Site icon Big Box Gamers

Disastles – Удрии!

Една от най-безумните и все още харесвана от мен игра е Castles of Caladale. Там вие строите свой шантав замък и гледате да свързвате различни части, за да спечелите оптимално много точки. В края на играта, ако нещо не е свързано се чупи и всичко останало може и да рухне.

В Disastles концепцията е подобна, като тук чупенето и рушенето не е „евентуално“, а е заложено в основната идея. Все пак самото име на играта е Disastles (Disasters + Castles).

Тук играчите строят собствени замъци, като всеки ход си вземат нови стаи от общ пазар. По някое време се появяват катастрофи, които могат да ви унищожат част, а защо не и целия замък.

Победителят в тази игра е последния оцелял или ако има повече от един в края на играта – който е събрал най-много точки. Точките идват единствено от съкровища, които държите в замъка си, но тези съкровища могат да бъдат подсилвани или модифицирани от други стаи в замъка ви.

Замъците ви ще бъдат шантави – ще строите стаи, ще ги въртите, ще ги размествате, ще ги флипвате. Ще правите всякакви маймунджолъци само и само да бъдат на оптималното място във вашия личен замък.

Кое е това оптимално място? Ами… Всяка карта има от един до четири изхода (врати). Изходите могат да бъдат празни (жокери) или да съдържат символи, почти изкарани от контролери на playstation. Символите са три вида – хикс, квадрат и луна.

Задължени сте да свързвате изход на стая с друг изход, но не сте длъжни да свързвате еднакви символи. Въпреки това ще искате да го правите, защото свързването на еднакви символи прави две неща.

Първо – Доста от уменията на стаите няма да могат да се активират, освен ако символите на изходите не са правилно свързани.

Второ – всеки правилно свързван символ ви дава защита срещу катастрофите, които се задават.

Да поговорим за катастрофите.

В началото на играта може да си настроите трудността, като това означава, че можете да вкарате определен брой катастрофи в тестето на пазара. Когато тези катастрофи се появят ще ви щипкат бузките доста неприятно.

Системата за катастрофите е динамична и оригинална. Всяка следваща катастрофа става все по-силна, защото удара, който ще нанася се определя най-вече от броя излезли катастрофи до този момент.

Катастрофите показват трите символа в играта и някаква стойност до тях. Тази стойност кореспондира с броя на вашите символи. За всяка стойност, която не можете да покриете поемате по едно щета. Щетата означава, че просто чупите една от стаите си.

Играта продължава, докато се изтеглят всички катастрофи. След това се броят точки.

Повечето стаи имат някакви готини умения, но дори и да си направите огромен замък (което ще стане при игра с по-малко играчи), не мисля че ще ви е трудно да следите всичко.

Освен това, в правилата ще откриете редица модове, с които можете да играете Disastles. Можете да цъкате стандартна състезателна игра, можете да играете кооперативно, можете дори и да играете без катастрофи, като целта ви ще е да събирате точки.

Всичко това е отлично, но открихме няколко проблема с Disastles.

Първият, и най-очевидния, това са компонентите. Разбирам, че са искали да свалят цената на играта, но картите са малък формат, а за да прочетете текста по тях ще се цъклите повече отколкото на трети епизод от новия сезон на Game of Thrones.

Вторият и по-малък проблем са въпросните катастрофи. В играта има купища катастрофи и при стандартен сетъп вие ще изберете на случаен принцип катастрофите за вашата игра. Лично аз ви препоръчвам да не го правите по този начин, защото има някои катастрофи, които са много по-унищожителни от други. Имам предвид – МНОГО! Има такива катастрофи, които могат да приключат играта при първото им появяване. Така че… препоръчвам ви да си изберете вие самите лошотията в началото на играта.

Третият проблем е свързан с различната бройка играчи. Disastles може да се играе с от двама до пет играчи, но открих, че колкото са повече играчите, толкова по-интересна и по-трудна става играта. Причината е, че няма механики, които да се променят в зависимост от броя на играчите и картите на пазара са същия брой.

Това означава, че ако сте само двама, замъците ви ще станат абсурдно и ненужно големи, което от своя страна пък значи, че ще имате много повече правилни връзки и защити срещу катастрофите. В този случай, катастрофите изобщо няма да са фактор.

Четвъртият проблем и най-основен, според мен – това е ефекта на снежната топка. Казах, че при играта с двама, трудността не е балансирана. Е… при играта с повече, механиките пък не са балансирани. Проблемът е, че ако някой поеме сериозен удар от катастрофа (а това ще се случва често при игра с повече души, защото замъците ще са по-малки), този играч намалява шансовете си за победа, а другите си ги увеличават. Защото колкото повече те удрят, толкова по-малко защити имаш… и дори по-малко точки. В играта няма никаква Catch-up механика, която да ви върне обратно. Което е проблем при игра над 30 минути.

А с тези карти можете сами да си направите стаи.

Заключение

Disastles е приятна малка шантава игра, която пристига със своите криви проблеми, но в крайна сметка си остава нещо, което ми доставя удоволствие, докато играя.

Да, компонентите са дребни, да има сериозни недоразумения в баланса, но цялостната идея е толкова безумна, че за мен работи. Обикновено игрите, които пристигат с множество модули и модове, никога не виждат игра извън основния си начин на геймплей, но смея да твърдя, че Disastles е отлична игра, ако играете без катастрофите – така се оправят половината от проблемите с играта, защото тогава лежерно просто правите двигател за точки.

Да, губи се основната идея на играта, но пък така Disastles се превръша в отпускащ филър след дълга гейминг вечер.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Exit mobile version