Entropy – блъф и дедукция в паралелни светове

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

8 години ago

Паралелни светове, носталгични реалности и борба за това да си идеш у дома. Това е темата на днешната игра. Когато я смесите с модата на социалните игри с дедукция, но извадите агресивността, лъжите и предателствата, и прибавите съвсем леки геймърски механики ще получите един доста приятен филър – Entropy

Entropy е малка игра с карти с изумителен арт и доста свежа тема.

За пореден път споменавам, че съм фен на научната фантастика, а паралелните светове все още не са добре изследвана територия в настолните игри. Въпреки, че и Entropy не влиза в дълбочина нито на тема, нито на история, дори нито на геймплей, мисля че уцелва точното място, в което се цели.

Пет паралелни свята са се сблъскали и са образували специално място – Nexus, където времето и пространството са пълна каша и всичко е една обща супа от реалности. Играчите влизат в ролята на представители от всеки свят, които са попаднали в това място. Целта им е да се опитат да сглобят различни фрагменти от своята реалност, за да могат да се върнат обратно.

Темата и сюжетът звучат интересно и в книжката пише, че сайта на производителите има пълната история, но за жалост аз не открих такова нещо. Може би, защото играта е нова и още не са качили всичко… не знам, ще видим.

Как да намерите пътя към дома?

Всеки играч има персонаж без специално умение, но този персонаж определя тестето с действия, които ще вземе. Всяко тесте е еднакво с изключение на едно действие, което е уникално за този персонаж.

В основата си, това е игра с едновременно играене на действия. Всеки слага една от картите си с лицето надолу и после заедно всички я обръщат. След това картите се изпълняват по ред на иницативата на картата. Ако има карти с еднаква инициатива се случва „Сблъсък“ (освен ако някой от тях не притежава специална карта – „Котва“). Ако играчи се сблъскат, нито един от тях няма да направи действието си. Това може да ви звучи тежко, но хората са измислили чудесна механика за настигане. Ако сте се сблъскали три пъти този рунд, ще имате лесен шанс за получаване на фрагмент от вашата реалност.

След като играете карта, тя остава на масата. Не можете да я ползвате пак този рунд. Когато изиграете 4 хода, рундът свършва.

Цялата игра се върти около тесте с реалности (Nexus), което стои в средата на масата. В това тесте се намират всички 4 фрагмента от всяка участваща реалност. Освен това, вътре има и жокери (които заместват фрагменти), както и една-две специални карти, за които сега няма да говорим.

С помощта на действията, които са изиграли, играчите ще бъркат в тестето, ще бъркат в дискарда на тестето, ще бъркат в чуждите карти и ще въздействат на своите карти. Когато играч си взема карта, ако е с лицето надолу, тя отива в лявата страна на картата на персонажа (всеки може да си гледа картите, когато иска). Ако по някакъв начин карта се обърне с лицето нагоре тя си остава така и вече всеки, който взаимодейства с нея ще я използва така. По някое време може да се закрие разбира се, с помощта на ефекти.

В момента, в който имате открита карта с лицето нагоре в лявата страна на персонажа ви, която показва вашата реалност, тя се придвижва автоматично в дясната страна. Тези карти не могат да ви ги пипат… с малки изключения.

Когато съберете и четирите си карти от вашата реалност, вие автоматично побеждавате.

Визуално, четирите карти образуват панорама и всеки свят има уникална, шарена, детайлна и изумителна визия. Почти достига нивото на арт на T.I.M.E. Stories.

Заключение

Entropy е чудесен лек и неангажиращ филър. Темата е свежа, а геймплея бърз и с някои хитри, но не трудни за схващане концепции.

Не очаквайте нещо разбиващо граници. Играта не е особено оригинална, но аз останах толкова доволен, че мисля да я запазя.

Играта е непретенциозна и постига идеално това, към което се стреми. Сетъпът е бърз, прибирането е още по-бързо. Играта не ви посреща на вратата, не ви постила и бяла, изгладена и чиста покривка. Не ви дърпа стола преди да седнете, не ви налива виното с бяла кърпа през лакът. Няма да се храните със сложен за ядене омар и няма да се наситите с пет компонентно гурме меню. Entropy просто поставя няколко стъклени масички в малка и чиста пряка на Витошка и дори не ви оставя меню на масата. Вие нямате нужда от меню. За пръв път сядате тук и няма да ви направи особено впечатление. Вероятно и няма да се връщате често. Когато минете покрай него сигурно ще се сещате, че някога сте били тук. Въпреки това, това е заведение, което ако знаете какво да поръчате, ако уцелите точно това, което предлага най-добре, вие не само ще направите това вашето кътче, но може и да се пренесете да живеете наблизо, без дори и да осъзнаете, че го правите само заради това кафене.

Entropy действа на подсъзнателно ниво и ме кара да се усмихвам, без да се змаислям за играта. Знам, че не е нищо особено, но знам, че ако се разделя с нея ще ми липва.

ПЛЮСОВЕ: