Ако следите сайта може да зададете въпроса – чакай, ти не прави ли вече ревю на тази игра… няколко пъти? Всъщност не. Правил съм превю няколко пъти за различните модове и въпреки, че играта не се е променила много от прототипния си вариант, мисля да вложа колкото се може по-задълбочени и откровени мисли тук.
Покрай Bright Future се запознах с екипа и дизайнера на играта – душицата човек с непонятния за мен прякор „Гадината“. Преди да започна с ревюто държа да отбележа, че гарантирам за любовта и старанието вложено в разработването на играта. Чест им прави, че се вслушват в съветите на хората при плейтестването, но не твърде много, за да не стане франкенщайн игра. Така се прави.
Темата и реализма
Bright Future се развива в пост апокалиптичен свят, подобен на света на Stalker и Fallout, в който след като са паднали бомби, България е потънала в радиация и хората започват да живеят под земята.
О, да! Развитието на играта е в България и по-точно София. Темата не би била нищо особено, след като вече е използвана в настолните игри, къде успешно, къде не ( Най-близкият представител като тематика е тежката стратегическа игра предимно за двама – Earth Reborn), само че…
Гадината и компания са изминали втората миля, като са се опитали да влязат в този свят колкото се може повече. Ако не знаете, те са хора, които организират LARP (Live Action Role Play) срещи и игри на различни места в пост апокалиптична тематика.
Това, което направиха е да започнат да се навират там, където никое нормално същество не би. Започнаха да разследват всякакви бункери, подземия, тунели, шахти и всякакви други изоставени мрачни, мръсни и пълни с пълзящи и тъмнорастящи гадини. Всичко това, за да могат да пресъздадат света на Bright Future колкото се може по-реалистично. Абе май и се кефят да го правят. Странни хора.
Част от картите в Bright Future са прерисувани карти на реални подземия в България.
Историята в играта варира спрямо мода, който играете. Ако играете състезателния мод, тогава вие се борите да откриете легендарния Тунел на властта – съветски бункер пълен с храна и провизии. Първият, който успее може да заключи вратата след себе си, да победи и по възможност да злорадства. Ако играете кооперативния мод, тогава вие се опитвате заедно да откриете лек срещу заразите, които плъзват из подземните тунели.
Освен тези двата мода има и един малък мод за двама с името Арена. Това е кратка мини игра, която използва само тестето с оръжията и може да се използва като филър игричка. Не мога да говоря за нея, защото не съм я играл, но мисля, че никой от вас не би си купил играта, заради нея. Във всеки случай поздравявам Vermin Games за разнообразието, което са сложили в кутията.
Днес ще обърна особено внимание на Тунелната треска, тъй като това е основния мод на играта, въпреки че в началото не беше така. Преди това обаче ще отделя няколко изречения за най-популярната черта на играта.
Страхотните илюстрации
Безапелационно артът по картите и дъската е абсолютно професионално изпипан, с невероятен детайл и усет. Освен, че обогатява историята, той е най-убедителният начин да навлезете в темата.
Всеки, който види играта за пръв път веднага отбелязва илюстрациите. Каквото и да се каже за играта винаги има едно „Ама пък артът им е толкова як!“.
Така е. Як е. Само че… Да, тук има едно „само че“!
Колкото и да оценявам положения труд по арта аз не бях чак толкова впечатлен, защото… вече съм го виждал. Както споменах, темата напомня на много настолни и видео игри, които съм играл. Самите автори си казват, че са се инспирирали от Сталкер и Метро 2033. Някои от картите могат да се причислят към клишета, които познаваме до болка.
Това обаче е по-скоро мрънкане, отколкото сериозна критика, защото клишетата не винаги са лошо нещо. Те ни помагат да асоциираме едно нещо с друго познато нещо и да може да навлезем по-бързо и лесно в атмосферата.
Лично мен, тези клишета не ме дразнят, но неуникалността на илюстрациите ме прави сравнително неутрален към арта. Това значи, че цялостната ми оценка се крепи на геймплея!
Тунелната треска
Който е играл игри от типа „Пандемия“ ще се открие в собствени води. Освен, че отново се опитвате да спрете разпръскването на смъртоносни болести, които отново са 4, в играта има някои други малки прилики в механиките.
Като цяло обаче, Тунелната треска Bright Future е доста по-усложнен геймърски вариант на Пандемия, така че ако търсите нещо малко по-дълбоко, може и да сте открили правилното място.
Всеки играч влиза в ролята или на човек или на мутант. Той ще разполага с оръжия и брони, които да му помогнат в изследването на тунелите. Играта разполага с богат набор от персонажи с интересни и вълнуващи умения, така че само от това можете да изкарате доста преиграваемост.
Целта на играчите е да открият лек преди да е измряло цялото население.
Една от най-уникалните черти на Bright Future са може би кодовете за достъп. Или поне така се наричат в другия мод. Това са токъни с числа от 1 до 3 и приличат на стари дискетки за правец 8М, да кажем.
В Тунелната треска тези кодове ще се появяват всеки ход върху дъската и ще се трупат в 4 купчинки. В края на рунда се смята сбора от видимите кодове и се дели на три. Колкото се получи – толкова хора измират… само че в хиляди.
Всеки разполага с определено количество „ресурси“. Ресурсите са медикаменти. Медикаментите са вашия живот, но също така и разменната монета. За пръв път срещам това – животът се ползва за пари. Това придава допълнително напрежение при покупка на предмети.
По време на хода си, всеки тегли две „тунелни“ карти и избира една от тях да играе. Всяка тунелна карта дава интересно бонус действие и негативен ефект, който ще се случи в края на хода му. Той винаги е свързан с добавяне на още кодове.
