Site icon Big Box Gamers

Coney Island – когато игрите са направени добре

 Здравейте, мили мои любими хорица, вече свикнали ми (дали?) с мрънкането за какво ли не. Е, това е – ако искате и половинките да се включват в игрите ви и да замерят маникюра за сметка на скорването по трака, тогава просто трябва да се примирите, че ще промрънкваме от време на време – защо тоз трол гледа така лошо, защо трябва да се играе толкова лично и съревновавайки се, не може ли просто да играем заради историята? Или… защо са толкова мрачни тия дънджъни, не можеха ли малко свещи и факли, дизайнче малко… Разбрахте на къде ви водя. И имам право да ви водя натам, защото аз съм жена и понякога вадя тия словоизлияния съвсем от дебрите на душата си. И за какво ламти моята душа в този тъй препълнен вече от заглавия, суров борд-гейм свят? А тъй, знаете си. За темата.

Днес ви представям “Cony Island”- една игра на Argentum Verlag. И – познайте какво! В нея ИМА ТЕМА! И то не просто каква, ами мнооого приятното строене и развиване на лунапарк! От сега мога да кажа – за тая игра не мрънках. И то съвсем не защото съм фен на лунапарковете. Неее. Аз съм от тия жени, които виждат най-ужасяващи опасности и възможно най Стивън-кингови кървави сценарии, свързани със всеки атракцион. За мен лунапарковете са опасно, неприятно и особено крийпи безсмислено забавление (за мен в повечето случаи върховно забавление е плетка с горещ шоколад в събота вечер) и –ако зависи от мен – не бих се доближила до такова място хич.

Миризма на лунапарк.

Но вслучая играта е направена просто чудесно – няма неприятно озъбени кончета на въртележката или интересно скърцащ врат на опулена кукла. Не, в “Cony Island” нещата са много пипнати, елегантни, тематични, но съвсем не натрапчиви. Елементите са дребни по размер, но с фин и подробен арт в много приятен анимационен стил. Играчите получават добро преживяване, включващо усещане за развитие и разтеж, а междувременно дори пряко конфронтационните моменти са някак си не „болезнени“, а по-скоро провокиращи.

В “Cony Island” играчите контролират „семейства“, които държат определени позиции и се стремят към запълване на атракционите в един голяяям празен парк. Първоначално се започва с обикновени пърформъри, които впоследствие биват заменени и се ъпгрейтват в по-добри представления и атракциони, в четири ралични „размера“. Най-мъничките заменят само един работник, докато най-големите заемат цели четири (зона с блъскащи колички, например), като тези четирима може да са и от различни отбори. И така – всички се борим за точки, като междувременно получаваме одобрението на местната полиция, пишат ни по вестниците и взимаме пачки по стотачки:).

Един от дразнителите в играта (защо всяка игра има такива) са странните неопредлени ресурси, които са изобразени от… бяло и червено… кубче. Щото всички знаем, че лунапарковете се строят с бели и червени кубчета. Някъде имаше някакво обяснение к‘во е туй, ама така или иначе – дразнещо е. Знам любовта към кубчетата на всички, които са от нашата си страна на океана. Знам и че елементи с форма на дърво или друг ресурс отива на друг вид игри, но все пак… кубчета. Белички и червенички. Бля.

Мога и да помрънкам за някои мааалко странни подсещанки и надписи, поставени отстрани на оградата на лунапарка, но ще се въздържа, понеже имам смесени чувства там – хем е добра идея, хем някак си не е доизпипано. Ама нищо, ще ми мине.

Играта има няколко различни варианта за финализиране – според свършващи декове. Това прибавя някакво допълнително забързване. Цялата игра е ангажираща в най-добрия възможен смисъл – не чакаш опонента да си довърши наааай-сетне великия ход, няма твърде дълго обмисляне и бавене, а междувременно играта не е елементарна. Просто работи чудесно.

Като плюс мога да добавя и че играта е много приятна и за давама играчи. Предварителната подготовка не е твърде дълга, а самата играе е средно около 60 минути, макар играчите да получават усещането, че е минало по-малко време. Играта е динамична, без да е натоварваща. И същевременно е лека, без да е простовата. Въобще – много добър вариант за прохождащи играчи, за откриване или закриване на гейм вечер или просто за „да цъкнем нещо по-леко“.

 

Като последно впечетление – “Cony Island”е прекрасно попълнение за всяка колекция, понеже е от ония приятни игри, които стават за наистина голям кръг играчи. И ви уверявам, че дори дамите няма да мрънкат (твърде много), просто защото е добре работеща, ТЕМАТИЧНА и приятна за окото. Добре де, ако решите да й взимате работниците – играете на собствена отговорност!

Exit mobile version