Trick taking игрите си държат сериозно място в сърцето ми, като се започне от класическите 3-5-8, бридж, Oh – Hell, че дори и белот, до най-добрата съвременна игра от този вид (за мен) – Sponsio.
Така че аз никога не отказвам да пробвам нещо ново в този жанр.
Dubbe е нечувана игра от нечуван издател с чудата кутия, безумен арт и тъпи смешки, достигнала до мен благодарение на една баба от летището, което автоматично значи, че… това определено е мой тип игра!
Щом видите странната и никъде побираща се кутия на Dubbe веднага ще познаете, че в играта ще говорим за бира. Само че, разбира се – не става въпрос за бира, защото нищо в тази игра не е това, което си мислите.
В Dubbe става въпрос за сайдер, който е смесица от газирана вода и вино, както се вижда от най-безумния скоринг трак, който някога съм виждал.
Двете бутилки, които се слагат на масата отбелязват минуси и плюс точки, като траковите стигат до 14, а имате токън, с който можете да си отбележите, когато имате десетица. Тоест, ако искате да отбележите, че сте на 22 точки, слагате токън 10 под пулчето, което трябва да е на 12. Защото защо не.
Объркахте ли се? Щe се объркате още повече от кутията. Да, връщам ви на кутията. Кутията, освен, че е с безумна(но тематична) форма, тя се отваря безумно – отдолу със слайдер, който на всичкото отгоре не се задържа добре. С други думи – ако я държите по някакъв чудотворен начин вертикална, в мига в щом я извадите от рафта, всичко ще се разпадне на пода.
Готови ли сте за арта? Ето го и него.
Да. В играта има Доналд Тръмп. Защо? Ами защото зарчето, което определя коза се слага върху него. Сега проверете как е коз на английски. Да. Смешки.
Цялата тая хаховщина звучи ли ви като тъпа игра?
Жалко. Защото играта е страхотна! Сори, издавам, но всъщност Dubbe се нарежда в почетните топ 3 trick taking игри, които някога съм играл.
Геймплеят всъщност е оригинален и изчистен. В играта има няколко поставки за чаши, които обаче работят като поставки за зарове. Заровете не се хвърлят, а се ползват единствено за тракери.
Ако сте играли стандартни Trick Taking игри, знаете какво да очаквате от основата на играта. Има няколко цвята карти, като когато някой хвърли определен цвят, вие трябва да следвате цвета. Ако нямате от този цвят можете да хвърлите която си искате карта или да цакате с коза.
Ето първият оригинален момент – тук картите не се прибират при играчите. Вместо това – се раздават точки по следния начин.
Първият, който тръгне за пръв път на определен цвят взема следващата поред поставка и слага зара, който отговаря на цвета на изиграния цвят карта. Зарът се поставя на единица и спечелелият ръката прибира при себе си поставката със зара. Следващият път, когато някой спечели ръка на този цвят краде поставката от играча, който я държи в момента и вдига стойността на зара. Предишният собственик обаче отбелязва моментните точки.
Ето и врътката. Някои поставки носят минус точки. Тоест е добре да пресметнете кога да тръгнете на някой цвят и кога да печелите цвят.
Освен това, козът играя основна роля. Още в началото на рунда, един от играчите определя коза и слага зар със съответния цвят върху Тръмп. Тръмп е минус. В играта също. С други думи изглежда логично да изберете коз, от който имате малко, нали? Не. Всъщност е ценно да имате козове, защото както вече казах – отбелязват се точките на цвета, на който е тръгнала ръката. С други думи, ако не тръгвате на коз, а го използвате само за цакане е добре. И винаги е полезно да имате ниски козове.
Има още едно специално правило, което идва от една от поставките. Тя не дава точки по време на рунда, но играчът, който държи поставката в края на рунда взема три точки. По време на рунда обаче играчът, който я държи вече не е длъжен да отговаря на цветовете, освен на този цвят, чийто зар се мота на поставката.
Осъзнавам, че всичко това звучи объркващо, но играчите, които се кефят на trick taking вероятно схващат интригата.
И преди да премина към заключението ще спомена един мод, в който се вкарва още един зар. Това е вариант, в който вкарвате най-мега-мета-абсурдното правило. Помните, че споменах, че в тази игра няма „ръце“, или както е термина им – взятки. Тук вместо това се раздават зарове с точки. След всяко изиграване на карти, картите се изхвърлят настрани. Е… за дълбоките фенове на този тип игри, ветераните, които са свикнали да играят с мозъка на костите си – ето и правилото. В началото на всеки рунд се избира играч, който винаги да изхвърля картите от средата на масата. Ако случайно, някой без да иска, ей така по стар навик, вземе че прибере картите при себе си, защото евентуално е спечелил ръка – и това не е обозначения изхвърляч на карти, то тогава това объркано нещастниче ще вземе черния зар и негативните точки. И така – зарът ще се раздава.
Правилото е абсурдно и твърде мета, но ви казвам от опит, че дори при нашите изигравания, ние постоянно се бъркахме и си прибирахме спечелените ръце. Така че, ако смятате, че вече сте достатъчно пияни, нищо не пречи да го използвате. Ако не сте като мен и имате капчица разум – вероятно не само правилото, но и играта няма да ви хареса.
Заключение
Dubbe e отлична trick taking игра с напушени дизайнерски решения – както откъм геймплей, така и откъм външен вид.
За хардкор геймърите, Dubbe вероятно няма да се представи добре на пръв поглед, но мисля, че тази игра спада към категорията на слепите кокошки (Blindes huhn) – това всъщност е изненадващо солидна и дълбока игра, която ви се натриса като махмурлийска химера, създадена от надрусан алхимик. Ако сте с отворено съзнание и приемете, че вие сте същия изрод, мисля, че това може да бъде едно прекрасно семейно събиране за празниците.
Не знам за какво говорих, но Dubbe е страхотна игра.
ПЛЮСОВЕ:
- Безумна игра, която не се приема на сериозно
- Сериозна и дълбока игра, която се представя по безумен начин
МИНУСИ:
- Същото като отгоре.
