събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Co-Mix – игра с разказване на комикси
Co-Mix – игра с разказване на комикси

Co-Mix – игра с разказване на комикси

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Работата ми като сценарист на забавно телевизионно предаване изисква някаква доза креативност. Не знам дали се справям добре, но определено ми носи удоволствие да си въобразявам всякакви глупости и те да виждат бял свят.

Досега съм пробвал много малко игри с разказване на история (storytelling), като в това число включвам и ролеви игри като D&D, Ендивал… и едно РПГ, което аз лично съм писал преди няколко години. За мен Once Upon a Time е страхотна игра, която позволява да развихрите гениалните си умотворения и още в мига, в който ги кажете на глас… разбирате, че на ум са звучали по-добре.

За подробно ревю на Once Upon a Time, кликнете на този бутон.Once Upon a Time РЕВЮ

За игрова сесия, кликнете на този бутон.Сесия

pic2081992Co-Mix е игра от Horrible Games, в която ще разказвате истории в комиксов свят! Не съм особен фен на комиксите, въпреки че нямам нищо против тях. Последните такива, които четох онлайн бяха „Наруто“… Да, харесвам Наруто! Гледайте си работата! Преди това имам опит със списания Мики Маус и малко по-зрялото – Дъга. Така и не съм се хващал в манията по супергероите, но това в България не съм сигурен колко е било възможно. С други думи, никога не съм бил сериозен с комиксите, но това не означава, че нямам респект към тях.

Последните две-три години, манията по супергероите и комиксите като цяло се възвръща с досадна сила и както виждам модата навлиза и в света на настолните игри. Само тази година са излезли десетки игри на тази тематика. Не знам дали и на вас това не е започнало да ви омръзва, но ако е так не бързайте да си отивате, защото…

Co-Mix не е само за комикс маниаци!

Нито картинките по картите, нито историите, които ще разказвате ще имат директна зависимост от комиксовия жанр. И за да се аргументирам, ще започна от уникалните илюстрации! Като казвам уникални, имам предвид не просто красиви, а уникални!

В кутията има много карти с илюстрации и всички те са изрисувани от двете страни. Всъщност това са основните компоненти в играта. Освен тях има известно количество токъни, един пясъчен часовник и книжка с правила. Даже книжката с правила е единственото четиво, което ще намерите. По картите няма нито текст, нито символи – само картинки.

Илюстрациите са в хумористичен стил, но изпълнени с шарени цветове и много въображение. Художникът Матео Кремона е уловил много добре както класически, така и драматургични моменти, подходящи за интерпретация. За разлика от Диксит обаче тук картинките не са мрачни импресии, а изображения изпълнени с действия или загатнати напрегнати ситуации. В някои случаи sa много конкретни, в други са много субективни и отворени за превод.

В повечето картинки, когато има нарисуван човек, обикновено се вижда само част от лице, крак, ръка или нещо неконкретно, но понякога ще откриете, че в някои от картинките има повтарящи се персонажи. Това както може да помогне, така може и да ви навреди. Зависи от това как играете играта. Ако играете по-абстрактно, можете да използвате един и същи персонаж на картинката като два различни в историята ви, но ако искате да влезете в историята и да накарате приятелите ви да се потопят в атмосферата, препоръчвам да спазвате илюстрациите. Още повече, че всеки от играчите има определена картинка за аватар и тази картинка може да се срещне в картите. Според мен, това може дори да ви помогне в извратеното ви въображение.

Механиките… тоест играта… тоест историите!

  • В началото на играта, всеки получава по едно табло с различен цвят и шест празни места, където се слагат картите. Това е. Няма никакви илюстрации по самото табло, но … карти малко ли са ви?!
  • Раздават се 12 карти на всеки играч.
  • Всеки разглежда своите 12 карти (24 илюстрации) и решава каква история ще измисли.
  • Всеки се опитва да измисли възможно най-бързо историята си, като съставя измислицата си с картите по хронологичен ред върху игралното си табло.
  • Първият, който постави шестата си карта обръща пясъчния часовник.
  • Всеки, който не успее да завърши историята си докато не изтече времето, получава токън за мудност (който служи единствено за решаване на равни в края на играта) и освен това, трябва на случаен принцип да сложи шестте си карти върху таблото.
  • Всеки по ред разказва история, като трябва да използва всички карти, които е сложил върху таблото си в хронологичен ред.
  • Всички играчи оценяват историите.
  • Играе се нов рунд и така докато някой не събере достатъчно точки.

РАЗКАЗВАНЕТО НА ИСТОРИИ

Тук играта или ще ви спечели или ще ви изгуби тотално. Не пристъпвайте с намерението, че ще ви хареса ако по принцип обичате игри с разказване на истории. Тази е малко по-различна.

Първо – това е много ограничаваща история. Имате конкретни картинки и колкото и да ги интерпретирате, много зависите от тях.pic2081993

Второ – Точно защото картинките са конкретни и можете да ползвате само шест, историите ви ще бъдат кратки. Което значи, че в една кратка история трябва да вкарате поне някакъв конфликт и развръзка.

Веднага казвам – Аз обожавам тази механика!

Тази система за разказване на истории е предизвикателна и ангажираща. Трябва да мислиш кой ти е протагониста, кой е антагониста, каква композиция ще построиш: Фабулна – всичко протича от начало до край. Или пък фрагментарна – може би с малко флашбек или пък две линии едновременно, които се вливат в една. Какво иска да постигне нашия човек и защо му пречат да го постигне? Как завършва всичко – с хепи енд, с трагичен край или пък със „Следва продължение“? И всичко това само с 6 карти и за супер ограничено време! Уау! като човек, който е учил драматургия, това е все едно да пишеш късометражен филм. Трябва да разгънеш цяла дълбока история, но в много кратко време!

Честно казано понякога дори ми се иска да не завърша на време, за да мога после да мисля история по случайно подредени карти. Обичам предизвикателствата, особено когато става въпрос за разказване на истории. Така че може да се каже, че Co-mix е игра за разказвачи с опит!

ОЦЕНЯВАНЕТО

В игрите с разказване на история, тази част винаги е малко субективна. В Диксит асоциациите понякога са абсурдни, в Once Upon a Time финализирането на историите също може да бъде „да минеш метъра“.  Тази игра не е изключение.

Малко на принципа на „Say Anything”, в Co-mix ще оценявате субективно играта с токъни. Някои от тези токъни са празни. Този, който събере най-много токъни с еднакъв символ (без празните) получава толкова точки, колкото са тези токъни.

Различното в тази игра е, че историите се оценяват по три категории – най-логична история, най-емоционална история и най-оригинална история. Има си токъни за всяка категория.

Когато стане време за оценяване, играчите оценяват всяка история тайно, като на някои места слагат и празни токъни. Когато всичко се обърне – някой ще спечели точки за най-емоционална история, друг за най-логична, трети за най-оригинална, четвърти ще се фръцне обиден.

pic2081995Тук идва един странен момент – Когато оценяваш, нямаш причина да оцениш своята история зле.

От една страна, ако искаш да спечелиш си длъжен да го правиш. От друга, ще кажете – все пак в тези игри не е важно победителя, а преживяването. Така е. Само, че дори да играеш по този начин идва проблем с Егото. Много хора с по-ниско самочувствие никога не биха си оценили с нищо своята история, но други винаги биха били в конфликт: „Е то е очевидно, че моята е най-оригинална, емоционална и логична! Защо да не мога да сложа и трите токъна тук?!“

Самият дизайнер Лоренцо Силва признава, че съществува този елемент и съветва хората  просто да бъдат честни в този тип игри. Според мен, не само в този тип…

Играта може да се играе с до 10 човека, като ако играете с повече от пет се разделяте на отбори. В този случай обръщате личните табла на другата страна. Там вече има място за 8 карти. Всеки играч от отбора слага половината карти. Тоест играчите имат малко време да се кооперират в обща история. В първия момент си помислих, че това е просто извинение, за да сложиш на кутията гръмкото „До 10 човека“, но в интерес на истината, този вариант звучи доста интригуващо и с удоволствие бих го пробвал като събера повечко хора! Според мен, правилата за отборна игра не трябва да се пренебрегват.

ПРЕПОРЪКА

Жестоко препоръчвам тази игра не само на геймъри, но и на хора, които обичат да се събират просто да се забавляват дори без да играят игри. Смятам, че Co-mix предлага чудесно изживяване и много смехове. НО! Имайте предвид, че това съвсем не е лековата игра. Co-mix e ангажираща и изисква сто процентово внимание в детайлите. Трябва ви последователно и логично мислене, за да можете да построите нормално звучаща история. Забелязах, че историите ни никога не бяха комиксови или такива за супергерои, така че можете да използвате картинките както си искате. Освен това ви препоръчвам вариант, в който всеки път да продължавате историята си от миналия път, или поне историята ви да бъде в този свят, който сте си създали (ако например сте убили протагониста си в предната история). Това ще допринесе за предизвикателството, а и за ангажираността на останалите играчи във вашата история.

Опитайте се да бъдете обективни, за да можете да играете честно. Но от друга страна, това звучи твърде оптимистично. Препоръчвам ви да играете с основна цел да разказвате истории и да не обръщате особено внимание на оценяването. Така няма да ви дразни точкуването.

Любовта на Лоренцо към комиксите си личи и той самият признава, че дълго време си е търсил художник, който да му помогне със създаването на тази игра. Е, намерил си е истински добър илюстратор за тази игра. А в мое лице – истински фен!

pic2225023_lg

ПЛЮСОВЕ:

  • Професионални комиксови илюстрации
  • Действени картинки, провокиращи комедия и драма
  • Създаване на истории под напрежение
  • Стимулирано драматургично мислене
  • Предизвикателни правила за отборна игра

 МИНУСИ:

  • Твърде субективно оценяване с възможност да се оценяваш себе си
  • Картите са с ръбове и лесно ще се изтъркат, купете си протектори
  • Някои хора не харесват напрегнатото създаване на истории

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.