Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Играта е на Osprey Games и ако сте чели предните ми две ревюта знаете какво да очаквате – странности. Преди известно време дори класирах играта в нашите препоръки като „най-странната“, но добра игра.
Тази игра, типично в Osprey стил, е отново римейк на стара игра, която за щастие, аз съм имал възможността да играя няколко пъти преди година-две.
Странностите започват още от името. Сякаш и без друго километричното заглавие не беше достатъчно, но от Osprey трябваше да добавят и Ultimate Edition. Може ли такова нещо? Нямах място дори и да пооригиналнича в заглавието на статията си.
Ако сте играли предната версия, геймплей промените са много малко. Основното подобрение на играта е свързано с компонентите. Старата версия пристигаше с хартиени табла, които трябваше да се ксерокопират, за да може пак да се играе. Е, тук ще имате 8 ламинирани книжки с всички възможни сценарии, които удобно се сгъват така, че никой да не вижда информацията ви. Освен това вътре имат референция с всички умения и предмети, които ще откриете. Разбира се, играта пристига с маркери. Разбира се, някои от тези маркери не работят. Не знам защо, но това се случва с всички игри с маркери. В Talon единият маркер не работеше, в Loony Quest някои маркери не работеха или се изчерпваха твърде бързо…
Картите са с добро качество, въпреки че доста от ревютата, които срещам в нета ги поплюват. Всъщност, мога до някъде да разбера проблема им. Ъглите на картите леко може да се поизбелят, и то бързо, което би било голям проблем в игра със скрити самоличности, скрити предмети и, като цяло, скрити действия. Мога да ви препоръчам да им сложите протектори, но тогава картите няма да се поберат в кутията и ще трябва да махнете иначе отличния инсърт в готината книгоформена кутия.
Илюстрациите са напълно същите като в оригинала и не мога да разбера защо повечето хора имат проблем с тях. За мен този минималистичен арт е гениален. Всички картинки са сякаш потънали в сянка и само част от изображениято се виждат ясно. Цветовете са кажи-речи четири – бял, син, червен и зелен… и малко жълт. Всичко си има символи, така че може и да не разчитате само на илюстрациите, когато искате да откриете дадено умение.
Темата на играта няма защо да я описвам, защото дизайнерът е решил да я сложи за заглавие. Демек, никой няма да се обърка какво играе. „Бягство от пришълци в открития космос“.
Геймплеят е основан на скрити роли, скрити движения, скрити действия и всякаква друга скрита информация. Точно заради това, най-важното нещо, когато играете играта е… да не лъжете. Да, знам, че това по принцип не трябва да го правите. Разликата от другите игри е, че тук вероятно никой няма да ви хване, освен ако не си признаете, или в края на играта по някакъв супер сложен начин не се проследи къде сте излъгали. Нека се уточня. Под „не лъжете“ имам предвид и „не бъркайте“. Ако сбъркате нещо, може дедукцията на другите играчи да ги подведе и да счупите цялата игра.
В тази игра няма голяма карта в средата, нито фигурки, нито видни табла пред играчите. Всичко, което има са лични бележници, маркери и две тестета с карти в средата на масата.
Половината от играчите влизат в ролята на хора, озовали се на космическа станция, а другите в ролята на добре познатите ни пришълци. Няма да питам дали пришълците са лицензирани, защото до този момент вече имам чувството, че са станали обществено достъпни. Е, за да бъдем честни, не всички от тези пришълци, са „онези“ пришълци, ама… айде сега (намиг).
Ролите се раздават тайно, като всяка една (и на хората и на пришълците) има умение, чието използване в повечето пъти води до разкриване на ролята и изхвърляне на умението след това. Разбира се, има и такива, които са пасивни или просто не се показват щом се ползват. Тези са ми любими.
Източник на снимката: Boardgamegeek.com
В началото на играта се избира космическа станция, където ще играят играчите. В бележниците има 8 такива и всички са подходящи за различен брой хора и за различни опитности с играта.
Целта на всеки човек е да излезе през един от четирите изхода, а целта на пришълците е да… ами да поизбият малко хората. Ако пришълец нападне човек, всъщност не го убива, а го превръща в друг пришълец. Има шанс обаче пришълец да нападне друг пришълец по грешка. В този случай, нападният излиза от игра.
След като всеки има ролята си и началното място, откъдето стартира, е време играта да започне. Един по един играчите записват в бележника си ходовете си и в зависимост от това къде стъпват по картата се случват няколко неща.
Ако стъпва на изход, човекът тегли една от пет карти „Изход“ и има шанс изходът да е залостен. В такъв случай ще трябва да търси друг. Една от малките промени в геймплея е, че в тази версия шансовете са 1 към 5 вратата да бъде залостена. В оригиналната бяха 1 към 4… и беше леко досадно.
Ако който и да е стъпи на бяло поле по картата просто казва – „Всичко е тихо около мен“. Това издава на останалите, че е някъде върху бяло поле, но никой не е сигурен върху кое точно.
Ако стъпи върху сиво поле, играчът тегли карта от тестето в средата на масата. Тази карта не я показва. Ако е бяла я прибира, ако е червена или зелена се случва една от две възможности. Има няколко възможности, които могат да се паднат в това тесте.
- Аларма в червен цвят – трябва задължително да кажете точното си местоположение.
- Примамка в зелен цвят – Можете да кажете точното си местоположение, но можете и да излъжете.
- Тишина в бял цвят – Казвате „Всичко е тихо“ и си прибирате картата.
- Предмет в бял цвят – Казвате „Всичко е тихо“, прибирате си картата и поглеждате какво прави. Ако сте пришълец, в повечето случаи няма да можете да я ползвате.
Както виждате, тук спокойно можете да лъжете какво сте изтеглили… но недейте.
Белите карти се прибират при вас поради две причини. Първо, ако тестето в средата свършва, то се размесва и вече няма да има „Всичко е тихо, а-у!“. Второ – ако натрупате много бели карти и не ги ползвате, хората могат да си помислят, че сте пришълец, защото в повечето случаи те не могат да ползват неща като броня и пистолети и да не се притесняват от вас.
Хората винаги се движат с едно поле на ход (освен ако нямат някой предмет, който да променя това). Пришълците се движат с до 2 полета на ход, но ако пришълец е убил поне един човек, ходът му се увеличава с още едно. Максимумът е 3. Когато пришълец се движи има избор. Или да се движи по нормалния начин и да тегли карта или директно да нападне някое поле, до което стига. В този случай просто каза „Атака в еди кое си поле“ и напада всички в това поле. Така се издава директно, че е пришълец и къде точно се намира, но така или иначе след средата на играта вие вероятно ще знаете кой кой е. В този момент играта се променя до „Дръж се колегааа!“ и „Абе тоя в кой точно ъгъл е…“. Хитрото е, че дори и да се знаете, центърът на тази игра е дебненето и блъфа. Играл съм играта и с двама човека. Да, работи. Да, знаете кой какъв е. Но знаете ли кой каква карта е изтеглил? С други думи, играта се превръща в по-по-по-по-по-по-по-по-кер фейс!
Заключение
Гениална игра. Добре де, постойте и послушайте. Това не е игра за всеки. Всъщност, повечето от хората, с които съм я играл или не я харесват или са с мнението „Ми… окей е“. Аз се влюбих още в „дървената“ първа версия на играта, но тази версия, която имам сега, с тази кутия и тези компоненти изстреля Escape директно в моите топ 20-30 игри за всички времена. Има няколко причини да харесвам играта. Първо, това е дедуктивна игра без употребата на постоянно крещене и обвиняване, което носят игри като Авалон и Резистънс. Второ, играта е… странна. Под странна имам предвид различна. Ако следите ревютата, знаете, че аз съм луд комар по смахнатите теми или геймплей, стига да работят добре. И работят! Играта е лека, но бърза и достатъчно напрегната, че да ви донесе нужното тематично усещане. Като казах това, ето я и третата причина. Темата! Играта е с любимата ми тема, макар и в този случай не съвсем официална – Пришълецът. След Theseus, Legendary Encounters и Alien vs Predator Board Game, Escape e прекрасно допълнение!
Ще обобщя така – обичам играта и смятам, че е велика, но имайте предвид, че това е едно от най-субективните и крайни свиркания на фен девойка, което можете да срещнете. Това се дължи на факта, че почти никой друг, с когото съм я играл не стига дори и на близо до моето амгълско лиготечение. С други думи – определено пробвайте, преди да решите да си я купите. Аз съм насреща!
ПЛЮСОВЕ:
- Хитри механики
- Блъф и дедукция без обидени
- Отлични компоненти
- Перфектната тема!
МИНУСИ:
- Повечето хора, с които съм я играл не я харесват, но съм твърде заслепен, за да разбера защо!
В сайта на Osprey Games можете да откриете новото и по-добро издание на играта.
А в сайта на Фантасмагория и във физическия им магазин можете да се докопате и до оригиналната версия.
