Който е израснал през 90-те, вероятно се е скъсал да играе видео игри. Просто защото до този момент не е имало достатъчно впечатляващи лъскави неща… поради сивите неща, които са били на власт известно количество десетилетия.
90-те маркираха 80-те у нас и така в продължение на около 10 години, ние продължавахме да получаваме неща, които в света ги е имало още преди десет години. Точно поради тази причина и най-разпространените игри, които повечето от нас цъкаха бяха осемдесетарски.
Та, който е минал през тази, нека да я наречем – носталгична култура, вероятно ще оцени играта, за която искам да поговоря днес – Boss Monster!
Boss Monster представлява топла носталгична препратка към спомените ни от деведесетарското детство. Артът на играта представлява 8 битови илюстрации, темата е 8 битова на идея, а самата игра е лека, хаотична и напомня на Мънчкин. В което няма нищо осем битово, но пък често ще се чувствате бити от самата игра.
Какво има в кутията?
Но всичко по реда си.
Тези 8 битови графики…
Последно време 8 битовата графика се върна в мода. С тази разлика, че едно време не беше мода… а просто графика. Винаги е имало маса 
Настолните игри в това отношение малко се забавиха и не съм сигурен кога точно започнаха да се произвеждат такива, но със сигурност силно впечатление на пазара направи компанията Level99 Games с малкия си голям хит – Pixel Tactics. Скоро след това се появиха и други игри с такива илюстрации.
Дали обаче Brotherwise Games не използват тази вълна и не се опитват да продаде играта си само заради тази мания?
За щастие мога да кажа, че в Boss Monster 8 битовата графика не просто прави услуга на играта със създаване на атмосфера, но е и дълбоко вплетена в идеята, темата и дори геймплея на самата игра.
Темата
В Boss Monster, играчите са… ами Босове гадове и се опитват да създадат достатъчно добри тъмници, за да попречат на глуповатите герои да влязат, да ги сбият и да им отмъкнат съкровището. Всички тръбят, че това е нещо ново, но всъщност не е. Съществува от известно време във видео игрите и дори сред настолните. Най-добрият пример за това е чудовището игра на Владо Шватъл – Dungeon Lords и по-късно, лекото му братче – Dungeon Petz. Това, което е ново обаче… тоест старо, тоест ново старо… абе готино… е „двуизмерният“ начин на игра.
Така горе долу ще изглежда вашето подземие.
Като в типична видео игра от едно време, героите ще преминават капани, ще се бият с гадчета и ще се натъкват на ужасяващи магии, за да се доберат до вас. Вие ще се опитвате да ги спирате, но нека не забравяме едно нещо. Това че вие и всички други играчи сте гадове, това не ви прави по-малко гадове, че да ви обедини като гадове. Вие ще искате да пречите на другите гадове с гадни гадости. Но затова след малко.
Ако сте играли Castlevania, Boss Monster препраща към точно такива игри. Но не само. В играта ще откриете препратки към всякакви неща от попкултурата. Няма да ви издавам какви са, защото винаги е забавно сам да си откриваш препратките. Струват си.
Нещо важно. Темата е много глуповата и топла. Бих казал семейна. Ако срещнете морални затруднения с това дали да предложите тази игра на семейно събиране, не се чудете. Според мен играта би работила особено добре с тийнейджъри, въпреки че не са запознати с 8 битовата носталгична култура. За малки деца не съм сигурен. Все пак трудно можете да обясните на децата защо вие сте лошите и трябва да спрете добрите. Да, това е игра, но пък и това са деца.
А и не е подходяща за по-малките заради още нещо. Целта на играчите е да съберат десет души от героите – с други думи, да си претрепят десет героя и да им заключат милите душици в мрачния и потискащ свят на отчаяние и тъмна мизерия. Добре де, просто събират души. Който пръв успее да направи това, печели играта.
Босове!
Освен това, ако твърде много герои чупят канчето на даден Бос, то той може да бъде убит. Тоест, в играта има елиминация на играчи! Няма да се случва често, а и играта е кратка, така че не би трябвало да е проблем… но съществува, да не кажете, че не съм ви предупредил.
Друга причина, поради която играта не е подходяща за по-малките са…
Шамари от никъде
Споделих, че играта напомня на Мънчкин. О, да. Твърде хаотична, твърде небалансирана и твърде зависима от късмета. Но това не е лошо, защото играта се играе за около 30 минути. Правилата са прости.
В началото на играта на всеки се раздава един Бос на случаен принцип. Това може да бъде Робот, Вампир или друг гад. Всеки Бос има умение, което се изпълнява само веднъж и мигновено след построяването на последната стая в тъмницата.
По време на ходовете си, играчите теглят карти, строят тъмници и пускат магии. Магиите са небалансирани и се играят или върху вашата тъмница, или върху тъмниците на другите играчи или пък върху героите.
Да, в тази игра има „Играя върху теб тази гадост! Аха! Аз пък имам контра гадост! Тогава аз ще изиграя върху теб тази друга гадост! Защо точно върху мен, не водя аз в играта? Ами защото… не те харесвам. Подстрижи се.“ Ако не сте играли Мънчкин – е… вече знаете какво да очаквате и там.
Стаи за вашето подземие!
За разлика от Мънчкин обаче, тази игра е тематична и няма как да зацикли. Ходовете са бързи. Да, понякога изникват странни въпроси кое кога точно как се играе, но всичко продължава половин час, така че не мисля, че е проблем. Това, което е проблем обаче е ефекта на снежната топка. Ако на някой играч се появят правилните карти и той построи добре тъмницата си, така че и героите да искат да ходят там и да си губят главите още в първите стаи, следващия ход на този играч ще е дори по-лесен. Така че в тази игра си важи библейската истина: „На този, който има ще му се даде, а на този, който няма ще му се отнеме и това, което има.“ В повечето игри победителят ще бъде ясен от средата на играта. НО! Точно поради тази причина, аз препоръчвам да си вземете разширението „Tools of hero kind” и да играете винаги с него. Подробности след малко.
Споменах героите и привличането в тъмниците. Е нека поговорим за…
Глупавите смахнати герои
Именно!
В началото на всеки ход се откриват няколко героя. Казвам глуповати, защото са нарисувани подигравателно с известна доза ирония към стереотипните герои, които сме виждали навсякъде в игрите.
Всеки герой има склонност към определен тип съкровище. Биячите търсят оръжия, крадците търсят пари, магьосниците – заклинания и така нататък. Когато строите стаи в тъмниците си, тези стаи имат определено съкровище в тях.
Героите ще се опитат да влязат в тъмницата на играча с най-много съкровища от типа, който той търси. Това също добавя към нивото на небалансиран геймплей, защото може още на първия ход – 4 героя да се изсипят на главата на единия играч и да му вземат 4 живот.
Разширението: Tools of Hero-kind
Първото разширение за Boss Monster, като изключим многото промота, свързани с кикстартър.
В малка кутийка, приличаща на геймбокс касетка пристигат доста карти, повечето от които са оръжия и предмети, които ще помогнат на героите да влязат в тъмницата ви. Може да са ботуши, с които да прескачат капаните, втори живот или пък чийт код. Така героите стават по-трудни, но ако успеете да убиете героя с такъв предмет, предмета остава за вас!
Всеки предмет има две части. Горната част показва какъв бонус дава на героя, върху който е екипиран, а долната – какво умение дава на Боса, който го е убил. Можете да събирате колкото си искате умения, но можете да използвате само едно на ход. Така или иначе едва ли ще имате повече от две-три в цялата игра.
Това разширение е задължително, според мен, поради две причини. Първо! Дава специални умения на играчите, които са интересни и чупят правилата. В повечето случаи тези умения са много по-силни и забавни за използване от уменията на самите босове.
Второ! Балансира малко играта, защото дава още възможности за маневриране около случайността. Имате си умение и го ползвате веднъж на ход. Не можете да го загубите и винаги можете да разчитате на него. Често тези умения ще ви спасяват от сигурното последно място или ще детронират набралия инерция първи играч. Жестоко препоръчвам не само да си купите разширението, но и да играете винаги с него!
Карти от разширението!
Сега нека мина към заключението си. Ето го и заключението ми, с което ще заключа.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Заключвам. Играта е хаотична, да, но безкрайно забавна. За мен е попадение и една от най-добрите игри за 2014. Boss Monster е доказателство, че не механиките, нито добре изпипаните правила или оригинални теми правят една игра добра. Важното е една игра да бъде забавна, а прекарването с близките, докато я играете – още по-забавно. Ако Стефан Фелд прочете това ще се застреля… но първо мен… и всичките ми приятели.
Както и да е, Boss Monsters предизвиква смях и топла атмосфера, въпреки острите си агресивни механики. Ще се изразя по-емоционално и ще обещая нещо, което вероятно няма да изпълня, но ето – Не мисля, че скоро ще се отърва от тази игра. Ще я забия здраво на рафта и въпреки, че вече той няма място да диша от игри и очаквам всеки момент да се срути, Boss Monster има сигурно място там. Кутията е малка, но пълна с душа. Още 9 души и печеля…
Заключих.
ПЛЮСОВЕ:
- Носталгична тема и илюстрации, връщащи към 90-те
- Хумористични препратки към съвременната поп култура
- Бързи ходове и като цяло бърза игра
- Личи си, че играта е правена с любов
- Хаотичен геймплей
МИНУСИ
- Ако не ви харесва темата и играта няма да ви хареса
- Ефектът на снежната топка
- Хаотичен геймплей
Играта може да закупите от:
BoardGames.Bg
Ако ви е харесало ревюто и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!
