Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Какво ми стана с тия абстрактни игри, последно време? Явно всеки геймър преминава през разни метаморфози. Не ме разбирайте погрешно, все още съм луд фен на добре построената тема, но понякога шахообразните стратегии хвърлят абстрактната си магия върху мен и успяват да ме убедят, че и в този жанр има хляб и вино.
Причините Еко да ме привлече бяха две. Първо – прекрасната визуална наслада и второ, играта се играе до 4 души. Повечето абстрактни игри са ограничени до двама и това понеже в моят дом рядко се играят такива игри, доста чудесни абстрактни заглавия си отиват.
Историята в Еко (или по-скоро Екьо) е… колкото да я има. Все пак това е абстрактна игра. Kрал проклина своите четирима синове да се борят за трона като призраци цял живот в пустинята… или нещо такова. На кой му пука.
И докато историята ми е все едно, визията на играта определено ме удивлява. Напомня ми на видео играта за плейстейшън Journey – пустинен свят сред руини, но с някаква мистична магическа красота.
Дори личните табла на играчите са с призраците на синовете на краля – самите призраци са ефирни и стилни, сякаш вливащи се с цялата атмосфера.
Целият геймплей на играта е описан в една страница и въпреки това, заради абстрактната натура на играта би ми било малко трудно да ви го опиша с подробности.
В началото на играта се прави табло от случайно наредени плочки. Можете и да добавите плочки от „разширенията“ (за тях малко по-надолу).
Всеки играч разполага с определен брой кръгли дървени пулчета от неговия цвят. На случаен принцип, се нареждат всички пулчета върху свободните полета на централното табло. Всичко е толкова добре преценено, че всяко място ще бъде запъленено.
Странно е, че играта не пристига с платнена торбичка, от която да теглите пулчетата, защото със сигурност ще ви трябва поне някакъв съд, откъдето да дърпате.
Целта в играта ви е да печелите точки. Първият който успее да събере 12 точки печели. Е… понеже има вариант да изкарвате пулчетата на другите хора, ако сте последният, който остане на таблото, пак ще спечелите.
Всеки играч има три вида сгради на таблото си. Съвсем в евро стил, когато слагате сграда наот вашето табло върху централното табло, отдолу се показват определени точки. Сградите са три нива. Тоест, когато слагате следващо ниво, връщате старата си сграда на старото място, така че печелите мъъничко повече точки.
Всеки играч има два вида пулчета. Всички без едно са нормални и едно пулче е неговият император. Освен, че е малко по-силен от останалите пулчета, ако той бъде изритан от таблото, отива в затвора на този, който го е изритал и носи три временни точки. Ако искате да си го спасите, трябва да плените императора на пленителя. Тогава си разменяте заложниците и можете отново да си вкарате императора в действие на централното табло.
От тук нататък ще използвам геймърския жаргон дошъл направо от английски – стак. На български може да се преведе като „куп“. Моля ви, изтърпете ме.
По време на хода си вие движите цял стак от пулчета колкото искате полета, стига да няма прекъсване. След това можете или да се качите с този стак върху друг ваш стак (един стак може да бъде макс 4 пулчета) или да избутате от таблото чужд стак. За целта трябва да имате по-голям стак от другия. Или ако той има 4 пулчета, можете да го бутнете само с едно пулче. С други думи, това е механика на принципа – камък-ножица-хартия-целуфан.
Тук идва силата на императора. Той решава равните. Тоест, ако той е в стак, този стак винаги може да удари и еднакъв по сила стак.
Другото, което можете да правите е да построите сграда. За целта трябва да имате стак на конкретно място и да пожертвате определен брой пулчета. По този начин можете даже да откраднете чужда сграда. Да я махнете от борда и да си сложите ваша. Даже можете и направо да си сложите следващо ниво сграда от вашите. С други думи, често излиза по-изгодно да крадете сгради, отколкото да си строите вашите една по една.
Има и някои други малки подробности и правила, но в общи линии е това – движите и се прегрупирате, движите и атакувате или просто строите сгради. После връщате няколко пулчета обратно и е следващия играч. Тези неща обаче са напълно небалансирани в зависимост от броят на играчите.
Ако играете с двама души, строенето на сгради напълно се обезсмисля. Вие ще си дишате във вратовете през цялото време и докато се опитвате да построите нещо, другият играч ще ви изнася. Затова ще се дебнете един друг и ще мислите как можете да унищожите противника си възможно най-бързо и ефективно.
С трима души, играта може да бъде доста прецакваща за един от играчите, или напълно прецакваща за двама от играчите. Това е напълно нормално за всякакъв вид конфликтни игри с трима души. Двама пребиват един или двама се бият, третия печели. Най-вероятно това ще бъде сценарият в повечето от вашите игри.
Еко засиява в игра с четирима. Тогава всички стратегии са валидни и строенето на сгради е една от най-добрите тактики. Отново има дебнене и прецакване, но изборът на противници няма да е толкова ограничен, че да има „ефект на снежна топка“. За мен това най-добрият и единствен начин да се играе играта.
Само базовата игра не е лоша, но тактическите ви решения и вълнението ви от гениални планове и ходове ще се вдигне десетократно, когато вкарате и някое друго „разширение“. Водят се разширения, но са просто допълнителни специални плочки, които да разнообразят… и да поизкривят играта.
- Телепортните плочки са стандартни. Влизате от единия и излизате от другия край. Не ги препоръчвам за първа игра, защото те дават много допълнително опции и маневри, които ще са доста лесни за изпускане, ако не сте играли Еко преди това.
- Пирамидите са чудесни за игра с повече от двама души. Това с плочки, които ако владеете ви дават допълнителни точки. Те ефективно забързват играта, защото е много трудно да построите сгради за 12 точки без завладян император. С двама играчи няма смисъл, защото там, така или иначе, никой не се бори за точки.
- Храмът на Вятъра е най-силното място, за което ще се борите. То ви дава специална опция… която трудно мога да ви обясня без да сте играли поне веднъж играта. Трябва да знаете обаче, че тази плочка измества центъра на играта. Бих ви препоръчал да играете по-рядко с нея.
- Лабиринтът от бури са няколко плочки, които ако преминете през тях губите едно от пулчетата в стака си. С тази опция бих играл винаги, защото увеличава стократно тактическото мислене. Това е един от малкото начини да намалявате стаковете си.
Заключение
Еко е прекрасна абстрактна игра. И преносно и буквално. Арт дизайнът предоставя абсолютна визуална дзен наслада, която някак олекотява така или иначе несложния геймплей. Правилата са лесни за схващане, но задобряването в играта не е най-лесната работа. Както повечето абстрактни игри, тук няма дългосрочни стратегии, а предимно тактически решения и реакции на ходовете на противниците. Освен това всяка ваша грешка вероятно ще ви излезе твърде скъпо.
Играта с двама души се превръща в монотонно избиване на единици и е сравнително предвидима и леко скучна. Играта с трима е рискова, защото има опасност от „ефект на снежната топка“. Препоръчвам единствено играта с четири души. Това е „сладката точка“ на Eko.
Играта е безкрайно разнообразна не само заради очевидната доза взаимодействие, но и заради различните модове, които можете да си слагате както искате в, така или иначе, модулното централно табло.
Както виждате, играта си заслужава, но само ако обичате абстрактни шахови игри с елемент на камък-ножица-хартия. Е… със сигурност изглежда по-добре от шах.
ПЛЮСОВЕ:
- Визуално вълнуваща
- Бърз геймплей
- Перфектен баланс между лесни правила и дълбоки решения
- Огромно разнообразие
МИНУСИ:
- Темата е все едно (все пак това е абстрактна игра)
- Играта си заслужава единствено с 4 души
Можете да откриете правилата и самата игра в сайта на производителите.
