия дракон”, а се очакват още няколко заглавия до края на годината и дори една нова форма – приказка-игра, изцяло цветна и илюстрирана, насочена към най-малките читатели. За нея с удоволствие ще ви разкажа повече при излизането й.
И така, оттук се очертава жанра да върви все нагоре в близко бъдеще, а ако вие сте стари негови фенове, връщайте се на борда незабавно! Ако пък не сте се потопили досега в магията на интерактивната литература, крайно време е да го направите, ще видите, че тази литературно-игрална форма си има своя чар.
Приятно четене, и, както казва един приятел, „Игрите с вас”!
Докато чакате следващата статия за Книгите-игри следващата сряда, можете да разгледате Legacy of Kreya