четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Citadels (2016) – Почти сравнително ревю
Citadels (2016) – Почти сравнително ревю

Citadels (2016) – Почти сравнително ревю

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Цитаделите е класическа игра на един от най-популярните (и с право) дизайнери – Бруно Файдути. Оригиналната Цитадели излиза през 2000 година и за мен, както и за много от вас, това беше един от първите ми допири със света на настолните игри. И както при много от вас, играта не успя да ме запали към обичаното ни хоби. Друга игра свърши тази работа, но по тази тема и преди съм говорил.

Оригиналните Цитадели ни отнеха около 2 часа, а нито компонентите, нито преживяването си струваха. От тук идва и парадокса, зашото почти нищо откъм геймплей не се е променило.

Откъм компонентите определено са се постарали хората. Освен че арт дизайна на картите е много по-изчистен, картите с ролите са с по… огромен и удобен за игра размер. Паричките може и да са същите като онези от едно време, но фигурката за първи играч е просто разкош!

Вляво – старият маркер, вдясно – новият.

Цитадели е една от първите „драфтинг” игри. Правилата са прости. В играта има тесте със сгради. Когато някой играч построи 7 (в оригиналната бяха 8) сгради, в края на рунда играта приключва и се броят точки. Точките са равни на цената на сградите плюс няколко бонуса за комплекти и други подобни нещица.

Пари и карти се събират благодарение на 9 роли, които се разпределят между играчите всеки рунд.

В зависимост от броя на играчите няколко роли се обръщат с лицето нагоре в средата на масата, няколко с лицето надолу. Останалите ги взема един играч, избира си тайно една карта и дава останалите на съседа си. И така докато всеки има по една карта.

На масата са наредени 9 помощни токъна (които ги нямаше в оригиналната игра) и който държи короната започва да изброява числата на ролите от ниска към висока. Най-ниските и най-високите роли обикновено са най… „мръснишки”.

Ролите събират пари, крадат пари, дават бонуси или директно прецакват другите.

В новата версия има малко пипнати правила, като например пича, който трошеше лесно сгради и ефективно удължаваше с, без да преувеличавам, 18 дни геймплея е променен до по-малко мазохистична механика. Освен това доста от ролите вече позволяват за строене на повече от една сграда на ход.

Основната разлика между двете издания обаче е разнообразието. Новата кутия пристига с базовите роли, ролите от разширението на класическите Цитадели, но и с още един комплект от роли, което означава, че получавате 27 различни роли (по 3 от вид). Да не говорим, че са добавени и куп нови уникални сгради с умения, които увеличават комбинирането на роли и сгради феноменално много.

Да го кажа така – всяка игра влиза по 1 роля от вид и само 14 сгради от всички в играта. Не се притеснявайте, ако сте като мен, и не обичате твърде дълго да си се ровите в играта да си я „къстъмизирате”, можете да използвате един от шестте варианта за игра, които са описани в книжката.

Всеки вариант вкарва в играта определени сгради и роли и ви уверявам, че носи напълно различно усещане. Например, един от вариантите е концентриран в агресивен начин на игра, друг в защитен, трети в комбинативен, а четвърти в блъф и дедукция.

Такъв тип игра обикновено не е добра с двама играчи, но о, реджойс май френдове, защото Citadels е перфектна игра за двама. Да, усещането е малко по-различно, отколкото това с повече, но не трябва да се плашите. Даже напротив. Когато сте двама, играта е много по-тактическа и стратегическа, като всяко едно решение ще се базира на солидна доза блъф и разчитане на опонента. Добре, в такъв случай по-добра ли е с двама? Ами не. Но не е и по-лоша. Просто е… различна. Но отново отлична!

Заключение

Citadels (2016) е делукс версия на класическите Цитедели, но и много повече. В играта ще откриете всичко, което имаше и в старото издание (но подобрено), както и допълнителни неща, които превръщат класиката в съвременно бижу, достойно за място във всяка колекция. Не се осмелявам да говоря толкова категорично редовно, но самият факт, че не харесах оригинала, а тази версия я заобичах говори достатъчно. Е… причината да не бях я харесал беше тромавостта, който вече е изчистен. Основните механики ми бяха съвсем по вкуса. С други думи, ако не харесвате принципа, едва ли ще ви допадне и това издание.

ПЛЮСОВЕ:

  • По-добри компоненти
  • По-бърз геймплей
  • Огромно разнообразие
  • Никъде не виждам надпис „FFG“!

МИНУСИ:

  • Илюстрациите не са нищо особено

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers