ПОДРОБНИ ПРАВИЛА ВЪВ ВИДЕОТО В КРАЯ НА СТАТИЯТА
Най-после и аз да се изкажа за една от най-нашумелите игри тази година. Петте племена е дело на машината за феноменални компоненти – Days of Wonder заедно с фабриката за хитове – дизайнера Бруно Катала. Всичко това би трябвало да доведе до една велика игра, нали така? Нека проверим. Ще се опитам да бъда максимално критичен, защото съм в настроение да разруша нещо красиво, а и да смъкна от трона на предразсъдъците някое светило на настолните игри!
Да започнем от най-важното за мен във всяка игра…
Темата
Инспириран от света на 1001 нощи, Катала е създал игра в султаната Нагала, където стария султан току що е умрял. Пророчества предвиждат появата на странници, които ще маневрират пътя си към властта. Странници, които ще използват хитрината си, хората от петте местни племена, но и силата на Джиновете и така един от тях ще стане най-могъщия султан, съществуващ някога…
Или нещо такова.
Няма много игри на тази тематика, да не говорим и за добри. Но връзва ли се темата с начина на игра? Отговорът е… категорично не. Темата е лепната върху иначе страхотни компоненти и хитри механики. Спокойно това можеше да е игра, в която роботи се опитват да си издействат право на социални осигуровки или кученца, които се състезават в математическа олимпиада. Играта е напълно абстрактна… НО! Трябва да се отбележи, че никъде Катала не твърди обратното. Той не се хвали с мощна тематична игра. Напротив, играта не претендира за атмосфера и пустинно приказно усещане. Въпреки това, в моят бележник това си остава минус.
Започнахме с лошо. До тук добре. Задоволих малко хейтърското си настроение. Да видим има ли още потенциал за негативен заряд.
Компонентите
Days of Wonder. Достатъчно казах. Колкото и да ми се иска, не мога да кажа нищо лошо по тази точка. Five Tribes се отличава с великолепни компоненти, с които смазва конкуренцията си с двата крака! Като изключим стандартните „каркасонени“ човечета, които срещаме в повечето игри, всичко останало е „през покрива“ (съществува ли такъв израз на български?). В играта има куп дървени камили и палати, плочките са огромни и детайлно изрисувани, а картите са с невероятни илюстрации. Символите са ясни и улеснителни, а в самата кутия има място да поберете всичко… стига да не я обръщате вертикално. Използвайте съвета на Теодор и не изхвърлйте „пънч бордовете“, след като избутате маркерите. Сложете си ги под поставката за компонентите (инсърта). Всъщност, правете го с повечето си игри. Помага!
Тук си затварям устата и слагам огромен плюс! Да преминем към основната част! Сърцето на играта! Да видим дали хищните ми намерения могат да канибализират едно претенциозно заглавие.
Механиките
Всички сме свикнали с израза „worker placement” или на български – поставяне на работници. Повечето европейски игри са такива. Е, Бруно Катала твърди, че е измислил нещо ново и нарича своята игра „worker displacement”. С други думи – махане на работници?
Всъщност правилата на Петте племена не са сложни и можете да ги видите в края на видеото. Аз ще се опитам да наблегна на основния принцип, за да разберете какво се опитвам да разнищя.
Играчите се опитват да съберат най-много пари, което в края на играта са точки. Това се случва по най-различни начини, но всички тези начини се въртят около човечетата върху дъската. В играта има пет различни по цвят и функция човечета (петте племена). Всеки цвят върши различна работа.
В началото на играта върху всяка плочка се слагат определен брой човечета. По време на хода си, играчът взема всички човечета от някоя плочка и започва да пуска по едно човече върху съседна плочка. Там, където пусне последното човече задължително трябва да има друго човече от този вид. Тогава играчът взема всички човечета от този вид от плочката и изпълнява ефекта.
Племената… човечетата са:
- Бели – Старейшините (помагат ви да си купувате Джинове)
- Сини – Търговци (помагат ви да събирате пари)
- Зелени – Строители (помагат ви да събирате ресурси и …ъм… роби)
- Червени – Убийци (помагат ви да… ами да убивате други фигурки)
- Жълти – Везири (Колкото повече имате, толкова повече точки получавате накрая на играта)
Подробни правила можете да откриете във видеото в края на статията.
В играта има механика със събиране на колекция от различни ресурси, както и събиране на …ъм… роби. Робите заместват нуждата от хора и могат да се използват за поевтиняване на стока. В играта също.
Не мога да кажа, че успях да намразя механиките, но не мисля и че съм особено впечатлен. Виждал съм подобен тип система и въпреки, че Бруно Катала я нарича „worker displacement”, в Тrajan – Стефан Фелд не я наричаше по никакъв начин. Просто вземаш едни цилиндърчета и ги движиш, където попадне последното се изпълнява действието на мястото със съответни цветове. Фелд дори не се е опитал да сложи тема на тази механика. Даже и цилиндърчетата са обикновени цилиндърчета. Не са хора, не са племена. Според мен, той се е мъчил, мъчил да измисли тема и накрая просто се е предал с думите „Майната му, аз съм Фелд!“ . Не можеш да насилиш една абстрактна механика да се превърне в реална тема.
Събирането на стоки в различни комплекти също не е нещо ново. Още повече – отново може да се открие в Trajan. Но и в много други игри.
Използването на уменията на Джиновете обаче е нещо интересно. Всеки Джин прави различни неща. Някои имат по-добри умения от други, но за сметка на това дават по-малко точки в края на играта. Понякога си струва да си купиш Джин само заради точките. Няма да използвате повече от два-три средно на игра, а в кутията има цял куп от тях. Така че преиграваемостта е доста голяма. Всъщност Джиновете във Five Tribes дават специални умения и именно те разграничават стиловете на игра на играчите.
В такъв случай плюс ли давам или минус на механиките? Нека да е половин плюс. Вертикален минус. Пасувам на тази оценка. Трудно е да оцениш нещо, което е гениално, но вече е правено.
Нека сега да преведем един хубав израз буквално от английски по този начин…
НЕ БИЙ ОКОЛО ХРАСТА И КАЖИ КАКВО МИСЛИШ!
Веднага – Аз харесвам Five Tribes. Има отлични компоненти и работещи изчистени механики. Темата е лепната от никъде, но работи и не ми пречи. Преиграваемостта е вечна и играта няма нужда от разширения. Всъщност Five Tribes има всички предпоставки да бъде пълен хит и игра на годината. За много хора е!
За жалост, за мен не е. В играта нещо ми липсва. Какво е то? Тема? Да, определено темата липсва, но не е там проблема. Има много игри без теми, които харесвам. Дори Trajan – играта, с която сравнявах племената малко по-рано, няма тема… но винаги ще я предпочета пред Five Tribes. За Катала този по-тежък и абстрактен начин на разработка на игра е нещо сравнително ново, докато Фелд все пак е майстор на движещите се безцелно части. Тогава какво липсва?
Душа? Да, определено липсва душа. Когато играта стои на рафта, не изпитвам силен ентусиазъм при мисълта да я играя… но определено не смятам времето за изгубено. Тоест – Five Tribes не е най-вълнуващата игра на света, но все пак е добра игра, която ако й се отдаде нужното внимание, придобива интерес. Просто не ме удря силен блясък всеки път като се сетя за нея.
Какво тогава липсва? Живот? Да, и това е така. Имам усещането, че играта няма голямо бъдеще. Но това не е защото няма преиграваемост. На теория има безкрайна. Но… както казах, според мен искрата ще изчезне след няколко месеца при повечето хора, които я притежават. Дано не съм прав, защото играта е наистина добра.
Казах много негативни неща, но Five Tribes има излъчване на победител. Знам, че това няма никакъв смисъл след всичкия хейтърски бълвоч, но… изпитвам уважение към тази игра. Просто Five Tribes е един от редките случаи на гениални игри, които са перфектни, но просто не ми се играят. И не защото не обичам такъв тип игри, просто защото ми липсва нещо. Последно какво е то? Тема, душа, живот? И трите.
Можем да наречен Five Tribes – най-тежката игра на Days of Wonder до този момент и пожелавам на компанията да продължава да прави такива игри.
Въпреки, че играта не е за мен, аз ви препоръчвам да я пробвате. Преди да вземете решението си, трябва да я играете. Защото това може да е от онези игри, които винаги изглеждат добре на картинка, на теория, на видео и дори на книжката с правила, но на практика – нещо не им достига.
Според мен, Five Tribes има своята аудитория… всъщност всички от моята компания харесват играта. Харесват много играта. Затова преди да финализирам това ревю прочетете и другите мнения, а после изгледайте и видеото с правилата, подробно обяснени от Теодор. После си направете сами извод кой крив, кой прав и кой събира твърде много везири.
Обичам когато игрите, които играя ми предоставят интересни избори и разнообразни опции на всеки ход, без да преминават една граница на сложност и продължителност, която би направила играта да се чувства повече като работа, отколкото като забавление… Тази е от тях. – BigBoxGeek
ПЛЮСОВЕ:
- Страхотни компоненти
- Безкрайна преиграваемост
- Предизвиква тактическо и стратегическо мислене
- Хитра механика, която води до най-различни комбинации
- Бруно Катала
МИНУСИ:
- Темата е все едно
- Хитра Механика, която вече сме виждали
- Стефан Фелд
КАК СЕ ИГРАЕ FIVE TRIBES – ТЕОДОР ЩЕ ВИ ОБЯСНИ
Благодарим на нашите приятели от Paladium Games за предоставено копие от играта и ви уверяваме, че дори и да не си харесате тази игра, можете да откриете всякакви готини настолни игри!
Ако решите да купите играта и аз съм помогнал това да се случи бих се радвал, че Five Tribes има своята огромна аудитория. Можете да си я закупите като кликнете на бутона отдолу!
Paladium GamesИзточник на снимките: www.boardgamegeek.com
