четвъртък, септември 21, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Разбор преди Есен – Second Edition
Разбор преди Есен – Second Edition
Spiel 2016 в Ессен

Разбор преди Есен – Second Edition

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.
Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

Измина една година от първото ми посещение на „Меката“ на борд-геймърите – Essen Spiel, и ето че отново е време да се стяга багажа. Тазгодишното издание на панаира е само след седмица. И за да спазим традицията – пореден разбор. Ще има малко от какво играх последния месец, малко движение в колекцията ми,  размисли за самото събитие и разбира се – Топ 10 игри, от които съм заинтересован дебютиращи в Германския град.

Какво играх в последно време:

  • Cyclades – По-стара игра от Матагот със силна репутация и добри компоненти. Това изиграване обаче се оказа мъчително, тъй като се проточи над 4 часа, което е прекалено много за такъв тип игра. Наддаванията са доста интересни, но проблема на първо време са с небалансирани карти (някой са твърде силни), а има механика, с която можеш да отваряш постоянно карти от тестето като плащаш пари които след дълга игра са в излишък. Второ, с „удряй“ лидера проблем – никой не иска да построи монумент (трябват 2 за да спечелиш), защото всички други ще почнат да играят срещу него което пак забавя играта. Не, че е лоша игра, но има възможност сесията да се провлачи. Също така и късмета все пак повечко, от колкото ми допада както и нивото на директна интеракция.  6,7/10
  • Last Night on Earth – Има всичко, което мразя в америтраш заглавията. Огромно количество късмет, срещу което нищо не можеш да направиш. Така и се случи с това изиграване – загубихме за около 3 хода без да сме сгрешили в нищо, играхме по-малко време от самото обясняване на правилата. И като история, герои и визия е банална и клиширана, също така. Поне не си загубих много време с нея. 4/10 (разочарование на разбора, макар че не очаквах нищо)
  • Arctic Scavengers – Приятен дек-билдър с няколко интересни механики. Въпреки че не съм фен на дек-билдърите тази ми допадна доста. Тематично всичко пасва много добре. Играчите са оцелели след апокалипсис и нова ледникова епоха. Интересните части са „ровенето“ (scavange) в дек от карти и битките за ценни ресурси, за които играчите запазват някои от картите си. Все пак има характерния за дек-билдърите късмет – ако не ти се падне правилна комбинация от карти си прецакан въпреки иначе добър дек. Разширенията може би помагат за това (не съм ги пробвал още). 7.3/10
  • Mombasa – Доволен съм, че успях да направя още едно изиграване на едно от най-добрите еврота от 2015-та година. Играта е напрегната, тежка и с точната доза интеракция без да прекалява със сложност и времетраене. Отново много близка игра, в която 1 акция определи победителя. Опитах да не пренебрегвам счетоводството този път, но си е трудно с него и трябва да имаш малко късмет с книгите, които се падат. Избора на правилни тракове на компаниите също е много важен – преиграемостта и разноборазието са повече отколкото изглежда на пръв поглед. 8.5/10
  • Deception: Murder in Hong Kong – Тази игра се гласи за „убиец“ на Mysterium и Spyfall и има нещо общо с тези две игри. Комбинира диксит с игра с предател тип Resistance. Играх я само с 4-ма, а изглежда е най-добра с поне 6. С по-малко хора поне е твърде лесно да се намери убиеца. Като цяло ми изглежда, че се поизтърква сравнително бързо, тъй като няма чак толкова какво да се дискутира. Може да е забавна с правилна група, но не ме впечатли особено. 6.5/10
Колелото на Викингите

