Euphoria – настолна игра в шарена дистопия

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

9 години ago

ПОДРОБНИ ПРАВИЛА

ВЪВ ВИДЕОТО В КРАЯ НА СТАТИЯТА„Построете си по-добра дистопия!“ Слушам и изпълнявам!

Има игри, за които е достатъчно само една игра, за да можеш да ги разнищиш изцяло. Има такива, които имат толкова много и странни правила, че се налага да играеш десетки игри и все още не си сигурен, че си наясно с правилата.

За да направя ревю на игра, аз трябва да съм разбрал напълно как работи динамиката и какво трябва да се случи, за да се насладят играчите. Често, когато се сблъскам с глупава игра, която виждам, че ще е трудна за ревю и за съжаление ще трябват повечко разигравания, аз правя две неща: Първо – решавам, че ще бъда напълно откровен и второ – давам я на друг автор от екипа за ревю, който знам, че е по-позитивен от мен.

Еуфория е дълбока и разнообразна… и както виждате, аз пиша това ревю.

Какво е Euphoria?

Еуфоооория… Извинете, не мога да спра да си припявам тази глупава песен, всеки път, когато се сетя за играта.И не, няма нищо общо с песента. Както се казва „Тази еуфория не е като онази еуфория“.

С отварянето на кутията, вие влизате в един пост апокалиптичен свят. Но не типичен пост апокалиптичен – с разрушени сгради, пустини и мутанти. Точно обратното.

Какво представлява светът на Еуфория?

Светът на Еуфория е светъл, шарен и изпълнен с весели хора, които всеки ден отиват с усмивка на работа. Еуфорианци работят всеотдайно в приказната столица, за да може целия свят да има енергия. Други работят във водоизточниците и с удоволствие допринасят за общото благо. Фермери дружно изкарват прехраната от полетата, а Икаритите някъде в облаците развиват технологии и допринасят за науката на бъдещето. Всички са доволни и щастливи. С годините все повече хора стават все по-образовани и дори напускат Еуфория за още по-големи приключения.

Какъв всъщност представлява светът на Еуфория?

Работници са вкарани като мишки в колело да бачкат в атомни електроцентрали и да ги залъгват с някоя друга хапка хляб, че са щастливи. Други копаят мините, като си мислят, че правят добро за общото благо, но са просто експлоатирани. Трети се блъскат като къртове на полето за храна, от която ядат само трохите и въпреки това са доволни. Защо са доволни? Защото Икаритите, които работят в облаците всъщност извличат наркотик, който да предизвиква „Еуфория“ у хората и да ги затъпява. Само още малко храна и хората са напълно доволни в живота. Ами тези, които си тръгват? НИКОЙ НЕ СТРЪГВА ОТ ЕУФОРИЯ! Който поумнее или се сдобие с малко повече знание… просто изчезва. Никой не знае как, никой не знае къде.

Единствено няколко човека на върха на веригата знаят какво се случва и контролират цялото население с брутални, деспотични и дистопични методи. Тези тирани всъщност са играчите.

Как се вписват механиките с темата?

На първо място, аз съм тематичен играч и мога да оценя уникалната тема – дистопия. Не съм я срещал друг път и смятам, че е свеж въздух сред стотиците фентъзи игри за орки и елфи и хилядите по Ловкрафт тема.

Въпреки това… Еуфория е абстрактна игра с поставяне на работници.

Да, всички места, където поставяш работниците си имат тематично обяснение в правилата, но в крайна сметка в повечето случаи нямаш усещането, че караш група непълнолетни да копаят трудни тунели и да се нагълтват с опасен газ от близките мини. Като се замисля, може би така е по-добре…

И точно, когато забравяме, че играем една дистопична игра се случва нещо по картата, което ни кара да затъпеем нашите работници. Това се случва в една таблица, където движим своята интелигентност. Колкото по-малко, толкова по-добре. Винаги когато това стане, играчите си припомнят какво се опитват да направят тематично – благодарение на малките фигурки с глави, които олицетворяват интелигентността. Което ме навежда на една много съществена част от това ревю.

Компонентите в Еуфория са велики!

Дъската за игра е изпълнена с наситени цветове и множество илюстрации. Понякога това пречи да се концентрираш в дадено място, но заради това съществува кикстартър изданието, което пристига с дъска с две лица – от едната страна е нормалната дъска, от другата – черно бяла. Очаква се скоро да има разширение, което да подобрява нормалната ти версия в кикстартър бижу.

Всички ресурси в играта са обозначение с различни по вид и форма фигурки. Да, в тази игра ресурсите не са кубчета! Златото са кюлчета, водата са капки, наркотиците са облачета, храната са ябълки, камъните са си като камъни, енергията са светкавички, глината е във формата на тухли. Моралът е сърчице, знанието е човешка глава, авторитетът е звезда.

Дори заровете са уникално произведени за тази игра. А нямаше нужда. Това са обикновени шест стенни зарове. Въпреки това са създадени в стийм пънк стил.

Механиките

Говорих твърде много за външния облик на играта и това, което цели тематично. Сега, най-важният въпрос е как всичко това работи по време на игра.

Еуфория е бърза и динамична игра, в която ходовете се изпълняват за секунди. Дори в правилата пише, че времетраенето е 15 минути на играч. Това е напълно вярно… но не и за първите няколко игри. 20-25 минути на играч би било най-правилно. Но и това е рекордно време за игра с работници.

Нетипично за такъв тип игра, играчите не събират победни точки, защото играта всъщност е едно състезание. Целта на играчите е да поставят на картата си 10 звезди, които представят авторитета на тираничните играчи.

Това се случва на няколко места по картата, а в процес на играта се разкриват и нови възможности за влияние и съответно авторитет.Във видеото съм обяснил всички правила, но искам да спомена с какво се различава тази игра от всички други, които използват зарове за работници.

Най-уникалното нещо в Еуфория е усещането, че може всеки момент да загубваш работници. Колкото по-умни стават, толкова по-голям е шансът да ги загубиш. Когато имаш работници, които не работят, ти ги хвърляш и ако сборът им плюс моментното ти „знание“ надхвърля 16, ти губиш най-умния си човек. Как го губиш тематично? Измисли си ти – все пак ти си тираничния владетел и можеш да тормозиш и измъчваш работниците си както искаш.

Другото нещо, което лично на мен много ми хареса и оцених, че дизайнерите са мислили „извън кутията“ са пазарите. В процеса на играта, играчите ще строят пазари. За целта обаче ще си помагат, защото е много трудно да построиш сам такъв пазар. Когато пазарът е построен се случват две неща.

Първо – открива се още един потенциален метод за влияене с авторитет и второ – което за мен е различното – всеки, който е участвал в строенето не получава нищо, но всеки, който НЕ Е участвал получава негативен ефект до края на играта, докато не плати съответно голяма цена. Тези негативни ефекти могат да бъдат както леки, така и брутални. Случвало се е да съсипят напълно плановете на играчите.

В играта можете да откривате артефакти от стария свят – книги, очила, настолни игри, дори плюшени мечета. Това са много силни артефакти, които ще ви помогнат да възлагате авторитета си. Колкото повече изгорите, унищожите или съсипете, толкова по-добре ще се справите в играта. Тоест, вашата цел е да ги откривате и да ги ДЕВАСТИРАТЕ!

Една от най-основните особености на играта са персонажите. В кутията има огромно тесте с персонажи, а играчите могат да използват максимум три на игра. Всеки един персонаж ви дава уникално умение, което или ви помага или чупи правилата на играта.

Малко заяждане.В Еуфория може да се получи проблема на „лидера, който не може да бъде спрян.“ Еуфория тръгва много бавно. През първата половина на играта, играчите изграждат стратегия и двигател, по който ще поставят авторитета си. Ако успееш бързо да усетиш динамиката на възможностите си и оптималността на персонажите си, можеш много рязко да излезеш напред. И понеже в тази игра няма блокиране на места (за разлика от типична игра с работници), почти няма начин да бъдеш спрян. Това ЩЕ се случи ако играете с опитен играч. Но веднъж щом сте направили едно разиграване, вече ще знаете какво да правите и ще можете да си върнете контрола над Еуфория следващия път.

КАК СЕ ИГРАЕ EUPHORIA?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Това е една от най-добрите игри с работници, които съм играл. Еуфория може да се играе до шест човека и въпреки, че съм играл с максимум пет човека, мисля, че колкото повече играчи има на масата толкова повече взаимодействие и съответно – забавление ще се получи. Да не говорим, че играта е отворена към преговори, търгуване и далавери, което засилва мръсотиите, които можете да правите на другите. С други думи – това е една евро игра с америтраш мотиви. Играта е крайно аналитична – трябва ми това, за да направя това, което ми дава това, с което ще направя това. Ако успееш да хванеш принципа и да мислиш напред – ще се справиш страхотно в играта. Ако ти харесва темата, но мразиш математическите сметки, може би няма да успееш да се справиш твърде добре и ще ти натежи. Ще цитирам жена ми – „Това е една мъжка игра“. Темата е свежа, но красотата на играта идва от планирането, сметките, логиката и изграждането на последователна пътека.

Еуфорията ми хареса с бързината на игра и специалните умения, които могат да накарат противници да играят заедно – BigBoxSolo

По принцип не обичам Евро игри, но Еуфорията ми допадна с начина, по който дава различни малки уменийца на играчите и прави всяка игра малко по-различна от предната. – BigBoxExplorer

Не обичам worker placement игри, но Euphoria някак успява да премахне повечето лоши черти на жанра. Освен това омразните кубчета са заменени с тематични предмети. – BigBoxCurlyLocks

Игра, която в началото може да ти се стори скучно и тежко евро, но още от средата нататък осъзнаваш колко хитро е измислена и колко забавни комбота се получават. Препоръчвам! – BigBoxGeek

ПЛЮСОВЕ: