петък, февруари 23, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Bullfrogs – Добре дошли в блатото!
Bullfrogs – Добре дошли в блатото!

Bullfrogs – Добре дошли в блатото!

Камен Цветанов

Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека.От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!
Камен Цветанов

В света на настолните игри има нещо много интересно и постоянно разширяващо се – наборът от теми и начини за тяхното използване в дизайна на различните игри. Какви ли не теми са ми минали през масата за игри за три години игра – от приключения с малки мишоци, състезания с камили и битка на термити, та чак до търговия в открития космос, пътуване във времето и оцеляване на изоставен от цивилизациите остров. С всяка изминала година тези идеи все повече се развиват и то с такива темпове,че е трудно да се проследи всичко ново и интересно. Днес ще поговорим за една такава игра, до която се „докопахме“.

Няколко думи за Bullfrogs

Bullfrogs e игра от дизайнера Кийт Матейка, в която от двама до четирима играчи могат да премерят сили на езеро с един дънер, много лилии и много жаби. Целта на играта е да запазите контрол на колкото можете повече лилии, преди те да потънат, като интересна механика се включва в момента на потъване и прави играта още по-тематична, но за това ще говорим в крайната оценка. Нека започнем първо с компонентите. 

Компонентите

Отваряме кутията и що да видим? Пълно е с жаби, същинско блато! Много приятни жабоци, дървени и в контрастиращи цветове, като големите жабоци (войните) се отличават много добре, за разлика от игри като Carcassonne и първото ѝ допълнение. Картите с дънера и лилиите са много приятно изрисувани, кaто ми направи приятно впечатление, че образуват панорамна илюстрация, ако се наредят една до друга. Освен тези компоненти, има и зарче за самостоятелна игра. Зарчето изглеждаше добре направено, но не си падам толкова по соло игри, затова не мога да кажа нищо за функционалността му. С това се изчерпват компонентите – освен правилата де, но за тях ей сега ще поговорим.

Правилата

Както знаете, правилата винаги ни дават първото лично впечатление за играта – независимо добро или лошо. В Bullfrogs книжката с правила е добре написана, но за някои частни случаи при игра с повече от двама души няма написани правила, което от една страна поражда спорове, от друга играта изглежда недовършена.

Самото съдържание на правилата не мисля да обсъждам подробно, защото няма много за обсъждане. В общи линии, това което е случва е следното: всеки ход теглите нова карта с лилии, играете една от картите в ръката си и тя ви дава действия, с които местите чужди жаби или пък призовавате своите. Лесно, нали? Най-интригуващата част на играта е в геймплея на Буллфрогс, така че нека не губим време, а видим за какво става въпрос.

Геймплей

В геймплей насока играта ни предлага интересна комбинация – нещо средно между контролиране на територии и поставяне на работници с един малък, но интересен, различен елемент. Целта на играта за владеене на територии се изпълнява чрез поставянето на работници върху различните лилии, като всяка лилия има определен максимален брой „издръжливост“. Тази издръжливост има много хитра идея – когато лилията се напълни до краен предел, тя потъва и всички жаби, които са били на нея, трябва да доплуват до най-близката суша. Понякога това ще бъде дънерът, понякога пък ще успеете да се докопате до друга лилия.

Целта е докато сте на лилията да имате най-много сила там, за да вземете точките от нея. За да изпълните тази цел, ползвате механизъм с поставяне на работници и местене на чужди работници, като за малко по-интересна игра, са добавили жабите войни, които са по-силни, но се удавят в някой момент от играта. Удавят се? Да! Когато някоя лилия потъне, първо се спасяват работниците на губещия играч, като има само четири възможни места за спасение от удавяне. По този начин може да спечелите битката за дадена територия, но да загубите войните си, защото те се спасяват след обикновените ви жаби. Може би пък са по-тежки заради оръжията си? Това малко правило със спасяването при потъваща лилия е елемент, без който според мен играта би била безкрайно суха и скучна, но определено с него има за какво да се бориш до последния момент.

Единственият минус от геймплей гледна точка беше при игра с повече от двама души. При игра с трима души на няколко пъти ни се случи да сме двама с по равен брой жаби и един с повече. Проблемът е, че никъде в правилата не пише как се реагира в такава ситуация. Изглежда сякаш играта е замислена предимно за двама души и помежду другото са вкарали вариант за трима и четирима, в което няма лошо, но трябваше да изпипат малко повече правилата.

След този обзор на това какво предлага играта като геймплей, време е за крайната оценка или крайната присъда, ако ви звучи по-забавно.

Заключение

Bullfrogs е много приятна игра. Първото нещо, което е важно да се отбележи е, че играта върви доста плавно, ходовете се движат с лекота и се играе много бързо. Не бих препоръчал да се играе с повече от двама души, играта става неясна (заради лиспващите правила), доста по-бавна и крайно непредсказуема (дори и малкото стратегия, която можеш да развиеш при двама играчи изчезва като възможност при трима и четирима). При трима, и особено четирима души, има много време между ходовете ви, а Bullfrogs e игра, в която това е от голямо значение. Освен тази забележка обаче трябва да призная, че играта ми хареса доста. Лека е, със страхотни илюстрации, оригинална тема, бърза и без много мислене, идеална игра за след работа или преди лягане, за инцидентна игра с приятели или просто за убиване на време. Много ми хареса елемeнтът с потъването на лилиите – едновременно тематично направен и поддържащ баланса на играта. На въпроса дали ще я запазя в колекцията си бих отговорил така – засега бих я запазил, но ми се струва прекалено лека за моя вкус.

Като заключение на заключението ще кажа, че препоръчвам играта на всички, които имат интерес към леки и по-бързички игри без особено напрежение, както и на всички „пресни“, тепърва навлизащи в света на настолните игри играчи.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

  • Най-нестандартна тема
  • Най-красиви илюстрации
  • Най-лека игра с контролиране на територии
  • Игра с най-непълни правила при повече от двама играчи

 

Магазинът, в който се тества.

За Камен Цветанов

Камен Цветанов
Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!