събота, декември 16, 2017
Заглавна страница » Енциклопедия » Фантасмагория: Уау!
Фантасмагория: Уау!

Фантасмагория: Уау!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
fantas

Александър Геров, собственик на „Фантасмагория“

Нека си изясним нещо. Никой не ми e плащал с пари, игри, влияние, тапети, принтери и каквито и да е други козметични продукти, за да пиша тази статия.  Никога не съм писал поръчкови материали… а съм работил над 3 години в ТВ7 като сценарист. Но да оставим Бюреците настрани и да се върнем към реалния живот – този на геймъра на настолни игри.

 

Много се чудих дали и как да напиша тази статия, тъй като може да предизвика негативни реакции. Преди всичко искам да кажа, уважавам и ценя абсолютно всички клубове и магазини в България. Радвам се, че правят нещо за популяризирането на настолните игри у нас.  Но мисля, че за да се развиват още повече нещата, трябва да сме откровени и да не се обиждаме. Аз съм нормален човек и имам мнение. Предпочитам да го  напиша тук, отколкото да обсъждаме и хейтваме зад гърба на всички. Ако някой цени моите статии и се води по думите ми (а вероятно не трябва), нека провери сам как стоят нещата и тогава да си прави извод.

 

Малко предистория.

Преди около две години открих нашето хоби с играта „Age of Empires 3 The Board bggGame” . И типично за моята вманиачаваща натура, аз толкова се зарових в настолните игри, че само за два-три месеца бях прочел целия BGG и изгледал всички канали за настолни игри в Youtube. Това преди да открия останалите сайтове…
sabirane2Разбира се,  не се задоволих само с моята компания от приятели и трябваше да потърся други хора. Точно както правихме едно време с видеоигрите, когато нямаше сървъри и интернет мрежи. Но понеже съм срамежлив темерут, не исках просто да ходя по клубовете и да ги карам да разцъкаме една игра на вързано, както правехме тогава. Затова просто се запознах с готини хора по фейсбук и започнахме да се събираме с тях.

Междувременно, понеже не можех да играя в 100% от времето си, започнах блог, който все още съществува (което ми напомня, че трябва да си поговоря с него…).Там започнах да изливам всичко, което исках да кажа за настолните игри и да освободя малко борд напрежение от гърдите си.

Няколко месеца по-късно с мен се свърза  Дамян Христов от Книги-игри.нет и с него започнахме да обсъждаме настилните игри и всякакви други неелектронни интерактивни занимания с хартиена основа (Нов термин – можете да ме цитирате).

Разбрах, че в тези занимания има бъдеще и започнах да се ентусиазирам дори повече за популяризирането на нашето хоби. Малко по-късно пуснах и този сайт с подкрепата на Книги-игри и Legacy of Kreya, за което съм много благодарен и на Ал Торо.

След цялата тази безсмислена локва от неща, които не ви интересуват, да си дойдем на думата – българските магазини за настолни игри, клубовете в София, как точно те развиват българския пазар и разпространение на хобито.

В момента настолни игри се продават на много места – по молове, в Ориндж, книжарници и най-вече – специализирани магазини.  Кой прави това да се случва в нашата държава, обаче? Не мога да не спомена Паладиум геймс, които се грижат за доставката на много от известните заглавия. За жалост, аз не съм фен на ограничените заглавия, които те предлагат, но съм много благодарен за това, което правят. Доколкото знам, те си имат клуб в квартал Изток, с който не съм запознат добре, така че не искам да коментирам.

Следващия магазин плюс клуб е един от най-новите – The Game. Те се появиха изключително рязко на пазара, а клуба им изглежда доста добре. Аз обаче, колкото и да съм доволен от цените и разнообразието на този магазин, не се чувствам привлечен към него, тъй като ми липсва нещо в него, което с моето скромно мнение ще си позволя да нарека – душа.  Това е мое мнение и както живота много пъти ме е опровергавал – най-вероятно греша. Или най-малкото, клуба е все още нов и има шанс да се развие.

