петък, март 29, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Dwar7s Winter – Студени правила, замръзнали механики
Dwar7s Winter – Студени правила, замръзнали механики

Dwar7s Winter – Студени правила, замръзнали механики

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

По принцип не се впечатлявам от фигурки, но си признавам, че в момента, в който минах покрай бутката на Vesuvius Media по време на фестивала в Есен, очите ми съгрешиха. Тези миниатюри не бяха класическите мрачни фентъзи клишета, които все по-често виждаме в Кикстартър и въпреки че по ничии стандарти не мога да ги нарека супер детайлни, то стилът им на изработка ме грабна. Ако сте чели ревютата ми на Dwar7s Fall или Covil ще знаете какво да очаквате – забавен, пародиен и шантав стил на презентация лъха от кутиите на игрите. Разликата е, че тук арта се е прехвърлил и върху миниатюрите.

Кутията буквално е наблъскана с тях. Щом я отворите, няма да откриете прилежно прибрани в поставки сиви фигурчици. Не – тук всичко е натъпкано и хаотично едва побрано в иначе голямата кутия. Фигурките са достатъчно здрави да удържат това отношение и бих казал, че дори носят усещането за играчки, с които можете да си разцъкате ролева война с децата.

След като прочетох за пръв път правилата бях безкрайно изненадан. След второто прочитане – изумен, а след третото – вътъфъто ми започна да се върти на рипийт чак до първото ми изиграване.

Не можах да открия нито едно директно взаимодействие между играчите, което се очакваше не само от количеството фигурки и очакването ми за контрол на територии, но и от темата… за която запознатите от Dwar7s Fall знаят, че е с доста агресивен характер.

Тук всяко взаимодействие между играчите е косвено и се опира на състезание за вземане на награди или на преценяване на това кой какви карти ще играе, за да се качите на безплатния влак за отиграване на бонус действия.

Всичко това не е лош знак, а просто страни от очакванията свързани с визията и темата на играта.

Ако трябва да определя Dwar7s Winter – това е класическа евро игра за събиране на ресурси и харчене оптимално за награди преди тези награди да бъдат отмъкнати от другите играчи.

Тук има един малък туист, който съм сигурен, че ще изгони половината от вас, които са верни последователи на мистър Том Васъл от Дайс Тауър.

Dwar7s Winter е полукооперативна игра и аз, за разлика от Васъл, мисля че това не е безсмислен жанр и има доста игри, при които тази система работи.

При Dwar7s Winter обаче това е леко спорно, тъй като полукооперативността може да ви програмира ходовете до крайна предвидимост.

Това е игра, в която всеки играч управлява комплект от 7 джуджета, които защитават града от прииждащите гадове и тежките условия на зимата. Вашата цел е да оцелеете 7 хода и да натрупате точки, които да ви спечелят егоистичното звание – най-добре оцеляваща банда джуджета.

Всеки ход се обръщат гадове и трудности, с които ако не се справите бързо, те ще ви унищожат. Всяка справена трудност награждава бандата, справила се с нея.

Един от основните проблеми на Dwar7s Winter е, че понеже ще загубите играта, ако се случат прекалено лоши неща, често само един или двама играчи имат възможността, под формата на логистика и ресурси, да се справят с това чудовище, или пък катастрофа. В този случай, конкретният играч е длъжен да се справи с това.

Играта е седем рунда, а рядко можете да се справите с повече от едно нещо на ход, което значи, че ако сте длъжни да се справяте с най-близката до вас трудност, играта ви се превръща в програмирана скука.

Другата половина от играта е интересна, така е. Когато така се наредят нещата, че имате възможност за хитри ходове и отмъкване на трудност от под носа на вашите опоненти, тогава ходът ви е задоволителен.

НО! В същото време, ако сте последен на ход и всичко се обере преди вие да сте на ход, вие оставате назад не заради лош избор, а заради случайната подредба на дъската и моментното място на първия играч.

От друга страна, да сте първи играч не винаги е изгодно, защото трудностите се печелят само по време на вашия ход, но по време на ходовете на другите играчи можете да правите бонус действия, които да ви донесат още ресурси и джуджета. С други думи – колкото сте по-назад, толкова по-подготвени ще бъдете, но и толкова по-малък е шанса да остане нещо за вас.

