Centauri Saga – плахо космическо състезание с препятствия

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

8 години ago

Аз съм фен на 4х игрите. Нека започнем с това. Не съм най-големият фен на кооперативните игри, но не ми пречат.

Кефи ме идеята за постоянно развитие – както откъм разкриване на нови и вълнуващи територии, така и откъм постоянно надграждане на герои/фракции. Кефи ме строя неща наляво-надясно и да се меля в битки. Centauri Saga съдържа всички тези неща… на половин ниво.

Още щом отворите кутията ще забележите множеството готини компоненти, много от които са пластмасови корабчета с добро качество. Всеки играч има собствено табло с дупки (ала Clash of Cultures) с най-различни технологии и тракове, както и място, където можете да слагате кораби във вашата флота. Да, таблото представлява вашата лична флота, която от своя страна е обозначена с конкретна фигурка на картата.

Картата пък е модулна от немалко плочки. В повечето случаи се образува по време на игра, а в някои сценарии започва разкрита.

И да, Centauri Saga е сценарийна игра. Всеки сценарий може да се играе колкото си пъти искате. И нека ви кажа, играта си е трудна. Може би не толкова стартовия сценарий, но всички други са си хард.

Това е от онези игри тип “FFG”, в които на масата са наредени в дълга редица множество тестета карти и отделно всеки ще има собствени тестета с подобрения, както и карти с действия.

Всеки път, когато подобрявате флотата си, вие добавяте кораби в нея и освен някакво ново умение, което получавате, вие си увеличавате и конкретни статистики по кораба.

Статистиките ви служат основно за това колко зара ще хвърляте при определени „чекове” (проверки), а технологичното ви праволинейно дърво ви дава бонуси, всеки път щом се движите по него. То или ви позволява да си слагате нови кораби или ви дава допълнителни бонуси и действия, както и карти с действия… или карти с мега-яко-мощни действия.

Споменах проверки. Много неща в играта ще ви изискват проверки. Дори битките са един вид проверки. При тези проверки вие хвърляте определения от статистиките ви брой зарове и гоните 4,5 или 6. Това е сравнително по-добре от стандартните подобни игри, в които трябва да нацелите петици и шестици.

Разбира се, и тук има разни методи за модифициране на проверките, но за жалост много малко от тези модификации ви дават конкретно допълнение към заровете. В повечето случаи това са допълнителни зарове или реролове.

Да. Ще хвърляте зарове. Ще хвърляте много зарове. Това е игра, в която ще хвърляте зарове. Споменах ли, че ще хвърляте зарове.Честно казано, в тази игра това ме кефи, защото освен, че добавя към вълнението и „пушурлъка”, малко увеличава напрегнатостта от битките. Но…

В Centauri Saga няма какво толкова да губите

Битките в началото са елеменатарно лесни, а в последствие вие ставате толкова силни „назобани“, че малките гадове ги прегазвате без да се замисляте. Всъщност, и големите ги прегазвате също толкова лесно. Единствените затрудняващи пичове са босовете, които се пръкват не толкова изненадващо от време на време. Освен, че са по-мощни от останалите, босовете вкарват в игра постоянен негативен ефект, който е толкова досаден, че това ви приниуждава да ходите да му нашокате канчето. А и дори да ви утрепе, голяма работа. Вие просто се появявате наново на стартовото поле и само губите ресурсите, които сте събрали до този момент. Биг дийл.

Гадовете в тази игра са по-скоро забавяне за постигане на вашите цели, отколкото реално опоненти. Това за мен е един от най-големите проблеми на играта. Скоро говорих за гениалната система за изкуствен интелект в Wizard’s Academy, която превръща целия свят в нещо живо. Тук е точно обратното. Системата е стерилна, гадовете се движат странно, ако изобщо се движат. В повечето случаи те просто се пръкват и стоят неподвижно като кораби-призраци, само пречещи ви да преминете през полето. Да не говорим, че вие така или иначе ще ги напляскате като минете от там, но трябва да похарчите твърде много ценни действия.

С други думи, в общия случай, Centauri Saga e кооперативно състезание с препятствия, представляващи досадни малки корабчета, наречени с гръмкото име „Raiders”. Ууу, уплаших се.

Друг голям проблем, който имам с играта е, че…. картите и уменията са скучни. Ох! Ами да, трябва да го кажа. В играта има страшно много екшън карти и вместо да си казвате „Ууу, какво ли ще получа сега?”, още преди да теглите завъртате очи и смъмряте: „о, супер още една една карта, с която ще преместя гадове от моето поле в съседно поле”. Теглите: „О, не, различно е. Това е карта, която ми позволява да дърпам гадове от съседно поле в моето поле.” Да. Дори създателите осъзнават, че центърът на геймплея не са епичните битки, изследването на планети или развиването на готини технологии. Всичко опира до проста логистика. Повечето карти в тестето с действия са свързани с движение.

Личните подобрения – корабите за вашата флота пък… добре, де, има някои по-интересни, но щеше да е готино поне всеки играч да има различни тестета. Сега всеки получава по доста малък брой подобрения и вероятно ще ги построи всички в играта. На втората игра ние загубихме отношение към тези подобрения напълно.

За съжаление, в играта няма дългосрочна стратегия за развиване тип: „Този път ще тръгна на атака”. Или: „Този път ще наблъскам много яко движение”. Не. Всеки път ще се развивате на атака… и ще наблъскате яко движение.”

Интересните карти идват много рядко и в играта ще изтеглите само няколко от тях. Те ви дават някакви супер вълнуващи действия или връткаво интересни маневри, но те са крайно недостатъчни. Създателите са решили да предпочетат плахия баланс пред това да предадат малко повече вълнение. Спомнавам вълнение… Няма вълнение.

Когато започнах това ревю не очаквах то да тръгне по пряката на хейта и осъзнавам, че може и да звучи като хейтърско ревю, но всъщност проблемите ми са два – липса на смели решения в действията и „мъртвата” система за зкуствен интелект.

Играта всъщност има огромен потенциал. Искам да кажа това, преди да мина в заключението си. Развитието по личните табла, действието с разкриване, събирането на бонуси, кооперативността дори работи чудесно. Механикитеса гладки и първите ходове ни се струваха като прекрасно преключение. Дори първата ни игра ни се стори приятна. Още втората обаче… беше като първата. Отново същите подобрения, отново същите гадове, отново предвидимото им мъртвешко поведение, отново поредната екшън карта с движение.

С други думи, играта е повтаряема, но поправяема. С едно голямо, качествено и смело разширение, centauri Saga би била игра за чудо и приказ.

Заключение

Centauri Saga е оригинално заглавие в кооперативните игри. Основно това се дължи на факта, че играта е 4х, което е рядкост в кооперативните игри. В кутията има готини миниатюри с кораби, готини механики и като цяло свежи идеи.

Първата ви игра ще е разкошна. За съжаление, цялата игра се чупи след това. Въпреки огромното количество карти, разнообразието е на доста ниско ниво и всички умения са просто различни вариации на себе си. Въпреки различните начални стартови позиции, играчите ще завършват играта по еднакъв начин. Всяка игра.

Системата за изкуствения интелект е леко „мъртва” и сякаш гадовете са там просто да ви пречат по пътя на тягостната ви логистична победа.

Геймплеят се усеща като задръстване в магистрала. Дали отпред е последен модел Лексус или стара Лада е напълно без значение. Така или иначе колата е достатъчно досадно позиционирана пред вас.

Най-готината част на играта е нейната дължина. Играчите успяват да се развият почти на макс и въпреки всичко, цялото нещо не трае повече от час, час и половина. Дори може да изиграете още една игра веднага след това! Но аз не ви го препоръчвам да го правите точно тогава, защото дори и да пробвате различен сценарий, усещането ще бъде същото.

Чувствам се ужасно да говоря такива неща за игра, която на външен вид и на основни механики е прекрасна, и дори си личи любовта вложена в нея, но както винаги, трябва да съм откровен с вас и да призова всички съществуващи и бъдещи дизайнери да бъдат по-смели. Със сигурност по-смели от плахата Centauri Saga.

ПЛЮСОВЕ: