петък, декември 15, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Доминион – игра за победители
Доминион – игра за победители
What's in the booox!?

Доминион – игра за победители

Кръстьо Кръстев 'BigboxTribe'

Кръстьо Кръстев 'BigboxTribe'

Православен по рождение, католик по избор. Аз съм силно вярващ човек и не крия това. Щастливо женен съм отсептември 2017. По настолните игри се запалих покрай приятели преди няколко години, но силно развих това си хоби, когато дойдох от Варна в София през 2016. Обичам различни жанрове игри, но най-вече си падам по декбилдърите и worker placement. Домът ми е винаги отворен за бордови игри, така че ако ви се играе нещо – свиркайте. Cheers.
Кръстьо Кръстев 'BigboxTribe'

Оказа се, че да се пише ревю за любимата игра, не е никак лесно. Почвам да пиша вече за 3ти път. Но все пак е първата ми статия тук и е нормално да трябва да вложа повече усилия и пот, за да стане нормално за четене. Аз съм Кръстьо и участвам в BigBoxAcademy – три месечно „обучение“ (за мен е по-скоро предизвикателство) за влизане в екипа на този прекрасен сайт. И първата ни задача с Денис, бе да напишем по една статия за любимите ни игри. Сега разбирам демоничният план на Деян. Ако трябваше да пиша нещо за игра, която не ми харесва – като Unfair примерно – това нямаше да е много трудно. Да оплюеш игра, към която не изпитваш никакви положителни чувства, защото просто не я бива, звучи лесно. Обещавам да напиша някой ден малкото чувства, която Unfair предизвика в мен, поне през единствения път, в който я играх. И знам, че ще си остане единственият.

Друго обаче е с Доминион, играта за която всички знаят, че ми е на челно място в списъка с любими игри. Заедно с A Feast for Odin, но за нея също друг път ще говоря. Ако някой ден дойдете в нас, няма как да не забележите, че Доминион е на почит в този дом. Заедно с жена ми обичаме тази игра от първият път, в който я играхме. Тогава започнахме с Доминион на български, за жалост единствено първото издание от 2008 е преведено на български, а сега имаме второто издание на английски + 9 от 10-те излезли на пазара експанжъна. Някои намерихме в Англия, а други ни ги докараха чак от Америка. На това ако не се казва отдаденост, то не знам на кое.

А от къде идва тази отдаденост по една игра от 2008-ма, която е обикновен декбълдър? Всъщност първия читав декбилдър и затова го наричат бащата на декбилдърите. И не е декбълдър с тема като „Clank!: A Deck-Building Adventure” или „Thunderstone Advance“. Както каза Деян в неговото ревю от 2015та година – в Доминион тема няма. Повечето имена на карти и рисунките са средновековни, но до там свършва темата. И в Шаха тема няма, и в таблата няма. А в белотът още по-малко има тема, но въпреки всичко сме играли тези игри безброй пъти. И децата и внуците ни ще ги игрят. Мисля, че и Доминион ще се играе от внуците ми. Защо ли?  Заради механиката, от която извира простота. Всеки играч започва своя ход с 5 карти, от които може да изиграе една карта действие и да купи една карта с парите от ръката му. След това всичко се изхвърля и се теглят нови 5 карти. А когато няма какво да се тегли, се взимат изхвърлените, разбъркват се и се тегли от тях. И така докато свършат картите с победни точки или три от тестетата с карти свършат. Елементарно Уотсън. Е, ако беше само това играта, надали щеше да преживее и месец. Защо тогава се играе вече 9 години и има излезли 10 експанжъна? Защото тези карти действие (над 250 вида излезли до момента) ти дават неограничени възможности.

Тук започва състезанието. И тук тотално не се съгласявам с мнението на Деян, че интеракцията в играта е сведена до нулева.

Ревюто на тоз Деян

И определено не можеш да си развиеш една тактика, с която да печелиш през повечето време. Защо ли? Защото картите почти винаги са тотално различни – все пак всеки път участват едва 10 вида от всичките 250. И всяка една карта е важна. Още повече, когато добавим специалните карти, наречени „Пейзажи“ и „Събития“. Тук интеракцията е толкова съществено важна. Аз го приемам като състезание от Формула 1. Там целта е да пресечеш първи финалът. Но можеш ли да направиш това, ако не си си изградил чудесен двигател (в случая с Доминион това са съвкупността от точният брой и точните карти дейтсвие) и ако нямаш достатъчно гориво (така бих нарекъл картите с парична стойност)? Нима не е важно да следиш кога другите играчи влизат в бокса и сменят гуми (сменят стратегията си) или зареждат с гориво? Нима можеш да бъдеш сигурен, че твоя двигател е по-силен и няма да бъдеш задминат на финалната права, ако не си изследвал от какви части се състои? Има ли турбо, няма ли. И прочие. Пак ще сравня Доминион с Шаха. Ако не следиш ходовете на противникът е възможно да бъдеш матиран дори в 2 хода (Fool’s mate). В Доминион са необходими малко повече, но ако не се внимава постоянно, лесно може тестето ти да се окаже пълно с „мъртви“ карти, както ги наричаме ние, и да нямаш време да се възстановиш. Нямало интеракция – аде бе. (бел. ред. Ревюто на Деян (моето) се отнася само за базовата игра).

Custom made!

В тази игра всичко е важно – от наличните карти на масата, през своята стратегия и през тази, която опонента ти крои. Всеки ход е важен. Това ме пристрастява към тази игра. Естествено, не е за всички, защото много хора играят заради темата или не играят заради победата. Е аз не съм от тях. Тази игра е подла – има много атакуващи карти, които малко или много пречат на опонента ти. Тази игра е за състезателни и обичащи победата хора. Такива, които са готови на всичко, за да спечелят. Случвало ми се е да побеждавам с 1 точка, като купя последната карта от третото тесте и така играта да свърши. В противен случай щях да бъда съсипан и смазан от хубавата машина, която опонента сътвори, Негова грешка бе, че го направи твърде бавно.

Ако не сте играли Доминион е задължително да го пробвате. Ако не ви хареса, то нека предположа, че просто не сте спечелили. Няма по-задоволяващо и пристрастяващо от това да си съградиш стратегия в началото на играта и да видиш как тази стратегия смазва противника. Доминион е епична битка между пълководци, разполагащи с една и съща по брой и сила войска. Кой ще победи, ще се разбере от таланта, виждането, и сърцето им.

Ако някой нарича себе си състезателен играч, а няма в колекцията си, или в по-лошият случай, не е играл Доминион, то позволете ми да нарека този човек лъжец. Не е в мой стил да съм толкова груб, но говорейки за най-добрата игра, която съм играл до този момент в живота си, не мога да не бъда емоционален.

Някой ден ще ви разкажа и за прекрасната кутия в която държа всичките около 3000 карти, които имам, направена от прекрасната ми съпруга. Ще ви разкажа и за любимите ми карти от играта.

Ако не сте съгласни с казаното от мен, ще се радвам да прочета вашите коментари в секцията за коментари по долу. А ако се съгласявате – то още повече бих искал да прочета това.

До скорошни срещи!

бел. ред. – What’s in the booox!? (a.k.а – Седем)

 

Магазинът, в който се тества.

За Кръстьо Кръстев 'BigboxTribe'

Кръстьо Кръстев 'BigboxTribe'

Православен по рождение, католик по избор. Аз съм силно вярващ човек и не крия това. Щастливо женен съм от септември 2017. По настолните игри се запалих покрай приятели преди няколко години, но силно развих това си хоби, когато дойдох от Варна в София през 2016. Обичам различни жанрове игри, но най-вече си падам по декбилдърите и worker placement. Домът ми е винаги отворен за бордови игри, така че ако ви се играе нещо – свиркайте. Cheers.

Един коментар

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*