- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Преди да започна ревюто искам да знаете, че това е игра, която следя от много време и дълго чаках да пристигне моето копие. Не съм се вълнувал така за игра от Assault on Doomrock насам.
Chaosmos е поредния успешно финансиран проект в Кикстартър и като такъв естествено попада в категория „съмнителни и незавършени“ игри. Особено когато това е първия проект на компанията Mirror Box Games.
Днес ще се опитам да ви покажа защо този път не е така и защо играта дори се вписа в моите лични топ 20 игри на всички времена.
Светът на Chaosmos
Това е уникален космически фентъзи свят, според запознати приличащ на света на Cosmic Encounter. Е, аз не съм играл Cosmic, но вече имам причина да я пробвам.
Светът е населен от всякакви чудати, гротескни и бих казал направо абсурдни същества и народи. В играта вие представлявате една от тези раси, но не с цялата нация, а само с агент представител, изпратен на специална мисия. Каква е мисията?
Вселената е на ръба на унищожението и само един мистериозен артефакт на име „The Ovoid” може да спаси притежателите им. Вярва се, че след като светът завърши, от него ще се появи нов свят и ще започне нов цикъл. Този, който притежава „The Ovoid” ще може да оцелее. Само той… и неговата раса, разбира се.
Всеки агент е уникален не само по способности, но и по характер. В играта има много подробна и детайлна информация, която няма значение за геймплея, но обогатява преживяването. Примерно, има червейоподобна раса, чийто агент ние наричаме глиста. Целта му е да да снесе яйцата си в The Ovoid. Има роботи играчки (чиито собственици са супер интелигентни инфанти). Имената на роботите са толкова непроизносими, че това да успееш да им кажеш името си е отделна мини игра скороговорка (Клокдник Флодкотник от планетата Кликлок и от расата на Клок… абе нещо такова). В играта има специално изработена прелъстителка извънземна, която е създадена за… ами сещате се за какво. По картинката може да не си личи, но тя си е доста извратена, а това което иска да направи с артефакта е още по-извратено.
Всичко е написано и нарисувано с много хумор и цялата атмосфера на играта е обагрена с абсурд, който непременно провокира инфантилни смешки у играчите… в добрия смисъл. Не мога да не спомена, че докато на мен стила на този свят ми допадна, някои хора го намериха просто странен и обезпокоителен.
Дали е подходящ за малки деца? Мисля, че да. Няма груби мрачни рисунки, нито неприличен текст. Може би някои от асоциациите може да бъдат неподходящи, но това би било плод само на силно въображение.
Знам, че отделих много време на света на Chaosmos, но той е основна част от играта, защото геймплеят всъщност е доста елементарен.
Елементарният геймплей
Ако сте играли Lost Legacy – малката игричка на господин Love Letter – Сенжи.Канай, тогава ще разпознаете целта. В играта има така наречения „Хаос часовник“. В края на всеки ход, играчът го „щраква“ (по-скоро завърта) и така след 36 хода (или 48 в по-дългата игра) вселената изчезва. Който държи The Ovoid в края на играта, той печели.
Ако търсите епична космическа игра, битка между цивилизации, развиване на технологии, ще останете разочаровани. На пръв поглед играта може да изглежда така, особено когато се нареди модулната карта с планетите, но всъщност Chaosmos е една гигантска блъф игра с надпредварване, надхитряване, малка доза мръсотийки и голяма доза Хаос.
В началото на играта всеки си избира една от десетте супер детайлни и с отлично качество фигурки и започва играта от собствената си планета.
Всяка раса има токсична за тях планета, която трудно може да контролира, освен това агентите си имат и много силни умения, които в известна степен ще им определят стила на игра.
Центърът на играта са карти. По време на играта, играчите държат карти в ръцете си и обикалят планетите, за да търсят още карти… или пък да оставят там карти.
Най-уникалната част в играта са пликовете с картите. Всяка планета има собствен плик, който се поставя в специална 3Д кутийка. Когато някой контролира планета, той може да извади плика и да сменя колкото си иска карти от ръката и плика. Защо би искал да остави нещо в плика? Просто. Всеки си има лимит на ръката, а и много често ще искате да скриете някаква важна информация в тези пликове… или пък да поставяте капани. А и има други интересни причини да го правите. След малко за това.
Хитър ход е разрешаването на играчите да си ровят в пликовете дори по време на ходовете на другите играчи. Това спестява поне час от времетраенето. Разбира се, след една-две игри ще сте запомнили всички карти и всичко ще върви бързо. За мен вече всяка карта ми е до болка позната и като се има предвид естеството на играта, това ми дава огромно преимущество.
Какво представляват картите?
Картите на практика са още специални умения. Кое от кое по-счупено. Много често някоя карта ще ви позволява примерно да атакувате от разстояние, да се движите повече или подобни неща. Вие просто трябва да покажете, че имате тази карта и после да си я приберете. Други карти са специално за вашата раса – позволяват ви да ходите на токсичната за вас планета, много силните карти пък са само за еднократно ползване. Едни от най-важните карти обаче са картите за битка. Ще разкажа повече за тях, когато стигнем до битките.
“The Ovoid” е някъде сред планетите или сред играчите. Може да ви се струва в началото, че е добре да гоните играча, който го държи, но това не е задължително. Най-важното е да имате информация къде е. През това време можете да се въоръжите добре и да го нападнете в правилния момент… за да разберете, че го е скрил в някой друг плик… или пък го е нямал през цялото време, а само е блъфирал. Случвало се е в наша игра да съм убеден, че “The Ovoid” е в някого, защото той се държи изключително защитно. Постоянно го атакувах и постоянно губих. Това накара другите да мислят, че щом аз го атакувам, значи знам нещо за него. Също го атакуваха. През цялото време той нямаше „The Ovoid” и накрая спечели съвсем друг играч.
Битките
В играта ще се биете често, защото редовно няма да имате какво толкова да губите. Ако загубите битка, победителят има избор. Или да ви изгони на собствената ви планета или да ви погледне картите и да си открадне някоя. Ако обаче е на лимита си от 7 карти, ще трябва той да ви даде някоя от своите. Така че е добре винаги да си оставяте място за някоя плячка.
В играта има два чифта шест стенни зарове. Всеки зар има цифрите 2,3,3,4,5 и огледало. Нападателят и защитникът хвърлят своите два зара и сравняват. Огледалото копира другия зар. Ако някой хвърли две огледала, той автоматично печели. Ако не, този който е хвърлил по-малко играе пръв карти.
Почти всички военни карти дават бонус от едно, две или три (като три са гранати за еднократна употреба). Когато увеличавате бойните си точки, те трябва да надминат тези на противника. След това е противника и така, докато някой се откаже.
Почти всяко оръжие е местно за някоя раса. Ако се бият срещу вас със собственото ви оръжие, противникът ви има минус 1 към общия сбор.
Освен тези оръжия, в битка могат да се играят и специални карти, като например копиране на карта, спиране на битка, прибиране на карта за еднократна употреба (чудесно върви с гранатите).
Има и специални оръжия, по-точно същества. Те се подсилват едно друго.
Всяко оръжие си има карта, която го пренебрегва. Някои карти не само пренебрегват оръжия, но даже и ви подсилват атаката, ако използват срещу вас конкретни оръжия.
Хубавото е, че всички оръжия ги има на гърба на книжката, така че можете да следите какво има и какво няма в играта през цялото време.
Бази, капани и трезори
Понякога, когато отворите някой плик, който е бил видян от друг играч може да попаднете на капан или трезор. Когато разглеждате плик, можете да сложите една от тези специални карти с лицето нагоре и следващия, който мине от там… БАМ! Капанът го праща директно в собствената му планета и ходът му свършва.
Ако попадне на трезор, той може да разглежда картите, но не може да ги пипа, докато не намери ключ. Ключовете са само два в цялата вселена, така че – Гуд Лък! По-скоро Гуд Люк! … щото, нали трезор и… Пф…
Базите са малко по-различни. Ако имате база, можете да я поставите в плика пак с лицето нагоре и да сложите една фигурка върху съответната планета, за да отбележите, че има база и че вие я притежавате. Когато някой иска да контролира плика, тогава първо трябва да бие базата. Битката протича по стандартния начин, като собственика на базата използва картите от плика на планетата за битката.
Истински Хаос
Както виждате, цялата игра протича под формата на тичане из планетите и надзъртане в пликовете. Понякога ще си разменяте шамари, ще си крадете карти, информация, а понякога ще се гоните един друг (въпреки, че това почти никога не го правим). Обикновено през последните няколко хода е ясно къде е “The Ovoid”, защото никой не иска да рискува с блъф, за да го скрие някъде. По-скоро би се понаял с яко оръжия и би се защитавал.,, освен ако не е една от расите, чиято единствена цел е всички да умрат! Включително и тя. Те вярват в силата на масовото унищожение и че само това е начина на живот. Те се опитват да скрият „The Ovoid” далеч от всички, включително и от тях самите, когато Хаос часовникът удари нула.
Освен това винаги трябва да се пазите от една специална карта, която забързва часовника с цели 8 хода!
Не съм ви разказал подробно правилата, например какви и колко действия имате на ход, как се използва хиперпространството, как се движите в червеевите дупки или дори как се ползва „The Cosmic Pool” (местния пазар). Въпреки това исках да ви създам колкото се може по-подробно атмосферата, която ще преживеете. Играл съм играта с няколко различни компании и почти всички намериха играта за крайно очарователна и забавна. Chasomos е сравнително лека игра, която продължава около час и половина. Веднъж щом опознаете картите може и да се сведе до час. Трябва да се има предвид, че ние играем винаги кратката версия от 36 хода, защото ни се струва, че няма смисъл от повече. 36 хода са напълно достатъчни, за да бъдат изследвани всички планети и да бъдете сдобити с колкото се може повече информация.
Още по-голям Хаос!
Една от най-силните черти на Chaosmos са многбройните модове и разширения, с които пристига.
Ние играем винаги с почти всички разширения. Например, слагаме допълнителна звезда, откъдето можем да си купуваме предмети, също така винаги използваме специални токъни, които се слагат на планетите и дават специални умения на планетите. Тези токъни са двойно повече от планетите и са уникални, така че всяка игра е много различна.
Най-интересното разширение обаче е „The Dark Ovoid”. В играта, освен „The Ovoid” влиза и “The Dark Ovoid”. Освен това, сред карите се разбърква и карта, която казва кой е истинския артефакт. Така, когато играете играта има поне две карти, които трябва да откриете. Информацията за истинския е толкова важна, че може би бихте предпочели да я оставите на някоя планета, за да не могат да ви разгледат ръката, ако ви потрошат.
Това бяха разширенията, а модове?
А МОДОВЕТЕ?!
Освен стандартният начин на игра, в кутията има и още няколко. Нормален и специален начин за игра за двама, Отборна игра по двойки, Chaos Mode! O, да! Този мод изглежда изключително интересен и нямам търпение да го пробвам, но всеки път играя Chaosmos с нови хора и искам първо да навлязат в основата на играта. В Chaosmos целта е да се събират точки, като се събират ресурси, копаят се планети и дори има големи паравани, с които си предпазвате играта. В края на играта различни неща ви носят точки, а The Ovoid просто ви дава 5 точки.
Бът уейт! Дер ис ивън мор!
Можете да играете нормалната игра под формата на кампания. Така след всяка победа печелите специални за вашата раса плочки, които ви подобряват или ви дават нови тематични за вас умения!
Не знам дали бих играл кампанията, тъй като играта си е достатъчно дълга, но определено бих използвал уменията в някоя игра, за да стане преживяването още по-хаотично!
Заключение
Поразпрострях се в това ревю, но игра, която мигновено ми влиза сред най-добрите игри за всички време заслужава пълното ми и всеотдайно внимание. Chaosmos e точната игра за мен. Пълна с тема и хумор, но също така и със социален елемент и малко хаос. Всяка игра разказва различна история, всяка карта и всяко умение е счупено, директният конфликт не е опустошителен, а настроението, което носи е чисто забавление. Да, няма да можете да развиете дълбоките си стратегически умения, няма да може и да разчитате, че всичко ще ви върви по план. Понякога ще ви отмъкват победата под носа, но какво очаквате от игра, която спазва напълно името си – Chaosmos.
Трябва да се наблегне, че играта не е за всички. Chaosmos не ви дава никаква стабилност и дори не е най-добрата блъф игра на пазара. Понякога обаче, играчите, които обичат да четат другите играчи и да блъфират може да „преблъфират“ и това да доведе до лавинообразен ефект, защото всеки играч следи внимателно действията на всеки друг играч. Отново – хаос!
Времето и любовта, които Mirror Box Games са отделили за това гениално за мен произведение си личи от километри и въпреки, че не всички бяха чак толкова очаровани като мен, мисля че тази игра ще се играе често у нас и смятам да прибера лигите си в този момент, за да завърша този ферман доблестно преди да започна да се излагам.
ПЛЮСОВЕ:
- Детайлна и изпипана атмосфера
- Привлекателен свят, изпълнен с абсурден хумор
- Всяка игра разказва различна история
- Чудесни миниатюри
- Разширения, модове, кампания и модулен сетъп = безкрайна преиграваемост
- Хаос!
МИНУСИ:
- Някои могат да открият атмосферата странна и обезпокоителна
- Почти никакъв контрол на случайността
- Хаос!
Ще остане ли в колекцията ми?
- О, да!
- Засега
- Не
- О, не!
Защо?
- Играта е лесна за обясняване и ще се играе често
- Доста хора от компанията я харесаха
- Една от най-тематичните игри, които съм играл
- Топ 20, бейби!
Играта все още не е дошла в България, даже и в Европа, но от компанията ме увериха, че и това ще се случи, така че можете да следите развитието й. През това време, можете да разгледате сайта на производителите и ако искате, можете да се охарчите за деструктивен шипинг. Кликнете на бутона отдолу.