сряда, ноември 20, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Cahoots – Trick Taking без trick taking
Cahoots – Trick Taking без trick taking

Cahoots – Trick Taking без trick taking

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Окей, независимо на кой полюс сте относно trick taking игрите, знаете, че има два факта.

  1. Очевидно е, че те никога няма да умрат, защото всяка година излиза предвидимо еднакво количество от тях без тенденция да намаляват.
  2. Обикновено тези игри или се запечатват в душевната ви секция или хвърчат през прозореца обесени и изгорени, без дори да се отвори книжката с правила.

Казвам обикновено, защото Cahoots е средно положение за мен. Аз обичам трик тейкинг игрите и Sponsio все още държи стабилна позиция сред любимите ми игри по принцип.

Cahoots обаче върши две неща, които я правят трудна за предлагане на хора, които са свикнали с трик тейкинг игрите… както и на всяка друга компания, всъщност.

Първо – играта предлага твърде различни концепции, които може и да не са сложни, на звучат толкова увъртяно, когато ги кажете на глас, че по-скоро бихте играли на класическата игра на инженер Донев – „Момиче с балон, момче с кофа“.

И второ – Cahoots изобщо не е трик тейкинг игра… въпреки че на теория е такава.

Така. Спрете музиката. Изгонете децата от стаята, изяжте нещо мазно, за да ви убие пияното, увеличете си фонта и четете бавно дума по дума, защото ще се опитам да ви предам концепцията на играта и е добре да внимавате.

В Cahoots играчите (в повечето случаи – 4 на брой) се опитват да спечелят рундове, като след 6 изиграни карти се гледа от коя боя има най-висока стойност общо. Всеки играч обаче дели всяка боя с някой друг. Ако двама спечелят, тогава си делят точките. Ако обаче има равни стойности, тогава е възможно да спечелят трима. Ако спечелят трима обаче, това означава, че един от тримата е спечелил два цвята). Тогава се делят точките в полза на по…спечелелия. Ако обаче един играч е спечелил и трите си цвята, тогава той обявява Cahoots и печели всички точки.

Добре. Нарочно се опитах да звучи сложно, но както и да я разглеждате, Cahoots е трудна за обясняване, преди да изиграете един рунд и изведнъж всичко да кликне.

В играта има 5 бои, като в началото на играта всеки играч получава карта, която указва за кои три бои се бори. След това се раздават всички карти.

Когато е ваш ход вие просто играете карта в средата на масата. Това се повтаря, докато всеки е дал по две карти.

Всяка карта има стойност. Гледа се коя боя или бои (ако са с равна стойност) е спечелила рунда. Още не се дават точки. Чекайте.

Следва втората част на рунда. Играчите започват един по един да прибират картите от средата на масата. Отново един по един и отново карта по карта. Въпросът е, че всеки трябва да прибере една карта обратно в ръката си, а другата да я „изгори“. Изгорените карти се използват за точки. С други думи – всеки рунд има 4 точки, които трябва да се разпределят в зависимост от броя на победителите.

Така всеки рунд ще оставате с една карта по-малко. Когато свършат всички карти – играта свършва и се гледа кой е събрал най-много.

Абе… врътня си е и се пригответе да срещнете объркани погледи тип „Как попаднах тук?“ и „Прозорците отключени ли са?“, докато я обяснявате. Въпреки това, както казах по-рано, ако имате търпението да завъртите два рунда, мозъкът ви ще ви смели механики в нещо елементарно, което ще ви е чудно защо не сте го разбирали по-рано.

Cahoots няма нищо общо с нито една трик тейкинг игра, която съм играл, защото на практика тук няма „трикове“ и няма „тейкинги“. Тоест – не се вземат ръце (взятки). Тук вие просто играете карти в средата на масата и се опитвате да убедите другите да играят за вас. Да, има социален елемент, защото често ще следите за кого трябва да играете.

Общото с трик тейкингите е, че Cahoots на пръв поглед изглежда случайна или програмирана. Това е винаги първото впечатление на хората, които нямат опит с такива игри. Фокусът не се крие в козове или мениджмънт на умения и стратегически врътни. Тук вие трябва да следите картите, да блъфирате опонентите си и да преценявате кой какво иска да играе преди вие самите да сте играли. Ако влезете в идеята на този тип картови игри, ще прехвърлите стената на хаоса и ще осъзнаете къде се крие удоволствието oт това да сте майстор  на трик тейкинга.

Ха, ето че я класифицирах и аз като трик тейкинг. Странно. Явно е такава.

Заключение

Cahoots е странна игра, която феновете на трик тейкинг жанра ще оценят като нещо свежо, защото играта на практика няма нищо общо с познатите концепции за трик тейкинг. Тук няма козове, няма залагане за ръце, няма дори събиране на взятки. Механично играта се квалифицира към класически Hand management жанр, но атмосферата, която създава е на стандартна трик тейкинг игра. Знам, странно е. Но самата игра е странна. Странно е, че повтарям „странно“ толкова пъти.

Странността на Cahoots обаче е както нейната най-голяма сила, така и най-голямата слабост. От една страна – това е най-после нещо шантаво в уморения и клиширан порой от подобен тип игри, но от друга я превръща в животно, което е много трудно да убедите приятелите си, че съществува, дори и то да стои до вас на масата. С други думи – в правилната и постоянна компания – Cahoots би бил изключителен хит, но ако се налага всеки път да влизате в мод на самотния рейнджър с тъжен дъждоносен облак на главата ви, не съм сигурен, че ще си струват нервите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинален и различен геймплей
  • Трик тейкинг със социален характер. Уааа?

МИНУСИ:

  • Твърде различния геймплей я прави трудна за обясняване. Всеки. Път.
  • Продължава малко по-дълго, отколкото ми се иска

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*