Колелото на Викингите

  • Vikings – Направих 2 игри на тази почти „класическа“ евро игричка с викинги. Първия път играх с 2-ма и не беше толкова интересно, но сега с 3-ма играта блесна, всъщност само с толкова хора бих я играл, тъй като с 4 ще е по-бавна и няма да можеш да планираш нищо. „Експерт“ варианта, при който има наддаване за първи играч и избор на цветовете викинги е по-тактически и геймърски, но пък удължава неприятно играта. Стандартният върви по-плавно и макар, че късмета е не малко в него като че ли го предпочитам. Това, че не работи добре за 4-ма ме отказва да се разбързам да я купя за колекцията си (не е много евтина), но бих я играл пак. Имам и малък проблем, с това че точкуванията са малко статични и няма голям избор на стратегия, но въпреки това я харесвам доста. 7.5/10
  • Gold West – Добра, сравнително лека евро игра с хубави компоненти. Използва нещо като манкала механизъм за ресурсите малко подобно на Макао. Предишния път не я харесах но се оказа, че бяхме объркали важно правило, а и я играхме с 4-ма което не е оптимално – и тази игра е най-добра с 3 играча. Все пак развитието е доста бавно, правиш по-интересни неща веднъж на 2-3 хода, и възможностите ти не са кой-знае колко много в крайна сметка. – 7.2/10
  • City of Spies: Estoril – Доста интересна игра със шпиони, блъфиране и тактическо надлъгване и позициониране както и малко евро елемент в точкуването. Доста разнообразни и различна. Неочаквано ми допадна и дори мисля да я добавя в колекцията си като ще запълни ниша която ми е бедна. 7.5/10
  • My Village –  За съжаление изглежда, че е добра само с двама. С повече даунтайма се усеща и правиш малко по време на хода си. Освен това няма много разнообразие въпреки, че има много сгради – винаги са налични и нюансите в стратегиите са малко. Изглежда, че търговията  е най-печеливша. Тъй като рядко играя такава сложност игри с двама, а има и по-добри – реших да се разделя с нея. 7/10
  • Tides of Madness – Много добра кратка игра с драфтинг за двама. Някои по-особени карти от първата игра от серията (която е доста подобна иначе) са сменени и играта е по-лесна за обясняване. Механиката за лудост е интересна, вкарвайки нещо малко подобно на военната игра от 7 wonders duel. Доста е приятна. 7.3/10
  • The Arrival – Играта е „гореща“ от новата реколта промотирана за Есен от известния Martin Wallace. На първо време ме разочароваха арта и компонентите – арт почти липсва, дизайна можеше да е по-добър и от компонентите има доста какво да се желае. Като игра е по-различна от всичко друго, доста тактическа, почти абстрактна. Тя е и много зависима от късмет – от картите, с които получаваш „ресурси“ и от бонусите, които при късмет може да ти дадат голямо количество точки или почти нищо. Имаше изпуснати правила, та съвсем не се получи интересна игра, с оправени все пак има потенциал, но като цяло съм разочарован. Най-интересен е начинът, по който избираш ресурсите, които получаваш всеки ход, и това че може да нападаш другите играчи малко в стил Small World, но не с твои войски, а с чудовища. Като вземаш чудовищата получаваш корупция, от която ако общо се събере много може да промени точкуването и победител е играча с най-малко корупция. 6.5/10
  • Darkrock Ventures – Лека, добре изглеждаща игра с поставяне на работници и манипулиране на зарове. Има интересни идеи и компонентите са хубави, но няма достатъчно дълбочина, стратегия и разнообразие. Става за игра с нови хора в хобито определено, но за мен има по-добри игри от този жанр. 7/10
Цветни зарчета!

Цветни зарчета!

  • The Voyages of Marco Polo – След като престоя на рафта повече от колкото заслужава – направих второ изиграване с малкото разширение. Припомних си защо играта е толкова високо в класацията ми и колко огромно разнообразие (особено с новите герои) има. Играчът, който събираше много камили, разбира се, спечели. С по-сериозни геймъри е и дори по-интерактивна от колкото си мислих. Страхотна игра! 9/10 – Игра на разбора

Първото ми посещение на Есен, макар и само за два дни, никак не ме разочарова. Вдъхновяващо е да видиш толкова много хора (десетки хиляди), които обичат същото хоби като теб. Огромните зали са препълнени с игри, компоненти, плакати и море от хора. На всеки ъгъл може да попаднеш на нова „гореща“ игра, изгодна сделка за рядка игра, на „знаменитости“ като Tom Vasel или Rahdo, на рок-звезди дизайнери като Stefan Feld или Friedman Friese. Има определени места са сборни точки за търговете и математически обмени (math trades) проведени предварително в boardgamegeek.com и там особено по обяд гъмжи от хиляди хора, които се опитват да намерят човека, от който имат да купят или да му продадат игри, половината носят колички, куфари или огромни торби пълни с игри.

Ммм, немска храна

Ммм, немска храна

Разбира се, на щандовете на издателите могат да се играят или пробват новите игри, като има служители или доброволци, които ще ти обяснят правилата. И, разбира се, всички издатели продават игрите си, като за много има изгодни сделки. Или най-малкото може да купиш нова игра преди всички други. Дизайнерите предлагат да дадат автограф на тяхна игра, ако имате късмет може и да успеете да си поговорите с  тях. Шоуто на живо на Dice Tower ще е забавно, но билетите за него обикновено се разграбват за минути. Има разбира се и други „нърдини“ като комикси, фентъзи, манга, cosplay и т.н. Хората са всякакви и от целия свят. Този път (престоя ни ще 5 дни) се надявам вечер след феста да може да поиграваме по някоя нова игра в хотела, макар че умората от цял ден ходене, шум и носене на тежките кутии си казва думата. Иска ми се и да разгледаме малко от Есен и Нюрнберг. Всичко това макар и да не е никак евтино (но далеч не е и непосилно скъпо), си заслужава, и всеки истински почитател на настолните игри трябва да го преживее поне веднъж!