bi

Една от масите на поредната Би Ай среща с Кънчо

Пико геймс. Или както е по-известен „При Кънчо”. Ако в The Game не откривам душа, то „При Кънчо” може да се нарече всичко друго, но не и „без душа”. Това малко магазинче успя да направи нещо, което много други не успяват. Създаде общност. Успя да събере много геймъри на едно място, където хората да се запознаят и да разпространяват хобито. Благодарение на Би Ай срещите, които организираше в заведение наблизо, лично аз се запознах с много хора. А съм ходил само два пъти. Аз не мисля, че просто Би Ай игрите успяха да изградят тази малка кънчова общност, а именно искренността, която се влагаше в тези срещи. Бла. Преди да започна да рецитирам стихотворения на Елисавета Багряна, искам да кажа, че всичко си има предимства и недостатъци. Кънчо не си изкарва основната прехрана с това и последните няколко месеца започва да губи позиции сред борд гейм общността. Особено след затварянето на клуба, в който хора се събирахме.

Не ме разбирайте погрешно. Аз говоря за местата, които аз съм посещавал. Защото знам, че и Паладиум си има своята общност, не я пренебрегвам.

Което вече ме навежда до заглавието на днешната статия – „Фантасмагория”.

fan

Както казах, аз съм един срамежлив темерут и ако някой не се свърже с мен, ще мине време преди аз да го направя. Не ме питайте как успях да се оженя.

Аз не съм добър бизнесмен, нито съм добър предприемач. Всичко, което мога да правя, е да пиша простотии, с които по някаква щастлива случайност успявам да си изкарвам прехраната.  Други простотии. С простотиите на сайта си изкарвам единствено притеснението, че ако ме хванат шефовете ще ми намалят заплатата, защото съм един простак, който си хаби простащините за лични цели, вместо да си вложи простия акъл в простотии в просташки скечове.

Преди време с мен се свърза Сашо Геров, който е собственик на Фантасмагория.  Честно knigaказано, до този момент не бях чувал много за този магазин, освен по време на фестивала на книгата в НДК и случайното засичане на сайта им. Бях останал с впечатлението, че този магазин е ориентиран предимно към детската аудитория и като виждах ограничения избор от игри на сайта и местоположението на самия магазин, някак си го избягвах.

Ама дали не съм идиот, а? Както винаги се оказва, отново грешах. За всичко.

Първо. След малко проучване, разбрах, че това са хората, които реално правят стъпки, и то сериозни, към популяризирането на хобито в България. Нямах представа, че това са хората, превели „Игра на тонове” на български. И не само превели (като едно листче с правила в кутията), но и преиздали у нас. Казвам „Игра на тронове”, но освен нея, Каркасон(„Каркасон”…напомня ми на един клуб… Хм…)също е достигнала до нас на български, благодарение на тях. Разбира се и още няколкото игри, които можете да срещнете на български на нашия пазар, са вероятно преведени от Фантасмагория. Скоро Сашо ми сподели, че превеждат дори Цивилизацията! А за всички, които следят сайта, и тримата знаят, че това ми е любимата игра.

gameofthrones

Очаквайте и Game of Thrones The Card Game, базирана не по книгите, а по сериала отново на български

Евала! Дори да беше само това – щеше да е достатъчен признак за не само любов към хобито, но и жертвоготовност в името на настолните игри. Тъй като нека си признаем – това съвсем не е малка инвестиция.

Следващо – неудобството с локацията на магазина. Добре де, като чуете квартал Манастирски ливади какво си представяте? Аз съм от много години в София, но винаги съм си мислил, че кварталите, които повече от една дума в името си или се употребяват много рядко в изречение обикновено се намират на бащината си.  Оказа се, че всъщност магазина е на много удобно място. На 200 метра от Джъмбо (на булевард България). А аз работя точно над Джъмбо.   Добре де, може би за мен е близо. Но пък все пак, това се води широк център.

Относно „ограничения брой” игри.  Дами и господа, ако близо 200 игри ви се струват малко, елате до офиса и ми шибнете два шамара и един ритник в бъбреците. Лично аз ще дойда да ви отворя, ако го няма портиера.  Оказа се, че сайтът не е ъпдейтван от известно време и избора, който там се предлага, съвсем не е толкова малък, колкото на пръв поглед изглежда.  И съвсем не са само детски игри. Има най-популярните заглавия, които се предлагат в световен мащаб.

mnogoigri

Над 320 заглавия!

