неделя, декември 8, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Crisis at Steamfall – твърде много за твърде малко
Crisis at Steamfall – твърде много за твърде малко

Crisis at Steamfall – твърде много за твърде малко

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Assault on Doomrock е една от най-оригиналните игри, които някога съм играл и дълго време се въртеше в моите топ 10 любими игри. Тя имаше собствените странности, които аз обичах, но така и не намирах хора, с които редовно да вижда масата.

Crisis at Steamfall е отново на Том Стасиак и Beautiful Disaster Games. За съжаление, този път играта изпада в името на компанията. Играта е красива и на теория дори прекрасна, но на практика се оказва катастрофа.

Първият признак, че нещо не работи са множеството продукционни грешки, които са допуснати в компонентите. Липсват символи по картите, липсват обясняния, много правила са неправилно изписани, а най-странното (поне за мен) е, че играта пристига с пет героя с различни цветове, но само с 4 комплекта цветове. Това не е проблем, тъй като играта е за 4 човека и вероятно се дължи на стреч гоулове и подобни кикстартър шашми, но изглежда непрофесионално.

Другото неприятно нещо откъм продукционна гледна точка е липсата на конкретно описание на компонентите. Това не е първата компания, която подценява тази част, но заради този пропуск ние изпаднахме в неприятна ситуация. Всеки герой в играта започва с различни токъни и да – лесно можете да ги разделите по цветове, но понеже стартовите компоненти не са еднаква бройка за различните герои, ако сте загубили някоя част, няма как да разберете дали нарочно липсва нещо, заради баланс или вие нещо сте сгафили. Това беше поредното нещо, за което трябваше да ровим по форумите.

Всички тези неща са грешки, които вече са изчистени онлайн и ако гледате по-отгоре, ще преглътнете недоразуменията. Геймплеят е това, заради което сте тук.

В играта има два основни мода с малки вариации и модулчета.

Можете да играете състезателно – за събиране на точки или Кооперативно – да се борите срещу механичните зомбита в града.

Тематично играта работи – Steamfall е стиймпънк град, в който се появяват множество странни извънземни технологии. В състезателният мод вие разследвате вълнуващите артефакти, а в кооперативния мод оправяте бакиите на разследващите вагабонти, които не са си имали работа, ами са се намесвали в неща, които не разбират и са пуснали на свобода злото.

Мислих си, че състезателния мод ще бъде моята игра, но се оказа, че той е пълен с проблеми. Кооперативният мод е малко по-поносим, но и той страда от основен проблем.

Компонентите в играта са отлични, илюстрациите са чудесни, а базовите механики на теория звучат повече от вълнуващо. Да, геймплеят е интуитивен и правилата се обясняват изненадващо бързо.

Crisis at Steamfall е игра на комбинации. За цялата игра имате само десетина хода, но всеки един ход можете да изиграете безобразно много действия.

Играта използва оригинална система за действия. Всеки играч има табло на герой. Всяко табло има четири места, под едно от които всеки ход ще се слага ново действие. След като сте си сложили действие си избирате едно от тези места, под които има действия и изпълнявате всичките дейстивя в какъвто искате ред. По този начин вие си изграждате стил на игра и двигател на своя герой. Типично за игри с двигател, ако сбъркате нещо в началото, вероятно няма да постигнете нищо.

По-готините действия заемат повече място, а едно от четирите места не може да се селектира. То се изпълнява автоматично в края на рунда. С други думи – вие трябва идеално да планирате действията си, за да сте ефективни.

Да, системата е изключително наказваща и масово ще се изпозастрелвате в крака първите ви игри, но на мен това ми харесва. Дава ми усещане за развитие и причина да се връщам към играта.

В Steamfall има най-различни тестета пълни със счупени предмети и подсилващи джаджи. Джаджите можете да ги прикрепвате към предметите и да получавате забавни имена по модел, популярен преди години (и който се използваше в Assault on Doomrock). Освен основните дейстивя, вие можете да използвате вашите предмети като свободни действия и да правите зашеметително брилянтни комбинации, които да ви карат да се чувствате като истински стиймпънк гений… почти. След малко за това.

Картата в средата на масата също е изпълнена с възможности за действия и понякога дори само движението по нея може да отключи верига от комбота. Както виждате, всичко се крепи на това безкрайно навързване от действия, които подхранват следващи действия и така нататък.

Проблем номер едно идва от факта, че след цялото това хитро комбиниране на действията оставате с пръст в устата.Ако играете състезателната игра след 10 минутен ход, в който вие правите безкрайно изиграване на верига от действия… може и да вземете точка, но понякога няма дори такава награда няма да имате. И започвате да си задавате въпроса… ЗАЩО? Отплатата в готините действия е никаква или поне толкова малка, че значението й потъва в разочарование, а понякога и във фрустрация. В кооперативния мод има малко повече логика, защото там не събирате точки, а се борите срещу гадове и като цяло имате повече цели от това да търсите рандъм отбелязване на точки.

И като казвам рандъм, имам предвид „яко рандъм“. Единственият проблем, който открих в Assault on Doomrock съществува и тук – сляпото теглене на карти. Тъй като често търсите конкретни умения и карти, за да задействате личния си двигател, сляпото теглене на карти създава по-скоро случайна динамика на игра, която граничи с тактически вид реакционна игра, отколкото със стратегическа, каквато очевидно Crisis at Steamfall цели да е с всичкото си планиране от ход едно.

Това, от което страда състезателният мод най-много обаче е… смисъл. Да, на теория просто разследвате, но дори и в 7th Continent, където тази незадоволителна концепция на „просто разследване“ граничеше със съмнение, по някое време започваше да се изплаща. Тук, в нито един момоент няма да усетите, че играта се изплаща. Даже напротив – количеството усилия и вложената мисъл в комбота и изграждане на двигател ще ви награди с 3-4 точки финален скоринг. Балансът определено не е постигнат.

Кооперативният мод от друга страна работи. Той е труден, макар и не чак толкова труден, колкото невъзможния Assault on Doomrock и определено са положени усилия в това да се балансира отчаянието с лъча надежда, което е много трудно за който и да е дизайнер на кооперативни игри.

Заключение

Crisis at Steamfall ме разочарова. Летвата беше високо вдигната от дизайнера, тъй като Assault on Doomrock за мен продължава да е гениална игра. Crisis at Steamfall е… твърде много за твърде малко. В играта имате привидно огромен набор от възможности, но твърде малко време да направите перфектен план. Всяка грешка, ще ви ухапе отзад по някое време и това би било окей наказание, ако отплатата за другата крайност – перфектно изпълнения план – беше добра. Вместо това, играта сякаш и за това ви наказва. Тук се изисква сериозен грайнд от комбо действия, за да можете едва да си покажете носа над водата. С други думи, тук няма удоволствие от игра, а по-скоро напрегната работа за отвратителен български шеф на потъваща компания, който си изкарва домашните проблеми върху служителите си.

Кооперативният мод е търпим и с идеална трудност, но дори и при него след като завършите играта ще останете с чувството „И какво от това“. Причината се крие, и няма да се уморя да го повтарям – в усещането на твърде много усилия за твърде малко отплата.

Преиграваемостта на играта е окей, тъй като има различни модове и модули, но се притеснявам, че няма много смисъл да играете с един и същи персонаж повече от два пъти, тъй като всеки един е тясно свързан с една конкретна стратегия и играта не само ви окуръжава, но направо ви задължава да я следвате. Времетраенето е добро – около час, час и половина, но заради стресът, който тежките избори ще ви наложат, може и да се усети като повече.

Компонентите поне са чук… поне тези, които не са част от проблемите с продукцията.

ПЛЮСОВЕ:

  • Темата е готина и работи
  • Илюстрациите са отлични
  • Компонентите в общия случай са окей
  • Оригинална концепция за ходове
  • Балансиран кооперативен мод

МИНУСИ:

  • Сериозни пропуски в продукцията
  • Сляпо теглене на карти, което не се връзва с тежките стратегически избори
  • Твърде много усилия за твърде малко отплата
  • Състезателният мод изглежда безсмислен

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*