Site icon Big Box Gamers

Frontier или този див, див Северозапад

Здравейте отново, след дълго отсъствие се завръщам в края на лятото с ревю на една доста тематична игра – FRONTIER: The card game.

Играта е с уестърн тематика и действието се развива някъде в дивия запад, та помислих си, какво по-подходящо място за създаването на това ревю от „ Дивия Северозапад“ на България? За тези от вас, които не знаят и все още не са посещавали това „райско кътче“ от страната ни, „Дивия Северозапад“ е портал към друго измерение, там на места времето е спряло, можете да видите пейзажи така както са изглеждали и преди 40  години, там закони няма и е пълно с „индианци“ и разбойници, ако съм грабнал вниманието ви то вижте документалния филм на Николай Фенерски: „Резерват Северозапад“, а ако имате време, пушка и желание отидете и да се разходите.

КЪМ ФИЛМА

И без повече да се отклонявам от темата да се върнем на играта. Лято е, жега е, на никой не му се работи(макар, че имам да копая нов трап за…),

но ревюто няма да се напише само.

Frontier е картова игра от типа push your luck , подходяща за от двама до четирима играчи на възраст от 12 години и на горе. В никакъв случай това НЕ Е филър игра, не се заблуждавайте от малката кутия и семплия дизайн. Може да се нарече парти игра, но и това за сега ще остане под въпрос. Авторите са посочили като време за едно разиграване между 30 и 90 мин, но след няколкото игри не сме падали под 80 минути в най-добрия случай.

Целта в играта на всеки участник е да стане най-известния бандит на запада. За целта всеки един от вас разполага с набор от карти, (общо 486 в цялата кутия) с чиято помощ се издига в престъпния свят на дивия запад и трупа популярност. Стартовият ви инвентар включва револвер с патрони, кобур да си го носите, няколко коня(за повече конски сили при бягство), няколко дневни дажби(да не умрете от глад или да замерите чакала, който ви дебне зад близкия кактус) и точки „сила“, които ще наричам „енергия“.

В какво се изразява хода на играча?  Преди да поемете по пътя на вашето приключение като млад престъпник в дивия запад имате право да се дозапасите от трите магазина в градчето ви – селото, по скоро махалата, все пак има само три магазина с общо седем артикула, но да не се отплесвам, дори в нашия Северозапад селата са по-добре заредени и имат доста повече и разнородни магазини. Та след като приключите с първата фаза от вашия ход и се чувствате достатъчно добре екипирани потегляте из прерията да търсите приключения, които ще ви донесат слава и богатства – казано на наш език теглите карта от голямото тесте и изпълнявате нейното условие. Както и в дивия запад едно време, така и тук се случват неясни и независещи от нашите герои събития, било то „Суша“, заради която губите една дневна дажба и две точки енергия, „Кактус“, заради който губите един кон и една точка енергия и какви ли още не „приятни“ ситуации. Работата е малко като във филма „A Million Ways to Die in the West“, но не чак толкова забавно. Има и положителни карти, които ви дават бонуси и облаги безплатно. Но най-важни са картите които ви дават точки „известност“, трупайки ги вие събирате „капитал“ за да си „закупите“ звание – rebel, gunslinger, outlaw, desperado или на чист български – мошеник, млад меринджей, политик, на предишните трима баща им.

В геймплея на играта липсват динамика и стратегия. Нещата се случват почти на автопилот. Нарочно няколко пъти я разиграхме, защото факторите, които определят какво ще са случи са много – цели 486. В зависимост от разбъркването на голямото тесте и това как ще се подредят картите с дуелите (да не ви се случва да са най-отдолу), зависи как и колко бързо ще протече самото разиграване. Точките с енергията могат да се презареждат без никакъв проблем, а липсата на конфликт между самите играчи елиминира тръпката от истинския див западен дуел. Тук щяха да паснат идеално няколко неопренови револвера Colt като пистолетие от “Cash ‘n guns”, няма я интригата и тръпката от това да насочиш оръжието си към противника. В общи линии това е цялата игра, пазарувате, после теглите карта и изпълнявате, и така докато остане само един оцелял играч или всички девет дуелиста са победени.

 

Дизайнът на картите е семпъл и интуитивен. Текстът е кратък и ясен, което го прави лесен за разбиране и не бави чак толкова самия геймплей. За разлика от количеството на картите, което е малко прекалено – хайде бе хора, нали при дуела най-бързия и точен печели, тук нещата се развиват със скоростта на „Добрия, Лошия и Бавния“. Дуелът, което трябва да е в основата на тази игра, нещото, което в дивия запад е създавало легенди тук просто се изразява в наличие или липса на патрони. Няма преминаващи трънаци носени от вятъра между двамата стрелци, няма го саундтрака на Ennio Morricone. Не усещам и прахта по ботушите ми. Всяко действие е еднакво като емоция и рутина с предходното. Единственото развитие в играта е да стигнеш до четвъртия клас престъпник, което става в първите 30 мин, но играта после продължава още час. Защо? Съвсем спокойно авторите можеха да вкарат 6-7 класа в йерархията на престъпниците, а когато някой достигне първи най-високото ниво играта да спира и той да е победител. Можеше да има малко повече дуелисти, леко разнообразие в оръжията, да намалят инвентара и щеше да се получи една бърза и динамична игра, която се изиграва за около 40 мин и на следващото събиране компанията си казват „хайде пак да играем на Frontier“. А сега имаме игра, която е монотонна, няма миниатюри (не разбирам игри без миниатюри, които се игрят около час и половина), няма динамика и развитието на героя ви приклкючва в първата третина от разиграването. Ситуацията е „Тате, тате заведи ни в Westworld. До година синко, тази година ще играем Frontier, почти същото е, ще видиш.“

Като художник, оставих арта на играта за финал. Поздравления за положения труд, защото знам колко време е необходимо за да се изрисува проект с такива мащаби. Но ми липсва атмосфера в рисунките. Да вижда се, че е запада от едно време, но по нищо не напомня на онзи Див Запад пълен със стрелци и смели „каубойци“. Оръжията са под всякаква критика, да не говорим за начина, по който ги държат някои от персонажите (-20 точки енергия, само ако натиснат спусъка).

Но най-фрапиращото за мен е корицата на кутията. Ок композицията е супер, надписите не чак толкова, но да си отпечаташ основното изображение с ниска резолюция и то такава, че дори логото на студиото да не се вижда ясно, говори само за себе си какво е отношението към този продукт от страна на неговите създатели.

В заключение ще кажа, че мнението ми е субективно (бел. от ред. – Всяко мнение е субективно). Недостатъците  ѝ са доста, и колкото и да се напъвах единственото хубаво нещо, което виждам в тази игра е дизайна(не илюстрациите, а самия дизайн) на картите. Той може да не е нещо особено, но поне не е затормозяващ или объркващ. С един експанжън и няколко промени в правилата, може да се получи една наистина динамична и забавна парти игра, защото това е, което нейните автори са искали да направят – игра носеща забавление докато се играе. Засега е пръц. 

Exit mobile version