Site icon Big Box Gamers

Ex Libris – играта, в която четете книги. Или поне корици.

Последно време, четящите станаха новите вегани. Появи се нова мода хипстария, в която не само, че се хвалиш на всеки пет минути как не гледаш телевизия и нямаш телевизор (въпреки че сваляш всеки втори сериал от Замунда), както и в която имаш нужда да хвърляш де що можеш автори на книги и заглавия във всяко второ изречение, за да звучиш по-тежко. Особено си шик, ако мушнеш автор, който никой не е чувал и обясниш на всички как харесваш предните му творби повече от тази последна, защото… и така хвърляш мини ревю на безизвестна книга… в разговор за това от коя пицария да си поръчате за вечеря. Ясно, чели сте книга. Тагнете се във фейсбук и айде веднъж за винаги всички да ви знаят колко знойно интелигентни сте, за да сме доволни всички – вие си тупате палтото гордо от пърхут, а ние сме прескролнали статуса ви без дори да го погледнем.

Ex Libris звучи като идеалната причина тези хора да си пият чая с вдигнато кутре, но всъщност играта хвърля хумора си за широката публика, и то в най-малките детайли.

Първото, което ще забележите щом отворите кутията и разгледате компонентите са смешките във всяка една карта. Картите представляват част от секция, в която има няколко книги. Всяка книга е препратка, ирония или чиста проба тематична смешка.

Всъщност, всичко се върти около тези книги. В Ex Libris вие ще строите собствена библиотека от книги, за да е доволен местния фентъзи кмет. За целта трябва да събирате конкретни книги, да отбягвате други, да имате разнообразие, и най-вече – да построите стабилна и подредена библиотека.

Да, в основата си играта е събиране на комплекти, но атмосферата така струи от всичко, че трудно, дори и на сила, бихте излезли от темата. Ако все пак искате да си забиете бастун и да изтемерутеете като механичен Скрудж, не се притеснявайте, иконографията е толкова добра, че няма да имате никакъв проблем в откриването на точните символи, независимо от малкия им шрифт.

Играта свършва, когато някой сложи последната си част от секцията, което зависи от бройката играчи. След това идва кмета и проверява дали всичко е по неговите стандарти.

На първо място – книгите трябва да са по азбучен ред, като се започне от най-горния и се стигне до най-долния ред на секцията.

Можете да имате три реда на секцията, като винаги когато слагате парче от секцията, трябва да е съседно до предна карта. С други думи – можете и да слагате нагоре-надолу карти, но трябва да имате предвид азбучния пъзел. Освен това в края на играта има бонуси, ако имате по-голяма най-долна част, така че няма да е окей, само да си нареждате една дълга секция – а и кой има такава стая?!

Има най-различни начини за точкуване, свързани с комплектите и те се определят в началото на играта, което би ви дала много ясна представа към какво да се целите.

Всичко в играта се крепи на „Легендарна“ структура. По подобие на „Легендарния плод“, всичко опира до сдобиването на картите, и играта предлага множество начини за това.

Ex L:ibris е игра с поставяне на работници и в началото на играта се бъркат плочки с всички места за работниците. След това всеки ход се появяват няколко. От тези няколко остава само еднa за следващия ход. С други думи, има нестабилност в поставянето на работници, което превръща Ex Libris в по-скоро тактическа, отколкото стратегическа.

Самите места отново са изключително тематични, а илюстрациите са просто страхотни, но затова няма нужда чак толкова да се говори, като се има предвид, че това е игра на Renegade Games.

Може би най-привлекателната черта за мен от играта са специалните умения, които играта предоставя. Има 14 персонажа, всеки от които е със счупено умение и това не просто дава вкус на индивидуална игра, но и насока, по която да вземете решенията си. Всеки персонаж си има своя собствена фигурка, като една от фигурките е желирано кубче… както се казва и персонажът. Добре де, не е желирано, но няма да го разберете, преди да го загризете. Не го правете. Не е желирано. Не е.

Заключение

Ex Libris е една от най-добрите игри за 2017 и въпреки че играта мина и замина с общо мнение на „окей“ игра, аз бих искал да я издигна в творение, което „остава“. Геймплеят може и да не е нищо особено, но хомогенността между атмосферата, темата и динамиката на бързото и интуитивно изиграване превръщат Ex Libris в нещо, към което бих посегнал всеки път щом търся малко по-сериозна пъзел игра. И като казвам сериозна, нямам предвид тежка – това е игра със средна тежест с изключително чисти правила, в която най-голямата главоблъсканица се крие в начинът, по който трябва да решите личния си пъзел.

Да, всеки си върши неща пред себе си, но взаимодействие между играчите има, и то не малко. Повечето места за работниците, както и много от уменията са свързани с тайминг на поставяне или директна връзка с другите играчи. В повечето случаи това взаимодействие е напрегнато, но не и драматично агресивно, което само подсилва семейната насоченост на играта.

Ако трябва да я „туря“ в жанр, то това би било семейна игра за поставяне на работници. Въпреки това не искам да я категоризирам, защото Ex Libris е нещо повече – това е странно отпускащо хумористично преживяване с приятно стягане на мозъка за решаване на пъзел.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Играта най-нахално можете да си поръчате от магазина на нашите приятелите от Time2Play.

Купи: Ex Libris

Exit mobile version