четвъртък, септември 21, 2017
Заглавна страница » Енциклопедия » Развитието на сухите евро игри, Поставяне на работници и Стефан Фелд – част 2
Развитието на сухите евро игри, Поставяне на работници и Стефан Фелд – част 2
Euro and worker placement - 2

Развитието на сухите евро игри, Поставяне на работници и Стефан Фелд – част 2

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.
Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

Преди да започнете да четете тази статия, ви препоръчвам да погледнете първата част по темата, като кликнете на бутона отдолу

ЧАСТ I

Worker placement-а не спира  просто до поставянето на работници на свободно място на дъската и изпълняването на съответното действие. Мнозина дизайнери опитват да усъвършенстват или просто разнообразят механиката. Kingsburg, а по-късно Alien Frontiers са едни от първите “dice placement” – или поставяне на зарче (вместо работник) като местата по дъската изискват определена комбинация от хвърлени зарове. И двете са изключително успешни и популярни евро игри (като AF има според мен лек хибриден елемент, поради малко по-голямата интерактивност и тема). По-късно и Troyes, Bora Bora и The Voyages of Marco Polo са по-сложно развитие на dice placement механиката.

Carson City и Lancaster пък предоставят механика на побеждаване/избутване на чужд работник, та вече концепцията за заето място е по-различна (а игрите имат и много добра тема между другото). Tzolk’in вкарва допълнително измерение в поставянето на работниците – време, така колкото повече ходове от играта минат преди да вземеш работника, който си поставил – толкова по-добро действие ще изпълниш. Играта е толкова добра, че освен че е номер 1 в моята класация е и само след 3 години след излизането си номер 17 в bgg.

Поставяне на лодки надолу по течението на Нил

Поставяне на лодки надолу по течението на Нил

В Egizia и Francis Drake пък поставяш „работниците“ си така, че всеки следващ трябва да е по-напред от предишния, който си поставил, което води до доста по-различна динамика от типичния worker placement. В Keyflower освен, че има различни цветове работници, те се използват и за активиране на сградите, така и за купуването им (чрез наддаване), а ако някой е ползвал една сграда ти също може да я ползваш, но като поставиш 2-ма работници.

В Spyrium (от дизайнера на Caylus) работниците се поставят между картите представляващи местата за действия и колкото повече работника има до една карта толкова по-скъпо е да се активира действието, но пък работниците може да се вземат, за да дадат толкова пари колкото останали работника има до съседна карта. При игрите Dungeon Petz и Fresco пък играчите разпределят работниците си тайно (зад параван) и изпълняват или различни действия или реда на поставянето зависи от това кой какво е избрал. За някои от тези игри всъщност има съмнения дали са worker placement игри поради големите различия от оригиналната механика.

Замъците на Бургундия - любима игра на мнозина

Замъците на Бургундия – любима игра на мнозина

Възниква въпроса – и сега какво, само worker placement игри ли ще играем, това ли е единственото бъдеще на евро игрите, и какво ако не харесвам такива игри. Въпреки че е чудесна (и лично на мен една от любимите) механика, някои дизайнери показват, че може да се направят отлични евро игри и без нея. Веднага изпъква името Стефан Фелд. Той е един от най-успешните съвременни дизайнери и игрите му доста рядко използват worker placement като нещо повече от спомагателна механика. Всъщност, обикновено той използва една или няколко познати механики като ги адаптира, комбинира отлично с други и добавя нещо от себе си, за да направи уникална игра, която запознатите винаги биха отличили, че е негова и без да го знаят.

Той признава, че първо измисля механизмите и после наслагва темата, но все пак често се свързват достатъчно смислено. Пък и механиките са толкова добри, че може да му простим. The Castles of Burgundy,  играчите хвърлят 2 зара и използват резултатите за какво ли не, като имат възможност да променят стойностите. Възможностите са достатъчно, че да не може да се оправдаеш с лош късмет. Въпреки, че компонентите са сравнително лоши (но пък доста функционални) играта и сега е на 9-то място в bgg, което показва колко много хората я харесват, въпреки липсата на тема (да, това е почти абстрактна игра) и „вълнуващи“ картинки и фигурки.

Trajan - искахте brain burn и получавате brain burn

Trajan – искахте brain burn и получавате brain burn

Trajan е по-сложна игра която съчетава няколко други мини-игри с игра на манкала, в която за да си добър трябва доста опит и мислене в перспектива. Играта е в top 50 на bgg, което за толкова тежка игра е голямо признание. Фелд има и по-леки игри, като Notre Dame, La Isla и Bruges, и трите, от които използват карти с механики като драфтинг или възможност за използване на всяка карта за различни действия/облаги съчетани с още няколко интересни механизми.

