Site icon Big Box Gamers

Empires of the Void 2 – Простата сложна космическа игра

Ryan Laukat започна да бълва повече игри и от доктор Книция. Фабричното производство на Локат обаче е зашеметително не просто от гледна точка на дизайн на игри, но и от удивителния и разпознаваем арт, който пича сам си рисува. Окей, доста от илюстрациите, той взаимства от другите си игри, тъй като светът е „горе-долу“ същия… и въпреки това – той цвъка повече игри, отколкото чистачките на колекцията ми могат да поемат.

Не съм се добирал до първата част на играта, но тя не прегърна кой знае колко позитивни критики, след което се удави на дъното на посредствените заглавия. Точно поради тази причина приветствам смелото решение на Райън да пуска нова игра със същото име, само с различна цифра.

И доколкото разшифровам твърде очевидните мнения на по-интелигентни от мен хора, този път играта се е получила.

Нямам огромен опит с Райън. Играл съм само Near and Far и онова нещо с дингото.

Мога определено да видя приликите на Empires of the Void 2 с Near and Far – не откъм механики, колкото откъм усещане на игра.

И двете игри изглеждат като тежка машина с много малки машинни колела и дребни детайлни частици, които от гледна точка на зрител са блърнати до такова ниво, че сякаш сте сложили грешните очила за близко виждане, от които не само, че не ви боли главата, но дори ви успокояват погледа. Добре. Ще опитам по друг начин. Empires of the Void 2 e детската версия на Burning Suns. Окей, не много хора са играли Burning Suns – Empires of the Void 2 e близалката, която се е лепнала за очите ви. Пиу-пиу-то без сърдеж. 4х, но с гигантски сърбеж. Космическа пързалка за масовия геймър. Сложната проста мятанка… Или простата сложна космическа игра.

Ако не сте разшифровали нито едно от моите кодирани описания е време да се запознаете с игра на Райън Лоукат.

Empires of the Void 2 идва с помпозното, вече клиширано, описаниe на играта като 4х – знаете си ги (exploit, expand, exterminate и explore). Значи… в играта няма:

Ако трябва да съм честен, всеки играч може да строи сгради, но всъщност единствените сгради, които ви помагат са „базите“, които ви вдигат малко бойните статистики. Останалите сгради се строят с единствената цел да откриете символите под тях върху вашата дъска.

С други думи – целта ви е да завземете място, да си изплякате сграда и да търсите ново място, за да лепнете нова сграда.

Добре… от всичко дотук звучи сякаш играта е лоша. Не искам да оставям такова грешно впечатление. Искам просто да ви убедя, че играта не е това, на което прилича.

Empires of the Void 2 e америтраш с контрол на територии. Тук ще движите корабите си из галактиката, ще завземате планети и ще се биете с противниците, като използвате карти, специални умения и бонуси.

Играта е задвижвана от карти, които се използват за различна употреба. Използват се за битки, за ресурс и за умения. Освен това са и таймера на играта. На два момента в играта има отбелязване на точки. Веднъж в средата и веднъж в края на тестето.

Всеки играч има карта, която му позволява да отбележи средните си точки по-рано, когато според него би му било по-изгодно. Това потвърждава, че Райън знае колко бързо могат да се променят нещата по време на игра.

Преиграваемостта на играта е огромна, тъй като има много случайни фактори при подреждането на дъската – подредбата на планетите и събитията свързани със самите планети са основният двигател на конфликтите.

Всяка планета има два основни елемента – контрол – с битки, и влияние – с дипломация. Ако контролирате планетата, можете да строите върху нея. Ако имате влияние, ще можете да ползвате специалното й умение и да купувате от специалните й единици.

Точно тези специални умения и единици са нещото, което всеки път ме дърпа към играта. Всеки играч започва еднакво – с еднакви сгради и еднакви единици, с изключение на много малки разлики в няколко специални умения, които не са чак толкова голяма част от геймплея. За мен тук е изпусната възможност за радикално счупени умения, които биха повлияли положително на EOTV2. Така или иначе в играта има голяма доза случайност. Не мисля, че малко по-смели умения биха променили баланса.

За разлика от последните няколко заглавия на Райън, тук няма история с избори, която да крепи сторителинга, но ако следите флейвъра по картите ще можете да откриете развитие на вашата мини цивилизацийка. Освен това самите ви действия създават история, заради която си заслужава да влезете в роля тук-там. Нека не се отплесваме де – все пак това си е пуцалка с кораби.

Наричам смело Empires of the Void 2 лека игра за геймъри. Да, не бих я препоръчал на новаци в хобито, но от гледна точка на механики не бихте открили нищо ново, което да ви затормози при разбирането на правилата.

В повечето случаи – това не бих нарекъл минус, а в игра с толкова правила като Empires of the Void 2 си е направо плюс. Основната механика за избиране на действия е подобна на класически „role selection”, като активният играч избира едно от няколкото основни действия, а другите играчи имат избор – дали да направят същото действие или да си платят скъпо и да изберат друго… или да направят „refresh”.

Това действие „refresh” звучи като стандартна безлична болка, нужна за поемане – събиране на пари, рестартиране на възможностите и теглене на карти. С други думи – празно и досадно действие, което всъщност ще правите изключително често. Истината обаче е, че най-голямата интрига  в играта се крие точно в него. Едно от основните действия, които можете да изберете като активен играч е Scavenge. Scavenge е друга дума за „refresh” в тази игра. Тоест, вие винаги можете да правите „refresh”, но като активен играч можете да заложите действието за целия рунд на всички играчи да е именно “refresh”. По този начин, ако правилно планирате ходовете си, можете да направите така, че да „рефрешнете“, точно след като няколко човека са дали рефреш. Така ги принуждавате да плащат скъпо, за да правят други действия.

Другите действия, които можете да правите са движения и битки, играене на карти, строене на сгради, вдигане на умения и вербуване на единици – стандартно чекнене за подобен тип игра. Не мисля, че нещо тук би изненадало ветераните в настолните игри.

Заключение

Гледайте сега – Empires of the Void 2 е прекрасна игра. От една страна буквално – тя просто изглежда великолепно, което не е изненада за всеки запознат с Red Raven Games. От друга страна – механиките вървят толкова гладко и хомогенно, че всичко добива смисъл и няма да задавате никакви въпроси или да се ровите в книжката само след няколко хода.

Да, едва ли ще помните играта след няколко години, защото със сигурност има по-оригинални заглавия и като цяло – по-добри космически игри. Но! Не бързайте да я анатемосвате, защото Empires of the Void 2 ви предоставя нужната доза космическа чесалка в обрано време и без нужда от болезнено навлизане в дълбочина, която някои от този тип игри изискват.

Това е игра, която се научава, но само след една-две игри вие ще сте готови да експериментирате с най-различни тактики и стратегии. Има пътища към победата и макар да не са обективно много, то взаимодействието тук е много – и конфротационно и пасивно-агресивно.

Не мисля, че ще сбъркате с тази игра. Преиграваемостта е сериозна част от нея, така че дори и без разширения ще можете да я играете дълго време занапред. Да, не е най-оригиналното нещо на пазара, но липсата й на претенция я превръща в апетитна космическа хапка за тези от вас, които искат да се почешат на място, където рядко се чешат.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Играта можете да закупите от сайта на нашите партньори – Pikko Games.

Купи: Empires of the Void 2

Exit mobile version