Site icon Big Box Gamers

Eynsteyn – отличен пример за „Игра на Деян“

Често получавам странни, нечувани и скандално грозни игри, и ако това за някой е проблем, лично аз процъфтявам с тях. Вече съм толкова известен сред приятелите ми с тези игри, че се образува нарицателното – „Игрите на Деян“ – тоест, игри, които изглеждат съмнително, звучат съмнително, но… в крайна сметка се оказват много по-забавни отколкото изглеждат. Да, често причината тези игри да се харесват се крие в изненадата от факта, че дори стават за нещо.

Понякога обаче, ефектът остава дълго след първата игра и колкото повече се замислям, осъзнавам, че игра, която не спирам да искам да я играя не просто „става, за това което е“, ами направо си влиза в моите топ игри.

След всичко това, нека ви представя Eynsteyn.

Външният вид на кутията на Eynsteyn е престъпно отвратителен. Заглавието е ужасяващо скучно и не носи нищо за усещането на играта, освен може би, че се изисква някакъв акъл, за да сте добри в нея. Гърбът на кутията е изпълнен изцяло само с текст и няма да разберете нищо за играта. Предната част на кутията е… убита с убити цветове, убиваща всичко живо в душата ви, а няма да разберете изобщо какво се случва в този облян в нищо арт. Аз, съпругата ми и големият ми син се опитвахме дълго време да разберем идеята на илюстрацията  преди да отворим кутията и ни стана ясно, чак след първото изиграване, което за потребителя, който я вижда за пръв път в магазина не е идеално.

Това не е всичко.

Като отворите кутията ще откриете, че 90 процента от съдържанието са сравнително тънки плочки с пътища (ала Tsuro), но артът по плочките е по-убит и от убитата корица на играта. Дъската на играта е с по-скучна визия от бучка сирене,  а самото съдържание можеше да се събере в кутия с тройно по-малък размер.

Единственото хубаво нещо в компонентите са десетте малки метални камъчета.

В геймплеят обаче няма само едно хубаво нещо, защото всъщност Eynsteyn е гениално проста игра, изпълнена с изненадваща дълбочина за елементарните си правила. Останете с мен, защото както вече казах – Eynsteyn получава сигурен етикет „Топ игри на Деян“.

Ако има някакво извинение за лошите компоненти, то това би било годината на издаването на играта. Eynsteyn е създадена през 1997 година и от тогава насам… си е в същата тази неизвестност. Предполагам в Германия може и да има някаква популярност, тъй като всъщност единствените правила на английски са онлайн. Въпреки дългата история се съмнявам, че в България някой някога я е чувал.

И точно затова, приятели – аз съм насреща! Една от основните ми мисии като ревюър е да давам светлина на игри, за които трудно бихте научили сами. Всички говорят за Scythe, Blood Rage, Gloomhaven и нови кикстартър феномени. Аз искам да ви побъбря за другата страна – малките игри, на които никой не им дава шанс.

Eynsteyn е шахова дуелна игра за двама, в която стратегическия акъл просперира.

По време на играта ще слагате плочки с пътища, като целта ви е да достигнете от единия край на картата до другия. Целта на опонента ви е същата, но неговият път се врязва перпендикулярно на вашия.

Плочките са няколко вида, като доста от видовете предлагат завои и краища на пътищата, което ви позволява както да маневрирате из картата, така и да режете пътя на противника. Най-сигурният начин за печелене е да правите и двете само с едно поставяне на плочка.

Без да навлизам в дълбочина на играта, Eynsteyn се развива в два рунда. По време на първия рунд вие стратегически поставяте стартови плочки на дъската като следвате специфични правила, а във втория рунд един по един поставяте плочки и се опитвате да направите връзка между двата края на дъската.

По подобен принцип на шаха е добре винаги да имате няколко варианта за победа и в конкретен момент така да блъфирате опонента си, че той да няма избор. Трябва да имате предвид, че информацията е открита през цялото време… въпреки че от правилата не е напълно ясно дали постоянният ви набор от 8 плочки трябва да бъде скрит или не. Лично аз играя със скрити плочки. Не се притеснявайте от случайност обаче, защото видовете плочки са 4-5 и ако се надявате опонента да няма конкретна плочка… вероятно ще я има.

И преди да си помислите, че всичко ще бъде ясно от средата на играта, понеже изглежда елементарно да се блокират всички пътища на опонента, на помощ идват две правила:

Времетраенето на играта е около 20 минути и през цялото време ще бъдете ангажирани, така че няма да ги усетите.

Заключение

Eynsteyn е елегантна пъзел игра за двама за надхитряване, която ако беше с други компоненти би могла да се продава с други подобни динамични игри като Azul и Reef.

Правилата са толкова лесни, че дори и моят шест годишен син ги разбра за минути. Дълбочината, която играта предлага обаче създава възможности не само за тактически решения, но дори и за средно дълго стратегическо планиране.

За съжаление, Eynsteyn е толкова апокрифна, че почти трябва да ровите в дийп нета, за да я откриете. Ако ви се занимава, аз ви препоръчвам да посетите сайта на тази немска компания и да се поинтересувате, защото съществуват бижута, които не са видими за хората свикнали само с популярни игри. А и това да цъкаш ъндъграунд страннотии също си е хипстърия, така че бъдете яки.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

A ето това е сайта на на производителите, където можете да поровите още за Eynsteyn.

Spieltrieb

Exit mobile version