Отново не устоях на изкушението и отмъкнах доста игри от големия Есенски търг. Интересно, но почти няма тежки еврота, имам си достатъчно от тях, които не успявам да играя достатъчно. Между тях по-интересни са:

  • Harry Potter – Battle of Hogwarts – Не е точно от търга, но от друга тема за игри от САЩ. Интересен кооперативен дек-билдър с нещо като легаси система, и ще е труден за откриване в Европа. Поради темата, и че е сравнително лека, се надявам да е добра семейна игра (и от нея евентуално да преминем към Lord of the Rings – Card game).
  • Mafia de Cuba – тип resistance, но не просто поредната версия на същото. Отдавана не бях добавял подобен тип парти игра в колекцията си.
Onitama - модерният шах

Onitama – модерният шах

  • Onitamа – отлично изглеждаща абстрактна игра тип шах за двама, но по-бърза и разнообразна. Всяка игра участват различни видове карти за възможни „движения“ на фигурите. Играта е и разчупена понеже след като направи един вид движение предоставяш възможност опонента ти да го вземе.
  • Johari – игра с интересен механизъм на едновременно избиране на карти, която ми хвана интереса, когато излезе, но имаше и лоши отзиви. Сега се предлагаше на много добра цена и не се сдържах.
  • Expo 1906 – честно казано я пообърках с World Fair 1893, но се надявам, че няма да е лоша, интересна тема (научно изложение с открития) и добра тежест.
  • Hansa – стара, но интересно изглеждаща (класически) евро игра с pick-up-and-delivery. Имам резерви, но я следя от известно време, а излезе почти без пари.
  • Ninjato – Worker placement, в който работниците са шурикени – това ми е достатъчно. А има и добра оценка в bgg.
  • Thebes: The Tomb Raiders – картова версия на приятната и лека Thebes. Разделих се с голямата игра, тъй като е малко дълга за нивото й на късмет и понеже заема много място. Тази казват, че е също толкова добра, но по-кратка и заема по-малко място…
Вулкана изригва!

Вулканът изригва!

  • The Downfall of Pompeii – игра, която взех донякъде от носталгия, тъй като много исках да я играя още в първите месеци, в които започнах да градя колекцията си (преди 3 години), но не успях да се докопам до нея. Включва tile laying и е на две фази – в първата разполагате хората си из града, а във втората вулкана изригва и трябва да избягате с най-много от собствените си хора, докато „хвърляте“ повече от хората на опонентите си във вулкана.
  • Council of verona – Лека, почти филър игра с надлъгване и манипулиране на различни хора. Звучи забавно и я вземам с разширение Poison, което пишат, че я прави по-добра.
  • Мини-разширения за Tzolkin, Las vegas, Zhan guo
  • Разширенията за Dungeon Petz и Simurgh (на второто особено много се точех, а Dungeon Petz ми е любима игра, която обаче много рядко успявам да играя. Все пак разширение не й е излишно
  • и други

Много накратко с какво се разделих за да освободя малко място на рафтовете:

  • Princes of Florence – въпреки, че се води класика е малко поостаряла, а и трябва много специфична група играчи, с която да е оптимална
  • Cafe Melange – не ми щракна толкова добре колкото Tobago (която е с подобна механика)
  • My Village – най-добра е с двама и не играя често с толкова, особено такава тежест игри
  • Queen’s Architect – интеракцията е много малка и въпреки интересната механика с работниците, останалата част от играта не е достатъчно добра
  • Palazzo – компонентите и арта не са много добри, а и имам и по-добри игри с наддаване
  • Signorie – Grand austria hotel ми хареса повече като dice-drafting игра. Signorie няма достатъчно разнообразие, също така е по-дълга отколкото трябва (имаше вариант за 1 рунд по-кратка игра, но така и не го пробвах)

Ето го и Top 10 списъка ми с игри излизащи на Есен:

10. Dream Home – Лека игра за строене и обзавеждане на къща от Granna. Те правят симпатични игри, и темата е доста приятна, мисля че ще се хареса за семейна игра.

9. Adrenaline – Евро first person shooter, звучи много яко. CGE са от компаниите които харесвам, и компонентите са добри също така.

Touria

Touria

8. Touria – Нова игра от Маркус и Инка Бранд, които имат някои отлични игри (Village, Murano), но и някой слаби също така. Очаквам приятна, сравнително лека евро (но не типична) игра. Визията и темата на Touria ми харесаха – играчите са приключенци, които трябва да впечатлят принцесата извършвайки геройства. Нямам много информация за самия геймплей, но и това е достатъчно.

7. La Granja: No Siesta – La Granja е отлична евро игра, която играх само веднъж и много харесах. Но така и не си я закупих понеже цената й е малко по-висока, а и конкуренцията за над 2-часово тежко евро в колекцията ми спрямо времето, което имам е тежка. No siesta е „зарова“ версия, която набляга на частта на играта с заровете (dice drafting). Тази механика ми харесва, така че играта ще е по-кратка и лека, както и на прилична цена.

6. Powergrid: The card game – След зарова стигаме и до картова версия на известна (даже класическа) евро игра. Така и още не съм играл Power Grid, за който казват че е отлична, но и дълга и доста брутална игра с много сметки. Дотук чувам отлични отзиви за тази картова игра и ако запазва сентенцията на голямата игра в половината време – може и да мина без да играя бордовата за сметка на картовата.

5. Terraforming Mars – Всички ревюъри прехвалиха тази марсиянска игра. Казват, че има сходства, но е по-добра и разнообразна от Race for The Galaxy. Темата е доста интересна, но механиките явно я правят един от хитовете на 2016-та. Интеракцията е доста голяма също така. Надявам се да я пробвам в Есен, за да преценя струва ли си парите.

4. A Feast for Odin – Нова голяма игра от Uwe Rosenberg, включваща разбира се worker placement, но различното е, че тук има над 60! места за поставяне на работници. Също така има и елемент на поставяне на „тетрисоподобни“ плочки на борд, подобно на Patchwork (всъщност механиката на Patchwork е произлязла от AFfO). Изглежда отлчино, и – Викинги. Още не съм играл нито една тежка игра на Uwe, но може и това да е първата.

3. Lorenzo Il Magnifico – Игра в която е замесен единия от дуото ми любимите ми дизайнери – бройте ме. Основните дизайнери на играта са направилите Grand Austria Hotel, която е отлично евро, което ми хареса много, но не колкото Tzolkin и Marco Polo, та ще видим тук дали са надминали себе си. В играта има драфт или worker placement на зарове, и всякакви други евро благини. Очаквам с нетърпение да я изиграя.

2. Great Western Trail – „Наследник“ на Mombasa – ново средно-тежко евро от Александър Пфистер. Темата е супер и казват, че е малко по-лека и бърза от Момбаса, което ще я направи по-лесна за изваждане на масата. Едва ли ще си тръгна от Есен без да си я набавя!

Oracle of Delphi - Фелд се завръща!

Oracle of Delphi – Фелд се завръща!

1. Oracle of Delphi – Дочакахме новата игра на краля Фелд! Играта е обявена и се развива от поне 2 години, та очаквам изключително изпипана и интригуваща игра. Знам, че има модулна карта (което е новост за Фелд) и зарове (подобно на Castles of Burgundy). Изглежда отлично, за разлика от замъците. Ако не се лъжа, намесен е и „pick-up-and-delivery“ – тази механика рядко ми харесва, но ако Фелд не може да я използва както трябва – няма кой. Освен това не е чиста салата от точки, а вид състезание. Страхотно!

Също така ще опитам поне да пробвам или разгледам: Jorvik – ново редактирано издание на Speicherstadt на Фелд с тема за викинги. Задължителните разширения – 7 Wonders Duel: Pantheon – дуела ще стане още по-добър и Keyflower: Keymelequin – малко разширенийце на любима игра, което няма да пропуисна. Welcome back to the Dungeon – още герои за доста приятната филър игра е супер тъй като 4-мата от първата игра постепенно поомръзват. Няма да пропусна и Cry Havoc – хвалят я като една от най-добрите хибридни игри на годината (нещо като Blood Rage на 2016-та). The Colonists и Guilds са евро игри, за които не знам много, но имат голям потенциал. Papa Paolo – сравнително кратко евро с тема за разнасяне на пица – която ми допада доста, и изглежда приятно. И последно – Order of the Guilded Compass, подобрена реимплементация на Alea Iacta Est, която е една от първите dice placement, която дебна от доста време.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*