петък, март 29, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Bureaunauts – бюрократи в космоса
Bureaunauts – бюрократи в космоса

Bureaunauts – бюрократи в космоса

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Знам, знам. Това време е в годината, когато не искате и да чувате за бюрокрация. Приключването на фискалната година е онова светло време, когато единственото по-лошо нещо от чакането по дълги опашки и безумните разговори с лелички, които се зареждат от скандали е тежката синина под окото ви от завръщащия се бумеранг, познат още под името „Сега няма да ги плащам, после ще му мисля”.

Е, съжалявам, нямате късмет, защото днес играта е точно това – бюрокрация, финанси, фискални периоди, офисна йерархия и разчистване на досадни административни детайли. НО! Не се притеснявайте, всичко е изпълнено с абсурдизъм, пародиен чиновнически хумор и постоянни препратки към офис културата.

В Beuruenauet вие сте чиновници, които започват от най-ниското стъпало на космическата администрация и чрез изпълняване на досадни задължения като чистене на космически желета и от време на време на някой пират могат да се издигнат в очите на шефовете си, за да получат така ценното за тях повишение. Или поне на това се надявате. Защото дори издиганията в йерархията си имат лимит. По-важното, както винаги, не е работата, която извършвате, а връзките, с които разполагате. Въпреки, че може да сте станали изпълнителен директор, това не значи, че влиянието ви ще бъде достатъчно голямо, за да станете президент. За тази оригинална механика ще говоря малко по-нататък.

Нека веднага си го изкарам. Baurruneaut е игра с класически 8 битов арт, което може и да беше що годе оригинално преди две-три години, но вече е толкова изтъркано и раздуто, че може да се сравни с вдигането на минималната работна заплата. Звучи готино, но реално вече никой не го грее, защото всички са на граждански договор с почасово работно време! Съжалявам, тази игра ми действа така.

Темата е оригинална, играта се появява на пазара в подходящо време и презентацията наистина е балансирана за голям кръг от хора. Правилата са лесни, тук-там оригинални, но абсолютно клиширания и неубедителен осембитов арт, и съвсем лишените от характер (дори и лица) персонажи малко може да ви отблъсне. Поне на мен така ми действа.

Вторият, и по-голям, проблем на играта е тягостния сетъп. За да започнете да играете трябва да направите гигантска карта от различни видове карти. Да, това няма да ви отнеме повече от 15 минути, но за такъв тип игра, 15 минути могат да ви сторят като цяла вечност.

Огромният слон в стаята, който е свързан с геймплея е астрономическата доза случайност в играта. Всичко, което правите се базира на случайност. Казвам, че това е слона в стаята, защото дори и аз съм склонен да го пренебрегна. Някак си темата, идеята и оригиналната механика за влияние, която определя финалния победител са толкова динамични и някак непретенциозни, че дори мисълта да „рецензирам” играта като сериозна ми се струва… ами несериозно.

Всеки играч работи върху собствено табло и собствени цели, раздадени в началото на случаен принцип. Тези цели трябва да се изпълняват една по една в линейна посока, което симулира изкачването по йерархичната стълба. Всеки път щом някой изпълни определена стъпка получава бонус. Ако е първият играч направил стъпката, получава дори по-голям бонус.

Едно от нещата, които изпъкват най-силно в Burenahut е прогресивното развитие на интригата в играта, както и вълнуващия финал, който може да изненада всички околко масата. Този постоянен прогрес се дължи основно на три неща.

  • Всеки път щом някой изпълни стъпка от своята йерархия, която все още не е стигнал, всички играчи вдигат приходите си и бюджета им се увеличава с един милион за фискален период. Това автоматично означава, че колкото повече играчите напредват, толкова повече възможности ще имат.
  • Второто нещо, което стимулира бързото печелене на мисии (стъпки) е това, че когато един играч изпълни определен вид мисия (а те са само няколко вида), тогава от тук нататък този вид мисия се превръща в досадна работа, която се изпълнява по-трудно и  по-бавно. Което не значи, че играта става по-бавна. Всъщност, има най-различни начини да си сменяте мисиите, така че контрол върху това има. Поне върху това.
  • Третото и най-оригинално нещо, което развива играта в нещо като фабулна композиция е вълнуващия финал. Всяка изпълнена мисия ви дава право да слагате влияние върху определени аминистративни инстанци. Има начини за слагане и на бонус влияния.

Ето и врътката. Независимо колко влияние се „турнали” по време на играта върху инстанциите, всеки може да спечели играта. Не, това не обезсмисля играта. Поне не напълно. Все пак, колкото повече влияние имате, толкова по-голям ви е шанса.

След като някой е изпълнил последната си мисия геймплеят приключва. Вземат се картите влияние, които всички играчи са слагали по време на игра върху всяка инстанция и поотделно се разбъркват. След това се обръщат една по една (от всяка инстанция по една). Ако един играч получи три от пет вота, той автоматично става новия президент на компанията и печели играта с твърда победа. Ако играч събере два вота и е единствен с два, тогава печели мека победа и му трябва още една такава, за да спечели. Ако никой не е спечелил играта отново се обръща по още една карта от всяка инстанция и така, докато някой не събере достатъчно гласове. Има разни начини за решаване на равни.

Нищо не разбрахте от геймплея, но не ви и трябва кой знае колко освен следните две неща. Първо – това е игра от типа – стъпваш на поле, обръщаш картата и виждаш какво се случва и второ –  в играта няма никаква конфронтация между играчите. Всъщност, няма дори почти никакво взаимодействие между тях, освен състезанието за цели и от време на време борба за определено място по картата, което се решава чрез организиране на бизнес среща под формата на камък-ножица-хартия (в случая – голф-покер-happy hour) .

Заключение

Boburenabaeuerauts е добра игра. Всъщност, за това което е, е направо страхотна игра! Изпълнена е с хумор, препратки и постоянни малки истоийки, които ще си измисляте всеки ход. Не е претенциозна и върши чудесна работа като за отпускащо средство след работа… особено ако сте в офисния или още повече счеводония бранш. В никакъв случай не е филър откъм дължина, но откъм геймплей се усеща като такава. Фрашкана е със случайност, но нито веднъж не съм чул някой да се оплаче това да пречи… в този случай. Просто играта е такава. Още докато обяснявам правилата хората разбират, че не могат да очакват стратегическо или дори тактическо мислене. Всичко, на което се надяват докато играят е да се спукат от хилеж. И това се случва. Най-оригиналният елемент на играта е финалния, когато никога не знаеш кой ще спечели. Като четох книжката мислех, че това ще се окаже пълна простотия. Не грешах. Но в най-най-най-добрия смисъл на „простотия!”. От яката простотия.

ПЛЮСОВЕ:

  • Подходяща за сезона тема
  • Оригинална механика за решаване на победител
  • Чиновнически хумор и пародийни препратки
  • Инструмент за създаване на всякакви смешни истории
  • Сравнително бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Скучен и вече неоригинален осем битов арт
  • Тегав сетъп
  • Случайност с неизмерими пропорции
  • Как се пише това проклето име?!

За да поразгледате още за играта и да се порадвате на създателите, които ни доказват, че и в чужбина админстрацията е също толкова великолепна, ви препоръчвам да се разходите из сайта на Fox And Ox!

Fox And Ox Creations

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers