Site icon Big Box Gamers

Estoril 1942: City of Spies – война на шпионите!

Трябва да си призная, не съм запознат с историята на Португалия и Ешторил нищо не ми говори. В играта очевидно става въпрос за шпиони по време на втората световна война и даже целият геймплей клони към португалски шпиони, но това не ми пречи да се изкефя на една доста оригинална игра.

Estoril 1942 е една… доста различна игра. Тя е нещо между дек билдър, управление на ръката, контрол на територии и блъф. Много блъф.

В играта няма карти, но има стабилно количество плочки, които ще ползвате като карти.

В началото на играта в средата на масата се слагат 6 (от 8, които пристигат с играта) огромни плочки в случаен ред и случайна ориентация, което има ужасно голямо значение и придава безкрайна преиграваемост.

Върху тези плочки вие ще слагате вашите карти… плочки.

Артът е комичен и леко сатиричен, което придава лековатост на самата игра. Това влиза в чудесна хомогенност с потока на самия геймплей, защото всичко е толкова динамично и плавно, че няма да усетите как е минал един час.

Всеки играч започва с шест еднакви плочки с шпиони. Той слага определен брой от тях един по един върху централното табло (повечето с лицето надолу) с надеждата да спечели награда – още една плочка с шпионин. В края на рунда си прибира всички свои шпиони, включително и новите, с които се е сдобил. Тук идва трудната част. Играч не може да има повече от шест в ръка. С други думи, той трябва да се освободи от няколко.

След 4 рунда се гледат точки. Всяка изхвърлена карта/плочка носи по една точка. Всички останали в ръката имат определени точки, написани на самата плочка. Освен това, има 4 цели, които се теглят в началото и за които се борят играчите. Всяка една цел дава по 8 точки (или в новата версия, която скоро ще излезе – 6, защото 8 са наистина твърде много). Целите са винаги свързани с това кой има най-много шпиони с определена икона.

И така, как точно се печелят тези плочки?

Всяка от централните големи зони има номер, някакво умение и няколко места, където играчите ще поставят шпионите си. В 90 процента от случаите, играчите ще поставят шпионите си с лицето надолу, след това си отбелязват, че са техни с кубче от техния цвят.

Защо с лицето надолу? Ами защото шпионите си имат специални умения, които се разкриват чак след като всеки играч е сложил нужното количество шпиони по зоните. Освен това имат сила „Влияние“. След като всеки си е изпълнил уменията в определен ред се гледат колко шпиони са останали във всяка зона и се сравнява Влиянието им. Който има най-много печели бонус шпионина от зоната.

Уменията всъщност не са много.

Някои от шпионите имат по две икони, така че могат да се случат и няколко неща. Други пък нямат умения, но имат голямо Влияние. Трети пък няма нито особено умения или влияние, но дават много точки, ако са в ръката ви в края на играта.

Звучи не особено сложно, но хитростта в играта идва от това, че всички се активират в конкретна последователност. Първо е зона с номер 1, после зона с номер 2 и така нататък. Когато се активира някоя зона, чак тогава се обръщат шпионите и се активират.

Когато те се активират пък може да повлияят на съседни зони и да променят абсолютно всичко.

Както виждате, с повече хора, тази игра може да изпадне в хаос, а с твърде малко в дълбоко следене и математически мин-макс брейнтръст тактики.

По време на ходовете си имате и начини да поглеждате плочки с лицето надолу, така че всичко не е толкова случайно. Като добавите и това, че е добре да следите кой какво печели и как смята да го ползва, мисля че играта е достатъчно дълбока и интерактивна, че да ви държи влажно дълго време.

Заключение

Estoril 1942 знае къде отива и защо. Върши всичко, което трябва да върши по идеален начин. Това е бърза, тактическа игра, в която на пръв поглед изглежда като 4 напълно еднакви рунда, но с всеки изминал ход вие изграждате ръкате си от шпиони по динамичен и прогресивен начин.

Ако обичате блъф, количеството ще ви очарова, а ако си падате по дедукция и мемо елементи, мисля, че има какво да отриете в играта.

Взаимодействието между играчите е през цялото време и напрежението дори се покачва, когато трябва да избирате какво да си оставите за следващия рунд.

Мисля, че играта с трима е най-добра, защото нивото на хаос е по-малко, а инженерното и скучно мин-максване липсва, поради поне малкото ниво непредвидимост.

Играта в момента се открива само на португалски, но всеки момент се очаква и английско издание. Дори и да си вземете португалската версия обаче, в интернет можете да откриете правилата на английски, а всичко по компонентите е езиково независимо.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Играта можете да откриете в сайата на нашите партньори от Time2Play.

Купи: City of Spies

Exit mobile version