Играта с хилядата фракции. Това беше една от основните маркетинг точки, с които се рекламираше. Или по-скоро – играта с иновативния механизъм за поставяне на работници. Или всъщност – играта, която е по-кратка от Twilight Imperium, по-фокусирана към фракциите от Eclipse, по-красива визуално от Space Empires и по-разнообразна от Empires of the Void.
Всъщност може да се рекламира и като по-закъсняла игра от… която и да е друга, защото проектът Burning Suns се финансира успешно преди цели 4 години в Kickstarter и мина доста време в допълнителен тестинг, разработка и дори фийдбек от хора, които са играли pnp версията.
Не знам каква е била първоначалната версия, но старание, усилие и тонове любов струят от тази тежка и наблъскана с компоненти кутия.
Има толкова много неща, за които искам да ви говоря тук, но никой няма да ме издържи, а и това е 4х игра. Всички знаем, че 4х игрите са си сложнички (въпреки че не спирам да обяснявам как това е една от простите 4х игри).
Първо, нека кажа. Кутията е с удивително неадекватен размер. Като я видите, няма да кажете, че вътре се крият килограмите, които ще ви счупят гръбнака, след като се опитате да я вдигнете. Играта пристига с множество фигурки, зарове, карти и 18 листа с токъни и плочки! 18 листа!
Освен това, другото подвеждащо нещо е напълно неудобедителната илюстрация на самата кутия. Тя е убита и размазана, крещяща „тук се крие средняшка игра“. Само дето веднага щом разгледате картите и илюстрациите по всички останали компоненти ще откриете, че всъщност качеството на работата на художниците е удивително. Нямам никаква идея какво се е случило тук…
Правилата са изненадващо лесни и гладки, като за такъв тип игра. Повтарям – като за такъв тип игра.
Това обаче, което разделя Burning Suns от всичко подобно на пазара е очевидното – 1000 варианта за фракции! И това не е просто число хвърлено ей така, като всъщност няма значение какво играеш. Това наистина са си 1000 фракции.
За да се получи фракция, с малко драфт, играчите си избират три модула, които се съединяват в едно.
- Първият модул дава умения и малко дърво с технологии.
- Вторият модул дава расата, единиците (сила, цена, възможности за ъпгрейди), място за подобрения, лидери, както и 8 специални крайно счупени двустранни карти с умения, от които пък се избират само 4 за цялата игра.
- Третият модул дава рестрикциите на фракцията под формата на откровено важни статитики – бонуси, ограничения на карти, движение, обхват и какво ли още не.
И трите модула са безкрайно важни и имат почти равнопоставена функция. Разбира се, най-много „стъф“ идва с избора на расата, с която ще играете.
С нея освен всичко останало пристигат и фигурки. Да. Всяка от десетте (или не) раси идва с уникални фигурки за всеки от седемте вида единици!
Тази скоба я вкарах, защото базовата игра пристига всъщност с фигурки само за 5 от тези раси, но пък токъните, картите, лидерите и всичко останало си го има в кутията, така че лесно може да използвате фигурките на някоя от другите раси за заместител… засега. Скоро ще се появи и разширение, с което ще дойдат и останалите пет. Аз съм играл със заместители и нямаше никакво отделяне от темата. Ако все пак сърцето ви боли всеки път щом сложите фигурка на човек там, където трябва да бъде гигантска буболечка, тогава можете просто да извадите тези пет раси от игра и да играете само с… 500 вариации за раси. Въх, да ви съжали човек. Всъщност, по-досадното нещо е, че в това разширение ще дойдат и пластмасовите поставки за корабите, които ще ги издигнат на високо, а няма да „лазят“ в космоса. Но пак… не е болка за умиране, както виждате от снимките.
И понеже заговорихме за фигурките – да, те не са с CMON качество, но им е отдадено толкова внимание в детайла, че дори базите на основните им единици са във формата на логото на фракцията.
В средата на масата ще имате стандартна карта с планети, която, разбира се, отново е рандомизирана всеки път. Там разкривате нови планети, заселвате ги, биете се с опонентите за контрол и още разни други обичайни неща. Естествено всичко си има своите специфики и уникалности, но определено не е нещо, с което ще разграничите Burning Suns от колегите. Това, което е най-хитрото и определено наклонява везната от чист дайс-фест към внимателно планиране на тактически ходове е системата за поставяне на работници.
Необичайно за 4х игра, тук всеки играч има три лидера, които механично вършат функцията на стандартни работници.
Има 4 плочки с по три полета, всяко поле с по три места.
4 плочки са концентрирани в конкретни видове действия – военни, такива за движение и разкриване, такива за мирни неща (строене, дипломация, колонизиране) и последната плочка е свързана с механични дейности (активиране на умения, наемане на агенти, изпълняване на вече заето поле по друг начин).
Тези 12 полета са всички възможни базови действия в играта, като към тях се добавят още доста, които идват от разни карти и умения по личните технологични дървета.
Простата, но оригинална част идва от това, че всеки ход тези 4 плочки се разбъркват и се слагат в различен ред. Това означава, че плановете ви от предния ход ще трябва да се пренаредят и дори изменят. С други думи, всеки ход ще трябва да се адаптирате към новата ситуация, защото редът, по който се изпълняват действията е от критично значение.
Ако сте планирали да направите силни единици, след това да се движите и чак след това да нападнете някой – успех, при положение, че първо се е появила атаката, а вие дори не сте излезли от базата си.
Ако сте планирали пък да се раздвижите по съседните планети, успех да го направите, ако първо ви е движението, а после разкриването (защото в тази игра не можете да скачате на сляпо, както в други подобни).
Тази механика със случайните полета може и да ви звучи твърде случайна, но всъщност е ангажираща и ви провокира да измисляте всеки ход различни тактики и стратегии, с които да изненадвате опонентите си.
И… съюзниците.
В Burning Suns има още една механика, която е сравнително уникална. Тук можете да имате съюзници. Да, в много игри го има, но не точно както е тук. Ако сте добър дипломат, можете да направите така, че насила да сключите съюз с някого. Освен, че вече двамата не си пречите и дори можете да спечелите заедно, вие си разменяте по една от ценните си карти със супер умения и ги обръщате от другата страна. Сега и двамата имате готини пасивни умения. Ако още някой иска да стане съюзник на един от двамата отново може. Дори на теория е възможно всеки да стане съюзник с всеки. Тогава кой печели?
Ето и врътката… която е свързана с начина на печелене на играта. Все пак е крайно време да ви кажа как се печели това чудо. Ей така, между другото в средата на някакъв си абзац.
Можете да играете кратка или дълга игра, като кратката отнема около 2 часа и половина и въпреки че усещането е задоволително, няма да имате напълно времето за да развиете всичко на макс. За да спечелите, да кажем кратката игра, трябва да съберете 8 антиматерия. Това е рядък ресурс, основно идващ от две места – битки и планети, както и тук-там от някое умение или сграда. За всеки четири кораба на противник, които победите в битка (ако сте спечелили крайната битка) печелите антиматерия. За всеки супер кораб (играта ги нарича уникални единици, но супер кораб звучи по-яко), отново печелите антиматерия.
Проблемът със съюзите е, че някак си не ви кефи някой да ви се влачи на врата безпомощно и без да се труди да спечели заедно с вас, само защото е решил да бъде дипломатичен. Ами… няма такъв вариант. Ако в някой момент съюзниците се разделят на 4 антиматерия или повече разстояние, съюзът автоматично се прекратява. Е… другият вариант за разпадане на съюз е… винаги можете просто да нападнете съюзниците си. Те може и да се досетят някак си, че вече не сте в съюз.
Събирането на антиматерия и движението към завършек към играта е подбутано и от технологичните дървета, които играчите избират в началото. На определени стъпки по трака с антиматерия, играчите се изкачват нагоре и отключват ново още по-силно умение. И като казвам силно – имам предвид – понякога счупващо умение. Счупвам се от кеф със счупващи умения малко ас.
Сега. Преди да отворим килера с проблемите, искам да похваля безкрайно много създателите за прекрасната символика, книжка, референси и арт дизайн. Всичко не просто е ясно от едно прочитане, но навсякъде има напълно ясни символи, заради които няма да се ровите постоянно в книжката. Евала.
Най-големият проблем на играта следва след 3…2…1… 8!
Шансът играе не просто основна роля в Burning Suns, но е толкова определящ, че ако хвърляте добри зарове по принцип (или както вече добрите зарове са по-известни у нас – „жорове“), то рано или късно ще се качите нагоре.
Зарове се хвърлят в битки, зарове се хвърлят и за чекове. Битките кажи-речи се преживяват – те са бързи, а и често има начин за манипулиране с множество „реролове“. По-големият проблем идва с чековете на лидерите. Някои от местата изисква тези „чекове“. Това значи, че хвърляте зар за да успеете с действието. Хубавото е, че почти винаги получавате утешителни награди дори и при лоши зарове, но все пак, понякога е толкова важно да хвърляте добри зарове, че качествата на лидерите ви се превръщат в основна важност.
Всяка раса има три лидера, като всеки лидер има собствено число, което се използва при чекове. Някои раси са с по-добри лидери от други, което се балансира с други качества на расите. Разбира се, не мога да ви говоря за баланс между 1000 фракции, но определено се заглеждайте в лидерите с по-високи числа.
Освен това в играта има и карти. Не говоря за силните карти на самите раси. В играта има артефакти и лидери. И двете в голяма степен получавате на почти случаен принцип. Въпросът е, че картите могат да бъдат просто окей, но могат и да бъдат крайно силни. Тук говорим за карти, които ви дават малко пари на ход и карти, които могат да ви дадат цели две антиматерия! Има карти, които крадат други карти.
Агентите (единият от двата вида карти) пък имат принадлежност (класически – добър, лош или неутрален). Технологичното ви дърво определя вашата принадлежност и можете да крадете агенти от други играчи, ако са във вашата сфера. С други думи – има доста комбиниране между умения, карти и хвърляне на зарове. Всичко зависи от това как ще излязат картите.
Друга случайност има и в тегленето на сгради и подобрения на кораби и фракции. Някои от сградите са с пъти по-добри от други и как и кога излязат също е от критична важност.
Изобщо, трябва да сте готови за това. Но нека аз ви подготвя с думите – Не се притеснявайте, защото Burning Suns e напълно простителна игра.
Дори и да ви смелят цялата флота, дори и да загубите всичката си войска по планетите. Дори и да хвърляте зле и да ви вдигнат бунтове в планетите. Винаги има път обратно. И този път винаги е краткия път. Армиите се вдигат бързо, флотите се вдигат бързо. Планетите се вземат бързо. Приятелите се губят бързо.
Това автоматично означава, че Burning Suns е предимно военна тактическа игра, в която стратегията напред във времето не е от особено значение. Това е игра на възможности, в която търсите удобен случай да изиграете онзи гениален ход, в който ще грабнете бързите пет точки… стига само да хвърлите „жоровете“, които искате. Но за съжаление, аз мога да хвърлям само „дидове“, което си е просто баланс в теорията на вероятностите на досадните жорове, чавдарове и всички онези ваши познати и досадни –ове, които винаги уж без да искат печелят!
Заключение
Burning Suns е голяма игра, която мина между капките, просто защото хайпът й се изчерпа преди 4 години. Това, че не сте чували името й не трябва да ви кара да се съмнявате в качеството й. Тя със сигурност се нарежда наравно сред всички онези познати лидери във 4х жанра. Да, Burning Suns е по-скоро тактическа битка с безкрайно разнообразие и опции, и двигателят на развитие не се усеща толкова, основно поради факта, че можете много бързо да си построите огромна армия, но това не прави играта по-монотонна. Напротив – динамиката е плавна, а ходовете, та дори и битките са светкавични. Компонентите, илюстрациите, арт дизайна и символите са на фантастично ниво (с изключение на няколко малки неща като токъните за отбелязване на доходи и минибордчето за реда на играчите), а геймплеят ме изненада с немалко оригинални идеи, които работят прекрасно.
Шансът е основополагащ в Burning Suns и някои от вас може и да искат да стоят далеч заради това, но расите и действията са толкова тематични, че е трудно да не следите историята на своя народ в похода към властване над антиматерията… каквото и да значи това.
ПЛЮСОВЕ:
- Страхотни компоненти
- Отлични илюстрации
- 1000 варианта за фракции
- Оригинална механика за поставяне на работници
- Тематична ангажираност
- Бързо връщане в играта дори след сериозно поражение
- Едни от най-подходящо поставените символи, които съм срещал
МИНУСИ:
- Неадекватна кутия
- Досадно подготвяне и прибиране (което е нормално за всички подобни игри)
- Базовата кутия пристига с фигурките само за пет от десетте фракции (но лесно може да ги замените)
- Шанс. Много шанс.
Играта дори и в този момент не се открива лесно, но можете да посетите сайта на производителите и да почакате още едни има-няма 4 години, защото това очевидно е високосна игра.
