четвъртък, ноември 21, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Fireball Island – Ретро кеф за геймъри с детски дух
Fireball Island – Ретро кеф за геймъри с детски дух

Fireball Island – Ретро кеф за геймъри с детски дух

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

„The Curse of Vul-Kar“

Много хора останаха разочаровани от Fireball Island след като получиха копията си. Заради и това и се спря да се говори за нея. Аз нито се разочаровах, нито ще спра да говоря за нея.

На запад повечето геймъри са израснали с оригиналната версия на Fireball Island – стандартна детска игра, но с класическия за онова време 3Д елемент.

Разбира се, по това време у нас тънехме в Дама, Шашки и Не се сърди, човече.

С други думи, аз нямам носталгия към Fireball Island. Това, което имам обаче са три деца, за които с радост ще запазя бижуто, за което говоря сега. С още по-голяма радост и аз ще играя с тях.

Абсолютно хаотично подреждам мислите си, като избързвам със заключението, но често е така, когато играта съществува в съзнанието ми като една голяма разфасована пухена топка хаотичен кеф. Искам просто да разпльокам всичко пред вас и да разберете защо ако имате деца може и да си струват тия над 100 лева за базовата игра.

Първо – щом отворите кутията и за по-малко от 5 минути наредите (иначе евтината) пластмаса, пред вас ще се открие огромен, пъстър и красив остров пълен с 3Д елементи, като хъмове, дървета и зашеметителната фигура на вулкан, от чиято уста ще хвърчат огнени топки (топчета).

Всеки играч влиза в ролята на търсещ приключения турист, който не само, че събира съкровища, но и снима важни места от иначе опасния остров.

Целта ви е да съберете колкото се може повече комплекти съкровища, да вземете артефакта „Сърцето на Вул кар“ и да заснемете най-важните места от острова. След това трябва да се върнете обратно на хеликоптера и… да сте събрали най-много точки. Да не се залъгваме, казвам ви го от сега – крайните резултати ще бъдат далеч един от друг и 90 процента от заслугата за това ще се крепи на случайност, но лично аз не бих се притеснявал, защото идеята на Fireball Island не е в точки, а в заглавието – fireball.

В оригиналната игра, фигурките са се движили с класическата механика „roll and move” и в интерес на истината, бих ви препоръчал да ползвате някакви такива домашно изготвени правила, ако играете с по-малки деца.

В тази версия се ползват карти. Всеки ход имате избор от две.

Всяка карта има две части. Една част ви казва задължително с колко полета точно трябва да се движите, а втората ви дава право на някакво бонус действие.

Когато минете през конкретни места, вие събирате съкровища. Обикновено е ясно накъде искате да ходите, но понякога ще сте на кръстопът и ще се почудите дали да рискувате да вземете някакво ценно съкровище, но пък да се оставите на открито и уязвимо място, където огнените топки лесно биха ви помели.

Да ви удари огнена топка не е страшно (известни последни думи).

Ако в играта ви отнесе топче, вие ще губите (или ще ви бъде откраднато) съкровище и фигурката ви ще бъде избутана далеч от центъра (където са най-хубавите благинки).

А как се хвърлят огнени топки? Ами… както казах, всяка карта има специално умение. Повечето от картите, ви казват точно това – избирате си някое топче, което стои на място върху острова и го бутате с пръст. То си следва някакви улейчета и понеже е по-тежко и по-голямо от фигурките, може да ги повали дори само с вибрация.

Понякога ще се налага да хвърляте няколко топчета наведнъж във вулкана и те ще излизат през устата на фигурката, като устата е разделена на три части. Никога не сте сигурни накъде точно ще завие някое топче, така че е по-добре да сте на закрито място.

Ще се опитам да направя това ревю колкото се може по-кратко, затова ще закрия със заключение.

Spoiler: Тази канара е от разширението – The Last Adventurer

Закривам със заключение

Fireball Island е една от най-добрите семейни игри, които да играете с децата си. Тук дори можете да включите най-малките, защото те обожават да гледат как топчета падат и отнасят всичко наоколо.

НО! Това не означава, че играта не става за геймъри. Fireball Island може да бъде прекрасно безумие, вървящо с бира, ако искате просто да се забавлявате, да си приказвате и да минава времето в отпускарщина. Тук няма нищо дълбоко и не може да се каже, че дълбоките планове се отплащат. Огромна част от играта се опира на шанса. С други думи – да, става и за геймъри, но все пак Fireball Island не е филър. Понякога играта продължава 30 минути, но понякога може да стигне и до час.

Не мога да си кривя душата – ако имате деца, това е едно от най-добрите неща на пазара за вас. Ако искате нещо забавно за геймъри,не мисля, че парите, които трябва да дадете за нея ще се изплатят. По-скоро бих ви препоръчал да си я намерите от приятел, за да я разцъкате за един-два пъти. Лично аз я играя редовно с големия ми син и нямам нищо против да цъкам с геймъри, но никога не съм се хващал да я предлагам.

Това е – силно препоръчвам за игра с деца, слабо препоръчвам за парти игра с големи, не препоръчвам особено за игра със сериозни геймъри.

ПЛЮСОВЕ:

  • Събиращи погледи компоненти
  • Разбираем за децата геймплей
  • Вълнуващи УАУ моменти

МИНУСИ:

  • Компонентите може и да изглеждат готино, но всъщност са от доста евтин материал, което подлага на съмнение цената
  • Кутията е ужасяваща! Почти нищо не се побира като хората, особено огромната фигурка на вулкана. Никога не мога да я побера нормално.

Ако ви кефи как звучи и изглежда (а не виждам защо да не ви кефи), знаете откъде да си я набавите – магазина на нашите партньори от Pikko Games.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*