 

Клубът.  Клубът се намира на цели 3 метра от самия магазин. Има приятна градинка с пейки между тях. Градинката е в завет и тишина, а затворения паркинг и удобното вътрешно квартална локация правят оставянето на велоспида си пред клуба съвсем безопасно.

Аз бях поканен за откриването на това място и понеже вече няколко пъти отказвам на Сашо да намина, беше време поне да уважа труда и усилията му в отварянето на клуб. Ако има някой, който може да оцени това, това не съм само аз, а трябва да сме всички геймъри. А нека си признаем, всички сме искали да си отворим магазин и клуб.

Е, ще започна с това – „Е те така се прави клуб..те!”

Вярно е, че аз се впечатлявам много лесно, вярно е и че много лесно мога да бъда излъган с топли думи и усмивка. За доказателство – веднъж отидох да си сменя плана за мобилния телефон и 15 минути по-късно излязох не с един нов план, а с два. И то и двата еднакви. А дори нямах втори телефон…

Изчаках да минат два дена преди да си изградя мнение, щото като видя шарен магазин с играчки и…Ох, Вики, дано не се метнеш на баща си.

Но! Магазинът е тематичен и илюстрациите по стените са великолепни. От стиймпънк атмосфера, през междузвездни войни и планети по тавана, до огромни плакати и най-интересното – залепени бордове (на всички игри, преиздавани от Фантасмагория) по стените, заедно с фигурките и токъните.  Абе, супер е.

stakl

Добре, че в Каркасон няма зарове

bordigri

Да, точно така. Игрите са на стената.

О, да не би да забравих избора от 320 игри по рафтовете? Да, можеш да влезеш и да цъкаш на която си искаш игра, колкото си искаш време. Има богат избор – от детски и леки игри, до епични и военни преживявания, след които задника ти ще лепне от часовете престой.  Което ме навежда на единственото негативно нещо, което мога да си измисля за този иначе разкошен клуб.  Масичките и столовете. Не се заяждам, просто си мисля, че стъклените масички не са толкова удобни при някои видове игри. Особено такива със зарове. Ако не успеят да счупят масичката, то със сигурност ще издава толкова шум, че няма да улеснят много играчите на Игра на тронове, които така или иначе чакат вече 35 минути „Айнщайнът” да си довърши хода.  И успех със стратегическите игри, ако на две съседни маси играят Dungeon Fighter и Dice Town(втората, за щастие, не я видях). Столчетата изглеждат добре, но не знам колко ще са удобни за дългочасови игри. Но стига толкова. Не искам да се заяждам. Това е леко мрънкане и вероятно си има обяснение или решение.  Във всички случаи – Ти отново победи, ИКЕА!  🙂

Цената. Знам, че всички се вълнуват от това. Това е може би най-високата цената, която можете да платите на пазара (Освен един друг клуб, който го имаше,ама после го нямаше… хм…), но ви казвам – заслужава си. 5 лева вход може да ви се струва много, но аз с радост бих ги дал, защото Фантасмагория е сериозна фирма и тези пари ги приемам като инвестиция в бъдещето на българския пазар за настолни игри. Плюс това има отстъпки, ако си купите месечна или годишна карта.

Не се притеснявайте. Вземете си годишна карта. Нещо ми подсказва, че Фантасмагория ще се задържи на пазара.

Като четете това, сигурно ще си кажете, че тоя е седял цяла нощ на откриването, пил е като долен алкохолик и са го лъгали до насита. Всъщност седях 1 час, пих едно сокче, говорих си с двама човека и без да изневерявам на себе си, се изнизах като един пълен срамежлив темерут.

nie

От дясно наляво: Христо Филипов, Кънчо, Аз, съпругата на Кънчо – Елена.

Наречете го безплатна реклама, превъзнасяне, салфетки или както си искате. Аз ви казвам, че това е клубът, който си заслужава и всеки трябва да го провери!

Какво чакаш – кликни на линка!

fan

 

 

 

 

 

Подаваме едно приятелско рамо на най-новия клуб в София - Фантасмагориум!

Преглед на статията

Оценка

Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!

Потребителска оценка: 4.77 ( 3 гласове)
0
Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*