Bora Bora и Aqua Sphere имат нещо подобно на worker placement, но да се нарекат такива би било като да кажеш, че автобуса е тип велосипед. В Bora Bora хвърляш 3 зара и ги използваш за действия, като след това другите играчи са ограничени от използването на същото действие (може да поставят само по-ниски зарове там). Звучи малко като dice placement, но в играта има още твърде много неща (и десетки начини за печелене на точки). Aqua Sphere пък те кара да програмираш роботи, които по-късно може да поставиш да изпълнят действието, за което са програмирани някъде по картата. Не си ограничен от това дали друг е изпълнил действие там преди това, даже напротив – който последен изпълни действието получава контрол над тази част на станцията, което пък може да е лошо, ако там има октоподи на свобода.

Култовите 7 чудеса

Култовите 7 чудеса

Разбира се,  не е единствено Фелд. Една „култовa“ игра е 7 Wonders, която използва drafting механика, за да създаде отлична бърза и много преиграваема евро игра харесвана от почти всеки, който я е пробвал. Dominion пък е основоположника на deck-building игрите и е отново евро игра с култов статус. Да не говорим колко deck building игри плъзнаха след нея. Five tribes е хитова игра от миналата година, която се основава на модифицирана манкала механика и типични за евро игрите начини за печелене на точки. Terra Mystica пък в момента е на 2-ро място в bgg, описвана е като „Катан на стероиди“ и е доста тежка игра с много неща случващи се в нея. Успехът на Splendor, която е много лека игра на прост engine building и използване на ресурси за получаване на точки показа, че не е задължително евро игрите да са сложни или иновативни.

Кой каза, че евротата са с некачествени компоненти...

Dungeon Petz – кой каза, че евротата са с некачествени компоненти…

Качеството на компонентите и арта в евро игрите се подобриха драстично в последните години. Броят на игрите, които излизат всяка година се е увеличил с пъти и ако играта не е и добре изглеждаща освен добра като механизми не би привлякла интерес. Не би и успяла да се реализира, с което са запознати дизайнерите и издателите.. Но още преди години някои евро игри изпъкнаха с компонентите и арта си. В игрите на McGerdts  част от ресурсите не са просто кубчета, дървото е във формата на дъска, тухлите са от материал подобен на глина и т.н.,  има дървени корабчета и сгради. В Stone Age и A Castle of All seasons също ресурсите са дървени с уникална форма, работниците са по-детайлни и не толкова стилизирани мийпъли (различни от стандартните познати от каркасон), а илюстрациите са от Майкъл Мензел, който рисува много детайлни, красиви и живи илюстрации. В Tzolkin зъбните колела, по които се поставят работниците са детайлни и атрактивни, също така най-ценния ресурс – сините стъклени черепи са чудесно изглеждащи пластмасови фигурки. Giants която излиза още през 2008-ма включва десетки фигурки за работници – в 3 вида за всеки играч, големи фигурки представляващи Муай стаутите и невероятен арт (това е малко нечестно, защото компанията производител е Matagot). В Dungeon Petz работниците са детайлни и симпатични малки фигурки на импчета, домашните чудовища са интересни яйца и илюстрациите са невероятни. В последно време става стандарт компонентите на високия „ешалон“ евро игри да са отлични – примери са Five Tribes, Concordia, The Voyages of Marco Polo, Kanban, Aqua Sphere, Euphoria, Viticulture и т.н.

Финални Мисли

В дефиницията, която цитирах за евро игра в началото на ЧАСТ I съм съгласен с частта, че тези игри основно се произвеждат в Европа (има и изключения), съгласен съм с безконфликността (има я но е на друго ниво и това не е лошо), и че не разчитат основно на темата или на историята. С това че са сухи, зависи – някои игри са по-сухи. Има хора, които смятат една игра (евро или не) за по-суха от друга. Много зависи и динамиката на групата играчи, които играят играта. За качеството на компонентите – така е било преди 10 години. В днешно време продължават да се правят евро игри, но компонентите им са отлични – е, не са толкова впечатляващи като миниатюрите на някои америтраш игри, но определено не са некачествени. Евро игрите стават все по-добри и разнообразни и класирането им сред най-добрите игри в BoardGameGeek показва колко много се харесват.

Източник на изображенията: BoardGameGeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*