събота, декември 16, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Cavern Tavern – Страхотна игра, която не е една друга игра
Cavern Tavern – Страхотна игра, която не е една друга игра

Cavern Tavern – Страхотна игра, която не е една друга игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Нарекох играта  The Kingsburg wannabe, но го направих с огомен вътрешен конфликт. От една страна, Cavern Tavern очеивдно е силно инсипирирана от класическата “dice placement” игра издигнала жанра на високо стъпало, от друга… е, не е единствената такава. Така че нека просто наречем Cavern Tavern – прилично отроче, което живее под полата на кака, въпреки че има много по-красиви сини очи. Да не говорим, че кака скоро се завръща с нов, не особено привлекателен външен вид.. но това е друга тема.

Cavern Tavern печели най-много точки с тематичност, това е със сигурност. Играчите влизат в ролята на сервитьори във фентъзи кръчмата на джуджето Насти, където редовно се напиват всякакви класически фентъзи същества, гадове и герои. Целта ви е да вземате поръчките на претенциозните си клиенти и да ги изпълнявате въможно най-бъррзо, защото ако се ядосат, не само че няма да ви оставят бакшиш, ами може и да бъдете извикани в офиса на шефа. Не искате да бъдете викани в офиса на шефа.

Артът и компонентите са отлични и създават атмосфера, която не много игри успяват. През цялото време ще усещате, че вършите досадни задължения и изпълнявате абсурдни прищявки на простаци. Работил съм в тази сфера няколко години и напълно им съчувствам на сервитьорчетата.

Говоря за създаване на атмосфера, защото въпросната „dice placement” механика обикновено напълно абстрактизира играта, какъвто е и случая с Kinsburg. Не ме разбирайте погрешно, Kingsburg е повече от страхотна игра, но ако искаш да извлечеш тема от там, трябва да пропътуваш през девет планини в десетата, за да откриеш, че имаш твърде много свободно време за пътуване в планините.

Основната механика в играта е хвърляне на зарове, събиране на стойности и слагане на заровете по разни места на централния борд, където да извършвате разни дейности… 90 процента от случаите – да събирате съставки за поръчките. С други думи, сервитьорите изпълняват и длъжност берачки из гората, защото в тази скапана кухня в таверната на Насти очевидно няма нищо! Постоянно трябва да пращат сервитьорите да търсят билки, корени, отвари, та дори камъни. Да. Една от основните съставки на повечето ястия са камъни. Това обяснява защо много мои колеги пицари слагаха черупки от яйца в пиците. Или не.

Всеки играч има собствено табло с няколко трака, където да следи прогреса си в работата в кухнята, чистенето и отношението с шефа. Колкото по-добри сте в кухнята (Да, мислете, че и не готвите ли?!), толкова по-добри ставате… в готвенето. Отношенията с шефа започват от нула и вървят само надолу. Не можете да ги подобрите. Все пак шефът се казва Насти, колко пък да ви хареса.

Това, което можете да направите обаче е леко да му се подмажете и да ви мрази малко по-малко. А и можете да „наколадите“ някой от опонентите си. Пускането на клюки ще накара шефа ви да посмъмри другите.

В играта има механика, в която Насти може да ви даде заръка, ако твърде много ви намрази. „Заръка” е меко казано – това обикновено е условие, което трябва да изпълните преди да продължите с играта си. Запознатите с Lords of Waterdeep ще припознаят механиката със „задължителните мисии”, които давате на опонентите си.

Играта продължава така, докато минат няколко часа (и преносно и буквално), в които вие ще сте се опиталите да сте сервирали колкото се може повече манджи на клиентите си за най-кратко време. Има и други начини на печелене на точки, има предмети (къде фентъзи без предмети), специални умения и тайни мисии – „типикъл стъф’.

Преди да мина към заключението трябва да поговорим за малкия модул, с който пристига играта – Мисис Насти, или както е по-известна – Жената на шефа. Очевидно братята македонци (създателите на играта) не са бачкали в българска кръчма, защото образа на тази жена е точно обратното на това, което ще срещнете у нас. Тук жената на шефа е още по-лошия вариант на самия шеф, но в Cavern Tavern е обратното – Тя ви помага, като укротява мъжа си като е ядосан.

Механично, това което прави модула е да разшири опциите, с което автоматично намалява огромното, ама наистина огромното, количество случайност в играта. Да, да, това е игра, в която се хвърлят зарове, но тук нямате много различни опции. Вие имате конкретни задачи, които трябва да свършите и ако не хвърлите правилните зарове, просто сте прецакани.

Модулът добавя карти с нови полета, които можете да си купите и да си сложите до личното табло. Върху тези полета можете само вие да стъпвате. Можете да имате само три такива полета, но те са напълно достатъчни, за да ви дадат повече гъвкавост.

Освен това, модулът добавя и още няколко неща, като допълнителен начин за печелене на точки и начин да въздействате върху кофти заръките на Насти.

Заключение

Cavern Tavern се опитва. Наистина се опитва. Темата на играта е оригинална и изпълва целия ви геймплей. Механиките работят отлично и бихте си изкарали чудесно.. ако не сте играли Kingsburg.

Личните табла са хитър начин за асиметрия, тъй като с всеки изминал ход всеки ще имате малко по-различна идентичност от другите… ако не сте играли Kingsburg.

Събирането на ресурси е напрегнато, тъй като местата бързо се блокират и това създава прекрасна интеракция между играчите… познахте, ако не сте играли Kingsburg.

Гледайте сега, осъзнавам, че са различни игри, осъзнавам, че има и много други подобни в жанра, но Cavern Tavern през цялото време крещеше Kingsburg. Което е тъжно, защото Cavern Tavern е добра игра. Не, Cavern Tavern е великолепна игра, но лично аз винаги бих предпочел да играя вече знаете коя. Даже вече нямам търпение да излезе второто й издание, което въпреки отново безличната тема и този път с ужасен арт, все пак ще бъде с уникален и интригуващ геймплей.

Не мога да си кривя душата и да ви кажа, че имате нужда и от двете игри, тъй като усещането, та дори и дължината на геймплея (което е най-големия минус на Kingsburg) са подобни. НО! Ще кажа така – ако вече ви е писнало от старата кака, можете да извадете от под полата й Cavern Tavern и да откриете нов и свеж характер. Или пък ако сте маниаци на тема… тема, тогава със сигурно Cavern Tavern ще ви плени. Но не е сигурно, тъй като аз самият съм такъв.

Във всеки случай Cavern Tavern си заслужава поне да я опитате. Не съжалявам, че имах шанс да се докосна до нея, но все пак лично аз  предпочитам класиката.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Забележителен арт и компоненти
  • Добър модул, с който трябва да играите винаги

МИНУСИ:

  • Твърде много напомня на Kingsburg, но не е толкова добра

Поровете малко из сайта на производителите и можете да погледнете играта под друг ъгъл.

Frontier Games

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*