Aporta Games излезе с още една игра тази година, но за разлика от миналогишният им спринт с Automania, сега я карат по-лекичко с две обрани дребни игрички.
В Capital Lux вие няма да рисувате по листчета като в Avenue, но правилата отново са толкова ясни и изчистени, че можете да запалите за около минута с обясняването на правила.
И да ме измъчвате с игли под ноктите, не бих могъл да ви кажа темата на Capital Lux. Има нещо със столици май… ама то това и в заглавието си го пише. Нещо столицата е готина… ма и това го има. Ние искаме да контролираме столицата, ама и да си правим собствено…
Гледайте сега, тема няма. Но това не значи, че играта не е лоша. Много от любимите ми игри са с изсмукани теми. Дори 4 Gods, един от големите хитове за 2016 (за мен), е с доста съшита тема.
Capital Lux е малка драфтинг игра, която се изиграва за окол 20 минути. Играта се развива само в три рунда, но всеки рунд е мъничко по-дълъг от предния, защото в играта има известно усещане за развитие
В кутията ще откриете едно тесте с карти. Вътре има 4 цвята, всеки цвят има цифри с от 1 до 6. Освен това има 4 карти, които са пак от същите 4 цвята, но има изписано специално умение върху тях. Това са „столиците” и се нареждат в средата на масата. Има 4 карти с модификатори, които ще споменем по-подробно после. Има и няколко квадратни кръгли монети. Да. Би трябвало да са кръгли. Не са. Квадратни са.
Артът по картите е… не мога да кажа дали е добър или лош, по-скоро е уникален. Картинките са нарисувани като с бои, но въпреки това ми изглеждат малко постни. Абе… не е най-забележителния арт както откъм качество, така и откъм драматургия на рисунката.
В началото на рунда раздавате по определен брой карти на играчите (в зависимост от бройката – около 6 карти). След това тези карти се „драфтват”, но по две. С други думи – играчите избират две карти и си ги слагат с лицето надолу. Предават тестетата на играчите отляво. От новите карти избират пак две, след което пак си предават. И каквото им дадат накрая, за тях си остава.
След това всеки взема картите си и рундът се играе, докато на някого не му свършат картите в ръка. По време на хода си, играчът има две опции. Или да играе карта пред себе си, или да играе карта под някоя от столиците.
Целта е в края на рунда да имате най-високи стойности от всеки цвят, но все пак да не надвишавате стойността, която е в столицата (добре дошли в “Това е цената”). С други думи, ще целите да слагате карти в столиците, за да им увеличавате стойността, но ще искате и да слагате във вашето табло добри стойности. От друга страна, ако някой има твърде много от определен цвят в неговото табло, няма да искате да увеличавате столицата, защото засега той ще бъде аут – надвишава стойността.
Ето и хитрата част. Всяка столица има специално умение. Когато слагате карта под някоя столица, вие го активирате. Уменията са следните:
- Вземате най-ниската карта, сложена под друга столица и си я слагате във вашето табло
- Вземате монетка, която можете да ползвате, ако сборът ви е по-висок от столицата
- Теглите нова карта от тестето
- Теглите карта с модификации (има 4 карти – две с положителни и две с отрицателни цифри) и я слагате с лицето надолу над някоя столица. Така никой не знае колко точно е истинската стойност на столицата.
След като всички играчи играят една по една картите си и на някого му свършат картите от ръката, всички останали автоматично си слагат останалите карти в ръката в таблото си. Обръщат се модификаторите и се смята точния сбор под всяка столица. Играчите гледат кой има най-много от всеки цвят на столицата без да надвишава сбора на столицата. Ако го е надвишил, всичките му карти от този вид излизат от игра. Ако не го е надвишил, но не печели, тогава картите си остават така както са. Ако спечели си взема най-високата карта от своето табло и си я отделя. Това са точки в края на играта. Ако все пак леко надвишава, може да похарчи монетки, които е трупал по време на игра, за да се спаси.
И така играта продължава три рунда, като всеки рунд, картите си остават по местата и математическите сметки стават малко по-сложни. Малко.
Заключение
Capital Lux е това, което е. Странно изречение, затова мисля да го патентовам. Играта изглежда, звучи и се играе по начина, по който изглежда и звучи. Няма особено нови оригинални механики, но предоставя свеж полъх за хората, които обичат драфтинг игри. Това е чудесен филър, който обаче има достатъчно месо по костите, че да ви държи заинтересовани. Освен това се обяснява лесно дори на нови хора.
Всичко, което трябва да правите е да сравнявате сетове и да броите точки. Извинявам се – да смятате точки. През цялото време трябва да следите всички играчи и да бъдете оптимални в стратегията си. Защото да, има някаква дългосрочна цел тук. Все пак всеки рунд, повечето ви карти остават на масата, така че ще се целите в конкретни цветове. От друга страна, играта не е повече от 20 минути, че чак да изградите стабилен двигател.
Capital Lux е непретенциозна, нека си го кажем. И се усеща като такава.
Аз лично няма да я запомня с нещо крайно уникално, но определено не бих я отказал, ако някой предложи да я играем. С други думи – окей филър.
ПЛЮСОВЕ:
- Лесни и бързи правила
- Интересни и важни решения
- Бърз геймплей
МИНУСИ:
- Нищо запомнящо се
- Кръглите монети са квадратни
Чукнете бутона отдолу, за да разгледате и други, може би по-свежи, заглавия в сайта на производителите.
