сряда, ноември 20, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Elinor – Когато пътят не е свършил…
Elinor – Когато пътят не е свършил…

Elinor – Когато пътят не е свършил…

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Наложи се да изтрия интрото си, защото мислих, че все още играта не е регистрирана в БГГ. Но Та-даа, вече можете поне да чекнете нещичко в най-голямата база данни за настолни игри в света.

Това забавяне го споменавам с единствената цел да ви покажа, че очевидно пичовете не са твърде запознати със съвременните настолни игри.

Това не означава, че са създали нещо лошо. Но не означава и че не са. Общо взето – Елинор е достойна игра, но все още стояща леко встрани от съвременния дизайн.

Да започнем отдалеч. Елинор е свят. Има комикси, книги и ролева игра. Настолната игра е просто допълнение към вече дълбокия и богат фентъзи свят на създателите. В него ще откриете кралства, войни и странни създания – нещо, което едва ли ще ви впечатли, като се има предвид океана от фентъзи заливки, които вече започват да тежат.

Ако все пак имате още място за поредната глътка фентъзи стъф, разгледайте Елинор – може пък и да успеете да се потопите. Аз не успях. Не са виновни руснаците. Виновни са всички онези хиляди създатели на този жанр преди тях.

И темата не бих споменал, ако не беше толкова основна част от света на Елинор. Каквото и да е, двете забележки до този момент са неутрални.  Сега… чудя се откъде да започна – от минусите или плюсовете на играта. Защото и от двете има по много. Нека започнем по стандартен начин.

Компонентите в играта са… много. Тук има десетки и десетки хексагонови плочки, които ще пъхате в готини пластмасови поставки, за да се познае вашия цвят. Това малко наподобява Hexpanse, но предимството тук е, че тези плочки са големи, а дъската, по която ще се движат плочките е огромна. Илюстрациите са чудесни, като артът е професионален, макар и нищо чак толкова особено.

И до тук с хубавите неща относно компонентите.

Всъщност, тук е най-големият и може би определящ минус на играта. Качеството е… потресаващо лошо.

  • Първо. Кутията и удивително тънка, а компонентите вътре са толкова тежки, че ще имате чувството, че докато я държите, дъното й ще се скъса и всичко ще се изсипе на земята.
  • Второ – токъните и плочките са като от прототип – нямат гръб и са тънки – все едно върху кашон са лепнали стикери.
  • Трето – преводът на книжката с правила е ужасен и неясен – подреден е неинтиуитивно и като цяло инструкциите изглеждат като записки. За жалост – не са.
  • Четвърто – хартиени пари. Още ли правят такива?!

Ако успеете, колкото и да е трудно, да преминете през този компонентен ад – ще успеете да насладите на геймплея… като преодолеете още една трудност.

Да кажем – някак си разберете правилата и още по-някак си не се дразните на компонентите. Първата ви игра ще бъде ад.

Липсват каквито и да е референции, както на отделни листове, така и по дъската. Ще кажете – свиква се и при втора игра ще е окей.

Ама не. Тук – без референции е апокалипсис. По плочките няма никакъв текст, единиците са разхвърлени в единия край, а всяка единица си има ъпгрейд – който е в другия край на дъската. Освен това, тези ъпгрейди обикновено не са свързани тематично с единицата, а и освен това няма нищо общо като арт с първото ниво.

Да не говорим, че иконографията по плочките е крайно неясна… където я има. Защото символите показват само базови статистики, но не и умението на самата плочка. Вие просто трябва да го знаете.

Добре… ще си направите някакви домашни референции и ще се оправите. Сега идва и геймплеят.

Така! Играта е добра. Нека започна от тук. Да, играта е добра. Чух някакви сравнения нa Elinor с Heroes of Might and Magic, но честно казано, не намирам ниаккви прилики между двете.

В Елинор – всеки разполага със собствена база, където ще строи единици, ще купува сгради, ще гради икономика и ще се опитва да унищожи другите бази.

Да, тук има елиминация на други играчи и играта може да се играе до шест човека,  което значи, че е твърде вероятно няколко от вас да си почакат доста.

Elinor е тактическа военна игра, в която има огромни възможности от комбинации между най-различни единици и техните ъпгрейди. Още повече, всеки играч има предимство с една от единиците и може да ползва дори още бонуси. Най-готиното е, че има безброй начини, по които ефективно да си построите правилната безскрупулна войска, с която да размажете другите.

Освен това – Елинор е игра с напълно отворена информация, което е любим мой прийом. И най-важното – в Елинор няма абсолютно никакъв късмет! Тук няма зарове, няма случайно теглене на карти. Всичко в играта се свежда до вашите решения. Това превръща играта в шахова битка. Дизайнерът се е досетил и дори е сложил кодове на всяко поле по картата по подобие на шаха, за да могат да се запаметят силни ходове… което едва ли ще се случи, защото минусите ще „прекатурят“ каруцата, според мен.

Wut?

Обикновено такива игри са добри с двама, но тази работи и с повече. Пробвал съм – така е. За мен обаче Елинор светва, когато я играете с опитни хора. Тогава и ходовете ви ще са бързи, защото такава главоблъсканица може да затормози мозъчетата на по-аналитичните от вас, особено ако пробвате Елинор за пръв път.

Механиките за битките са интуитивни и работят прекрасно, но как се купуват единиците? С пари. А как се печелят парите? С мъка. И то основно заради дървените правила, свързани със странната икономика в играта. Всеки играч разполага с каравани и по картата има мини, откъдето тези каравани точат. Проблемът е, че има доста и малки правилца свързани с тези каравани и мини, така че ви препоръчвам да си измислите собствена система. Със сигурност това не е оптималният начин за печелене на пари и очевидно дизайнерът не е играл достатъчно икономически игри, за да може да се инспирира подходящо. Доколкото знам, Елинор е вдъхновена от видео игрите, но при настолните игри важат други правила.

Заключение

Факт е, че минусите са повече от плюсовете в Елинор. Което е ужасно тъжно, защото играта, в основата си, е богато тактическо военно преживяване. Решенията, обратите и хитрите ходове са вдълбани в гениално простата система.

Лошото е, че проблемите с компонентите са непреодолими, а икономиката е досадна и просто не работи добре.

Липсата на референции дразни и въпреки че играта с едни и същи хора подобрява геймплея, не мога да си представя как бих навил хора да играят играта с мен. Успях с няколко групи, но започнах да се уморявам.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични илюстрации
  • Дълбока и задоволителна бойна система
  • Огромно разнообразие

МИНУСИ:

  • Ужасно качество на компонентите
  • Потресаващо тънка кутия
  • Куца иконимическа система
  • Сетъпът за пет човека е… странен

Играта можете да намерите в сайта на производителите.

Elinor World

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*