Това може и да ви звучи като баланс, но е нещо, което не може да се предвиди и е просто една голяма случайност.

Въпросните бонус действия са най-интересната част от играта. Всеки играч има по седем стартови карти в ръка, като в процес на играта ще може да купува още. Всеки рунд може да запазва максимум 7, с които да играе рунда, така че може да си направи тесте, което да му върши работа.

По време на вашия ход вие можете да вкарвате джуджета и да ги движите по картата, но можете и да… „свирите музика“. В играта има четири вида инструмента, като всяка карта се асоциира с даден инструмент. Всеки инструмент може да се свири само веднъж на рунд.

Когато някой засвири, един по един играчите могат да изиграят всички карти от конкретния вид, ако са си ги запазили в игра. По този начин, можете да направите големи ходове, дори и да не  е ваш ред. Добре е да следите другите играчи какви карти купуват, за да можете да подготвяте и вашите карти в началото на рунда. Това не е толкова сложно обаче, защото всеки може да купува само по една на ход (в общия случай).

И тук идва още един проблем. Картите за купуване са КРААААЙНО небалансирани. Има откровено добри карти и потресаващи глупави карти. Всичко щеше да се балансира, ако всяка имаше различна цена, но всъщност цената не зависи от умението, а от мястото на пазара, където се намира, което значи, че ще е или 1 паричка или 2. Ако по време на вашия ход има само глупави карти и вие си купите нещо, има голям шанс да откриете нещо супер ценно за следващия.

За съжаление, негативите не спират дотук. На кутията може да пише, че играта продължава под час, но тук има планиране и смятане, така че с четири човека не виждам как може да спадне под час и половина, и то с опитни играчи. По принцип това не би било проблем, ако играта беше по-дълбока. Dwar7s Winter носи усещане за лека игра в голяма кутия и всичко над час е неприемливо.

Повечето игри с наближаващ апокалипсис (кооперативни или полукооперативни) използват класическа динамика, в която в началото е по-лесно, но малко по малко всичко става трудно и отчайващо. При Dwar7s Winter тази концепция е преобърната до странно ниво. Понеже първия ход започвате с много гадове, вие спешно трябва да се справите с тях и всичко изглежда загубено до втори ход. След това обаче, гадовете излизат с различно темпо и всичко се нормализира до такова ниво, че от надвисваща опасност, чудовищата и катастрофите се превръщат в състезание за това кой пръв ще стигне до чучалата за шамари.

Последният проблем ми е свързан с продукцията. Не знам дали във всяка кутия е така, но в моята имаше две грешки. Първо – сините джуджета имат скрит шпионин в жълтите. Тоест – жълтите са с едно повече от сините. Освен това предполагаме, че една от картите е сбъркана и й липсва знак за размяна, тъй като такава карта има в описанието на картите. В началото играхме без знака, но признайте, че има разлика между размяна на един камък за три пари и даване на един камък И три пари.

Заключение

Dwar7s Winter е особена игра с различна идея, която вкарва няколко оригинални и вълнуващи концепции на теория, но на практика негативите са в пъти повече от позитивите.

Случайността е твърде голяма за времето, за което се изиграва, а програмираността на ходовете ви отнемат и малкото удоволствие от изборите, които бихте искали да вземате. Картите са небалансирани и победителят често зависи от това дали по време на неговия ход има добър избор от тях. Да, по-добрите карти дават по-малко точки, но разликата между тези точки е 1 или 2, което е нищо с крайния резултат, който наброява около 40-50.

Компонентите и артът са отлични, както винаги за фирмата. Темата е оригинална и шантава – което беше и причината да имам интерес към играта. Свиренето на песни и бонус действията може и да ви дадат готини моменти, но всичко това е потънало под натиска на всичко останало, което е просто… лошо.

ПЛЮСОВЕ:

  • Шантава тема
  • Удивителен арт
  • Страхотни компоненти
  • Оригинална идея за „свирня“

МИНУСИ:

  • Твърде голяма случайност
  • Твърде програмирани действия
  • Твърде дълъг геймплей
  • Твърде небалансирано разпределение на картите
  • Проблеми с производството

 

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers