петък, декември 13, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Dany – Фройдистка игра за 16+
Dany – Фройдистка игра за 16+

Dany – Фройдистка игра за 16+

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Преди няколко месеца една нова компания GRRRE под крилото на Blackrock Games се свърза с нас и ни предложи да погледнем по-отблизо една малка черно-бяла игричка със странното име Dany,

Въпреки невзрачната на пръв поглед кутия, нека по-комерсиализираните геймъри да не отвръщат поглед, само защото не са я чували.

Dany е една от най-шантавите парти игри, които излизали последно време на пазара, която грабва на първо място с темата си.

Тук играчите влизат в ролята на гласове в главата на един тип на име Дани. Целта им е да го изгонят от собственото му съзнание. Дани обаче все още се държи и ако добре си изиграе картите (буквално и преносно) той може да изтрие всички тези самозванци от очевидно изкрейзилата му тиква.

Играта пристига в малка бяла кутийка, а всичко, което ще намерите в нея са куп черно-бели карти в Диксит размер. Част от тях са с думи (след малко за тях), част от тях са с числа (които играят ролята на зар) и основният компонент са 60 карти с чудати фройдистки картинки, които ще използвате със своето перверзно подсъзнание.

От сега го казвам – играта очевидно е предназначена за по-възрастна аудитория, защото освен някои по-пиперливи или предизвикателни думи, самите картинки… макар и да не са вулгарни или извратени, определено знаят как да погъделичкат онази точка от подсъзнанието ви, която по принцип не се гъделичка.

Играта провокира с малко думи, предположения, инсинуации, почти нередности и като цяло използва надрусаното ви подсъзнание, за да предизвика ако не друго – то един постоянен смях от неща, на които не би трябвало да се смеете.

За феновете на Dixit – да, там илюстраторите също са на съмнителни гъби, но мисля, че тук, основно заради минималистичността на арта, играта ви дава възможност да бъдете себе си – тоест, онзи извратеняк, който досега само вие сте си знаели, че сте.

В общи линии, Dany е Dixit с предател… но с други правила. Така обяснявам играта в заведението и колкото да е странно, хората ме разбират.

В началото на играта на всеки се раздава тайна роля. Възможностите за роли са две – или сте глас в главата на Дани или сте Дани. Дани тук е лошият. Целта на добрите е да открият кой е той или да работят заедно така че изобщо да няма значение кой е, откъде идва, за кого работи, за колко и дали въобще е гласувал тази година.

Играчът, който най-често си говори със себе си започва първия ход на играта. Той обръща карта с пет израза, които най-често описват импресионистична картина на тийнейджър, който току що е открил значението на думата пубертет и е решил, че е екзистенциалист. Пример за изрази – „Сам в света. Издигане. Дихание. Вулгарност. Секс.“ Всичко, зa което мислите в момента така или иначе.

Играчът, който е на ход тегли от едно тесте от пет карти, за да разбере коя дума трябва да обясни на останалите играчи. След като види коя е думата и я провери в гугъл, защото често ще попадате на твърде философски умозаключения, за които дори и Оксфорд не е чувал, играчът тели 7 карти от тестето с полуизвращения (в най-добрия смисъл на думата) и с тези 7, той трябва да подскаже на останалите какво, аджеба, е искал да каже автора с това „Пропадане“. Играчът може да използва картите както си иска – да ги подрежда, да ги слага с гърба нагоре, да си прави дори кула с тях. Въпросът е да ги използва. Не може да издава звуци или каквито и да е знаци, които биха навели играчите към една от петте думи.

След като играчът е готов, всички останали преглеждат творението му и обсъждат какво според е това чудесО пред тях. Картите с думи са така измислени, че често се обясняват по подобен начин, а картите са колкото нашмъркани, толкова и абстрактни. Така че никога не можете да бъдете напълно сигурни какво точно стои пред вас.

След като играчите обсъдят щателно, тогава те ще осъзнаят, че няма никакво значение техния консенсус, защото реално всичко се решава от играчът вдясно на обясняващия.

Този играч обявява решението на групата (или неговото собствено) и ако е прав, то тогава гласовете получават точка. Ако е сбъркал – Дани получава точка. Ако гласовете получат шест точки – печелят, а ако Дани получи 3 точки… все още не печели. Тогава просто свършва играта и всички гласуват кой е Дани. Ако познаят – гласовете печелят, ако не, е тогава вече Дани печели.

Е, добре де. Той Дани какво може да направи, като реално не знае думата? Всъщност има няколко начина, по които може да контролира общественото мнение и да манипулира резултата. Без кифтета.

Първо – играта свършва, когато в тестето с безобразните картинки останат по-малко от седем. Тогава всички гласуват за това кой е Дани. Ако играта свърши бързо, играчите ще имат малко информация, така че Дани би искал това да се случи.

Когато играч използва карти за своята нелепа картинка, всички останали карти в ръката му (не е нужно да използва всичките 7) се връщат обратно в тестето. С други думи, ако не сте Дани бихте искали да използвате колкото се може по-малко карти. Ако сте Дани можете да пуснете мааалко повечко карти, но внимавайте в това как ще се оправдаете.

Второ – когато сте решаващия вот. Понеже няма как да знаете коя всъщност е думата от петте възможни, то когато сте Дани винаги можете да обвинявате хората, които вземат крайното решение, че са Дани, ако объркат нещо. С други думи – вкарвате смут.

Това е обяснение за „Memory“. Да.

Трето – когато вие обяснявате дума. Тук трябва да внимавате. Ако слагате каквото си искате и в това няма никаква логика, то всички ще разберат, че сте Дани. Дори има правило, което казва, че сте длъжни да обясните какво сте имали предвид с тоталната си мешавица от странни картинки. Ако сте Дани, най-добрият начин за манипулиране е ако картинката ви отговаря на повече от един израз в средата на масата. Ако отговаря на всички – вие сте гений. Не. Не сте.

Въпреки очевидно позитивното ми мнение за играта, не мога да не се оплача от качеството на компонентите. Понеже всичко е черно и бяло – картите тотално се изтъркват, ако не намерите и без това трудно откриваемите качествени протектори за този размер карти. Дори и да ги откриете обаче, няма как да сложите протектор на бялата кутия, която вече прилича на заложил срещу себе си боксьор от тежка категория.

Заключение

Dany е свежа глътка социална глътка в пренаситения жанр от подобен тип игри с предател. Да, тя не предоставя революционни механики, но вкарва на първо място – оригинална тема и на второ – елегантен поглед към познатото. С други думи – тук се вземат механики от Dixit, Werewolf, Spyfall, Fake Artist и подобни, но се изчистват до кокали, като към тях се наслагва атмосфера за възрастни, която би се оценила от всеки млад широко скроен човек. Да, понякога можете и да избиете на простотия, но в общия случай, Дани изисква повече креативност, отколкото наситеност от глупави безвкусици. Всъщност, Дани изисква доста повече креативност от повечето подобни игри и е добре да го знаете, ако сте се настроили за нещо безмозъчно. Готино е да обсъждате творенията на другите, но когато е ваш ред, то понякога сериозно трябва да се понапрегнете, за да измайсторите нещо, което е повече от „плюнка в космос“, както се наричаше сборника ми от екзитенциални хайкута в седми клас.

ПЛЮСОВЕ:

  • Една от най-оригиналните теми, които съм срещал напоследък
  • Познат, но освежен геймплей
  • Артът е… уникален?
  • Изисква завидна креативност

МИНУСИ:

  • Изисква твърде много завидна креативност (което съм виждал, че може да отблъсне някои)
  • Картите и кутията бързо се износват

Задачка за вкъщи. Какво е това?

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*