Целият фокус на играта е върху чистенето на кодовете. Ако играчите успеят да ги изчистят, печелят. Аз досега така и не съм успявал…
Чистенето не е толкова лесно. За целта ви трябват помощници, които се откриват в специално тесте с опоненти. Лошото е, че когато теглите от това тесте и се падне някой, който не е от вашата раса (човек или мутант) вие ще трябва да си разменяте плесници с него. Помощниците могат да спират негативните ефекти от тунелните карти, но за целта, вие трябва да сте се сдобили преди това с познание за тези кодове – други кодове. С кодове се сдобивате ако ходите да изследвате аномалиите в тунелите.
Аномалиите са друго тесте и там винаги се млатите с всякакви гадости. Ако оживеете, вземате код.
Другият начин да борите кодовете е да посещавате посер… „поселища“. Съжалявам, знам че е инфантилно и просташко, но веднъж щом се появи, не можем да ги наричаме по друг начин. Поселища!
Всички тези места се откриват като се движите по карта в стил – поставяне на плочки. Ще се движите по карта, която вие си съставяте всеки ход и това ще придаде тактическо измерение на вашите действия.
Това са основните принципи на играта, без да навлизам в подробности. Преди да стигна до заключението, нека кажа няколко…
Дървени неща в играта
Първите ви няколко игри, геймплеят няма да върви гладко, гарантирано. Това се дължи основно на три неща.
- Лоша книжка с правила. Ако имате първата версия на книжката ще се озорите страшно много с разбирането на правилата. Аз бях играл играта преди това и пак ми беше трудно. За щастие, Vermin Games са качили по-добра версия на книжката и ви препоръчвам да си я дръпнете преди изобщо да посегнете към играта. Линк към това в края на ревюто.
- Иконите не са интуитивни. Първо, според мен не са подредени добре върху картите и това често забавя битките, които се извършват като се сравняват и събират стойности на различни икони. Ако бяха ситуирани хоризонтално една до друга и в дъното на картата, така картите можеха да „стакват“ една върху друга и всичко щеше да е видно. Освен това и иконите по поселищата не са особено ясни. Разбира се, това не е чак такъв проблем след втора-трета игра, а даже в кутията има и карта със символите.
- Играта е твърде сложна, за това, което е. Трябва да отбележа, че аз нямам проблем с това, но вече го чувам от няколко различни човека. С други думи, играта можеше да се облагодетелства от малко повече чистене на излишни неща от себе си. Така както е, не бих казал, че е подходяща за мъгъли в игрите или семейна обстановка с по-млади играчи.
- Недостатъчна близост с персонажите. Това вече си е лично мой проблем, който за щастие е оправен ако играете Хардкор мод. В нормалната игра ако героят ви умре, вие не губите нищо, освен намаляване на популацията. В хардкор мода, за да се изправите, някой трябва да ви вдигне преди да продължите. За мен това е много по-тематично и ми напомня на добрите кооперативни видео игри шутъри.
- Усещането за разкриване на нови територии е лъжовно. Няма нужда да разкривате твърде много. В момента, в който откриете и четирите важни поселища, можете да спрете да разкривате и просто да се въртите около тях.
Време е да кажа няколко добри думи в моето…
Заключение
Bright Future е добра игра. Не е велика, но в никакъв случай не е лоша. Играта има няколко неизшлайфани ъгли, но като цяло можем да се гордеем с първата българска сериозна дизайнерска настолна игра. Малкото проблеми, които съществуват – иконките, книжката и леко дървени на моменти правила могат да бъдат превъзмогнати след няколко игри. Това е трудна кооперативна игра, която винаги бих избрал пред, да кажем – Пандемия. От друга страна на пазара има много по-добри кооперативни заглавия.
Въпреки, че в основния си геймплей играта не е особено уникална, Bright Future има някои отлични качества.
Темата на играта е уникална с това, че се развива в България. Въпреки, че няма да откриете познати и конкретни места у нас, мисля че Bright Future може да се нарече леко ролево преживяване. С всяка игра излизат вълнуващи истории, а с всеки ход създавате напрегнати моменти, които ще помните дни наред.
С други думи, ако сте тематичен играч силно ви препоръчвам Bright Future. Ако търсите дълбока стратегическа игра, в която с помощта на хитри тактически решения задобрявате всеки път, няма да се откриете тук. В играта има тестета карти. Във всички тестета има както много добри, така и много лоши карти. Факторът късмет е доста силен, но това не е проблем за предимно тематичните игри, които разказват истории.
С други думи – да, харесвам играта. Ще я играя ли често? Едва ли. Заслужава ли си да я купите? Определено. И не само защото е българска. Цената й е достъпна, а в кутията ще намерите тонове игра и модове, които да ви държат заинтересовани дълго време.
ПЛЮСОВЕ:
- Интересна и силно застъпена тематика
- Действието се развива в София
- Усещане за ролево изживяване
- Артът е страхотен
- Три напълно различни мода на игра
- Българска игра
МИНУСИ:
- Механично не е нищо особено
- Неинтуитивни икони
- Има нужда от малко изглаждане
- Голяма доза късмет
- Няма да видите нищо познато от София
Ще остане ли в колекцията ми?
- О, да!
- Засега
- Не
- О, не!
Защо?
- Това е първата българска сериозна игра, все пак.
- Все още не съм пробвал дуелния мод „Арена“
- Не съм сигурен колко често ще я играя
- Не би желал да падат бомби върху парламента
Източник на снимките: https://www.facebook.com/brightfuturegame
Можете да посетите сайта на Verimn Games, където можете да закупите играта, както и да си изтеглите последната, подобрена версия на книжката с правилата.
