сряда, ноември 20, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Bloc by Bloc – #Кой: The Game
Bloc by Bloc – #Кой: The Game

Bloc by Bloc – #Кой: The Game

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Определено най-впечатлителното в тази игра е нейната тема. С това тя се продава и с това се отличава от масата фентъзи и викингски игри. Темата е не просто реалистична, но тя обхваща сериозната атмосфера на немалко съвременни държави с потискащ политически режим на ръба на гражданска революция. Въпреки че в България, всички случаи на гражданско неподчинение се свеждат предимно до превземане на парламента, в играта вие управлявате фракция не просто с гражданска позиция и глас, но и с ритници в целия град. Тук вие сте си казали „Всичко беше дотук“, но и ще обикаляте улиците на несъществуваща държава, която е потиснала гражданите си и ще трошите обществена собственост, ще палите магазини, ще трепете ченгета и ще обръщате полицейски ванове. И всичко това, докато завземете достатъчно добри позиции, че да може управляващите да сдадат властта.

Можете да си изберете да бъдете синдиката на работниците, съюза на съседите, инициативата на работниците или сдружението на студентите, като всяка фракция си идва със собствени компоненти, арт и цвят.

Полицаите тук са лошите. Компонентите им са в бял цвят.

Да.

По идея играта е кооперативна, но можете да играете и полу-кооперативно с елементи очевидно инспирирани от Archipelago и Dead of Winter. Всеки получава тайна роля, която му дава лична цел. Целите са еднакви и са свързани с това да контролираш определените за фракцията ви зони. Въпреки това, всеки от вас има и собствена уникална цел – ала dead of winter. Не можете да си показвате картите, но ако двама играчи изпълнят целите си по едно и също време, тогава всички печелят… ако няма предатели.

И тук идва Archipelago. Има две роли, които се месят с останалите и ако не се паднат при никого, всички играят кооперативно без да го знаят. Предателските роли искат да спечелят сами, като са свързани или с желанието да претрепеш яко властта или да си пълен нихилист и да подпалваш целиот град.

Тънкият момент е, че някои от ролите също изискват палеж, но ако започнете да прекалявате, другите могат да помислят, че сте от лошите.

Какво от това? – ще си кажете. Донякъде и аз си го казвам. Тук директната конфронтация с другите играчи се крепи на това да си вземате един на друг базите , но това ще го правите изключително рядко, защото така или иначе нямате достатъчно време.

Да, има интрига в тези тайни роли, но аз ви препоръчвам да играете Bloc by Bloc кооперативно, защото това е най-чистата й и естествена форма.

Първо. Искам да поздравя авторите за прецизната и правилно поднесена книжка с правила. Достатъчно е само едно прочитане, за да разберете интуитивно как всичко работи. Всичко е на правилното място и текстът идва в правилното време.

Второ. Искам да помрънкам на авторите за лошата книжка с правила.

Така. Първоначалното ми впечатление от книжката беше отлично. Приятели могат да потвърдят колко хвалих издателите за страхотно детайлизираната и изпълнена с примери книжка… докато реално не започнах да играя играта.

Започнаха да излизат много въпроси, като най-важният от тях така и не беше отговорен – нито в книжката, нито в интернет. И той е свързан с уж интуитивното движение на полицаите.

Понеже това е кооперативна игра с лоши, те трябва да имат изкуствен интелект. Изкуственият интелект тук е неестествен и дървен, но не това е най-големият проблем. Проблемът е, че в правилата пише, че ако карта каже, че полицията се движи, тя винаги се движи. Но картите оказват полицията да се движи до съседен квартал от определен вид. Само че… Какво, по-дяволите, се случва, когато няма съседен квартал от този вид. И това не е изключение. Това е всяка втора карта. Не пише – движи се КЪМ най-близкия квартал. Пише – до съседен. А в началото на книжката ясно е написано какво се води съседен. В примерите винаги имат съседни. Няма обаче описана ситуация, в която няма.

Може да ви звучи като нещо малко, но това е едно от най-важните неща в играта. Ние решихме, че в този случай полицията не се движи. Само че така полицията беше по-малоумна дори и от квартален катаджия на опашка за банички.

Полицията е антагонистът във вашата настолна история. Ако него го няма, тогава няма и игра – вие просто ще правите каквото искате. Да, той пречи и понякога е доста трудно, но системата на лошите е толкова случайна, че дори Pandemic би излязал от сянката си на срама и би му се присмял.

Базовите механики на играта не са лоши, като отново Dead of Winter се показва на снимка на стената отзад. Всеки играч има определен брой зарове, които зависят от броя последователи на каузата му – демек – работниците, които ще се движат по борда. Колкото повече имате, толкова повече зарове ще хвърляте и толкова повече действия ще правите… за съжаление, в повечето случаи скучни.

Някои от базовите действия не изискват определено число на зара, но същинските действия – важните, които придвижват играта напред и които развиват двигателя ви – за тях ви трябват високи числа. Като казвам високи, имам предвид шестици! Понякога може и петици. За жалост, в играта няма почти никакви начини да манипулирате заровете си.

И преди да премина към заключението, нека да кажа нещо хубаво, а? Компонентите са отлични (макар и основно кубчета), артът е стилизиран, константен и изпипан. Дъската… не е дъска, а е съставена от плат, което е и причината цялата игра да се събира в изненадващо малка кутия. Плочките са дебели, картите са с добро качество.

Заключение

Bloc by Bloc би могла да ви спечели само с темата и отлично стилизираните си компоненти. В геймплеят има два основни проблема – играта е ТВЪРДЕ случайна, а изкуственият интелект може да се сравнява с мозъка на полицейски щраус. Въпреки това, атмосферата се усеща и ако имате желание, мисля че бихте си затворили очите за това-онова. В играта има няколко начина на игра, но бих ви препоръчвал да си я разцъквате в чисто кооперативен вид.

Независимо, че това не беше моята игра, мога да поздравя създателите за актуалната тема и смелият, и бих казал – успешен, подход към нея.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Отличен арт
  • Сравнителено бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Пропуски в правилата
  • Малоумен изкуствен интелект
  • Твърде много случайност за такъв вид игра

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*