четвъртък, септември 21, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Разбор на BigBoxLan и Соло игри
Разбор на BigBoxLan и Соло игри
Соло игри

Разбор на BigBoxLan и Соло игри

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.
Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

В днешния разбор ще наваксам с изиграните игри (до август), и ще стане въпрос за соло игри. Без да губим време – директно към впечатленията от изиграни игри последните месеци:

  • Ginkgopolis – Това е странна игра с драфтинг на карти, които използвате да поставяте плочки, върху които пък става контрол на територии. Правилата са объркващи за това какво и кога се случва, и трябва известно време за свикване. Върви сравнително бързо и оцених дизайна й, но може да е доста агресивна. Все пак има някои слаби страни и цялостно не е моя тип – 7/10
  • Unlock – Дойде време и за ескейп стаите в кутия. Не съм най-големия фен на ескейп стаи, но ги харесвам. Играх 2 сценария от Unlock, и системата, както и историите, ми харесаха. Пъзелите имаха някои проблеми и като цяло не бяха нещо особено. В един от сценариите играчите се разделят на 2 отбора и при първото изиграване един от отборите заседнахме, а другите нямаше какво да направят. Някои неща в комуникациите не бяха достатъчно ясни. Все пак на втори опит се справихме и беше забавно. Предимство на Unlock е, че не се повреждат компоненти, когато я играеш. 7,3/10
  • Agricola: Family Edition – Изчистен worker placement с фермерска тема. Няма много голяма дълбочина, основните „стратегии“ са наблягане на животни или върху земеделство. Почти няма разнообразие между игрите, тъй като всички сгради са в игра всеки път, което всъщност е и разочарованието ми от играта. Все пак е лесна за обясняване, красива и с добри компоненти. Не е лоша за игра с нови геймъри за запознаване с worker placement и resource management. Освен това е и доста евтина. 6,8/10
  • The Game: Extreme – Играх няколко пъти тази кооперативна абстрактна игра с двама. С повече от 3-ма не виждам защо би се играла. Добавя някои допълнителни икони и правила,  които усложняват малко и правят играта по-разнообразна… което е добре. Става за убиване на малко време. 9/10
  • Amun Re – Като цяло на игрите на игрите на Knizia все нещо не им достига да ги харесам и задържа в колекцията, но Amun Re промени статуквото. Елегантна, с различни и интересни наддавания но и още доста елементи и разнообразни начини за точкуване без да е сложна и тежка. Играта е модерна класика. Имам старото издание, но тъй като някои елементи в новото не са съвсем изпипани (картите например) високата цена не си струва за мен засега. 7,5/10

Класиката Amun Re

  • Vivajava: The dice game – забавна зарохвърлячка тип Yahtzee с технологии. Бях я играл преди години и имах добри впечатления, затова я добавих в колекцията. Добра е за малко по-дългичък филър, ако ми се прихвърлят красиви къстъм зарове. 7,1/10
  • Fable Fruit – Доста хвалена семейна игра, в която събирате плодове с които правите сокове. Играта е лека и бърза и ще искате да изиграете поне още една, в която се появяват нови карти (Fabled системата) и опциите стават по-различни. Все пак е доста лека за моя вкус а и след 2-3 игри взе да ми става еднообразна. По-нататък ставала по take-that което с определена компания може да е хит (или мис с друга). 7,1/10
  • Magic Maze – Кооперативна хаотична игра в реално време. Интересна идея, но има твърде много условности, за да се получи добре, с което ме изпуска. 6,5/10
  • New York slice – Играта, в която си поделяте и колекционирате или ядете пица. Доста забавна и лека (но не прекалено), по-добра е с 4-5 човека. Не лош дълъг филър, но не нещо, което държа да имам в колекцията. 6,9/10
  • Endeavor – Out of print игра (бел. ред. Скоро излиза Второ издание), която е харесвана от мнозина. Интересна е, но твърде злобна за мен. Според стечение на обстоятелствата по картата един играч може да бъде смазан без реално да е играл зле, а друг да просперира. 6,8/10
  • Expo 1906 – Купих тази игра от rahdo миналия Есен. Въпреки че компонентите изглежда като игра от преди 15 години механиките изглеждаха интересни – редиш плочки по борда си с проекти, до които трябва да поставяш други плочки с ресурси. Доста трудно е обаче да съобразиш как да стане добре това и някои хора имат голям проблем с това. Също така късмета има не малка роля, тъй като в пазара се появяват произволни ресурси и ако няма тези, които ти трябват за проектите губиш ценни ходове. Съчетано с механиките, че не можеш да играеш същото действие като играча преди теб и че рунда може да свърши рано според действие на друг играч, играта може да е доста злобна. Играх я и соло и ми беше по-приятна така, но не достатъчно че да я запазя. 7/10
  • Kraftwagen – Игра на Матиас Крамер която използва механика подобна на отличната Glen More. Темата за производство на автомобили е също интересна, но в играта има много късмет и прецакване. Изборите не са чак толкова интересни, както и възможните стратегии не са твърде балансирани (например състезанието ни се стори, че не дава достатъчно точки за вложението). Като цяло разочароващо, предвид дизайнера 6/10
  • Near and Far – Продължението на Above and Below, която беше наш семеен фаворит. Тук играта е по-различна, събираме екип от приключенци чрез worker placement (на 1 работник) в града и пътуваме по карта (от 11 възможни), за да правим лагери, които ни дават ресурси, точки и приключения, които се четат от книжка. В началото на играта има драфтинг на артефакти, които после се купуват и дават точки и умения. Само механично играта е добра, но не и отлична. Важни неща се решават от хвърляне на зар, в който има голяма вариация на късмета (разликата между хвърлено 1 и 6 е огромна). Добре, че се добавят приключения тип книга-игра, които този път не са произволни. Те са свързани или според избраните герои, или кампания според мястото на картата. Написани са чудесно (макар, че се използва литературен стил, за който ако не сте с много добър английски може да ви затрудни) и далеч не са типичните фентъзи клишета. Насладата от играта скача двойно и комбинацията две в едно я прави неповторима. Качва я поне в моя топ 20. С четирима обаче не я препоръчвам понеже четенето на истории ще отнеме повечко време, а и града и картата стават доста тесни  – 8,5/10 – Най-добра игра на разбора!

Чудесната игра на Ryan Laukat – Near and Far

  • Blueprints – Нелоша игра с драфтинг на зарове, с които строите „сграда“. Сградите се оценяват според цвета на заровете и как са разположени в сградата ви и който има най-добра взема 3 точки, второ място 2 и трето – една. Има и бонус карти за точки според изпълнените условия за сградите (например да имаш пет различни цвята, или пет различни цифри на заровете си). Точкуването е особено тук, което хем я прави различна, хем е и съмнително, тъй като първо място (което не е лесно да постигнеш) може да даде по-малко точки от два бонуса, а все пак късмета от заровете си е доста. Липсва и нещо като специални умения, но е бърза, лека и приятна като цяло. 6,9/10
  • Above and Below + Extended Components + Underforest and Desert Labyrinth – Допълнителната книжка с истории внася доста разнообразие и преиграваемост (след 3-4 игри доста от приключенията се повтаряха), а допълнителните компоненти правят някои елементи от играта по-интересни като това кой да отиде първи на експедиция. 8/10
  • Tournament at Camelot – Trick taking игра, на които не съм фен. Тук има разни специални умения и catch-up механика, които обаче не помагат особено – пак този с най-много късмет печели. Особено който получи повече карти мерлин (на мен ми се падна 2 пъти в играта, докато друг играч имаше по 3 средно всеки рунд) е с голямо предимство, тъй като тези карти са жокери и правят 5 пъти повече демидж на този, който и вземе. Артът е в интересен стил, но лично на мен не ми допада. 5,3/10
  • Lorenzo Il Magnifico – Страхотна игра, вариация на worker placement със сила на работниците определена от хвърлени всеки ход зарове. Специалните способности от лидерите са най-интересната част, но и всички други механики щракат чудесно (все пак е замесен Симоне Лучани). Страхотно евро, на което малко не достига да стигне висотите на Марко Поло и Tzolkin. За повече детайли прочетете ревюто ми. 8,3/10
  • Pyramids – Лека игричка с редене на пирамиди. За мен тя напълно замества абоминацията Imhotep въпреки, че имат някои общи неща, освен темата (пирамидите е по-лека и бърза и за мен доста по-добра). Има си късмет, но е бърза и не се взема на сериозно. Артът е добър и по време на играта има някои интересни избори. 7,1/10
  • Exit the game – Abandoned Cabin – Другият, може би по-нашумял ескейп рум в кутия. Тук тематиката е малко по-ниска от Unlock за сметка на по-консистентни и добри загадки. Може би ми хареса малко повече, макар че имаше няколко сравнително еднообразни загадки. По принцип се унищожават компоненти по време на игра, но с малко внимание и труд може да се „възстанови“ така, че да е възможно преиграването. 7,4/10
  • Oh My Goods – Картова игра, в която картите са и ресурси, и сгради. Групата въобще не я хареса. В играта има доста късмет  и механиките са малко объркващи в началото. Все пак, ако се приема като бърза и не толкова сериозна игра, като не се ядосвате, че някои от ходовете няма да постигнете много може да се получи забавно. Също така ми се струва по-добра с 2-ма или 3-ма. Засега ще я запазя, защото ми е интересен и соло експанжъна… който засега обаче е неоткриваем. 6,8/10
  • Sub Terra – Никак не лоша кооперативна игра с интересна тема. Хареса ми, макар че не я намирам за чак толкова дълбоко тематична и добра колкото Деян. Като избори често е ясно какво е най-добре да се направи и от там нататък нещата са въпрос на късмет. 6,8/10

Ужасии в пещерата – Sub Terra

  • Delve – Нещо като Carcasonne с четене на кратки истории (произволни) и хвърляне на зарове/битки. Късметът приижда от всякъде – от тегленето на плочките, картите с encounter-и и от хвърлянето на зарове. Историите не са твърде интересни (generic fantasy), не са написани увличащо и заради стила им не се четат плавно, което забавя играта. На всичкото отгоре картата от съединените тайлове не изглежда добре. Доста слаба игра. 4/10 най слаба игра на разбора
  • Paku Paku – Забавен парти филър комбиниращ 2 стресиращи механики – игра в реално време и сръчност. Добре, че е съвсем проста – само хвърляте зарове и ако се падне определена страна трябва да сложите чиния или купа върху кула от посуда. Всъщност ми беше забавна и дори спечелих, но не бих я играл често. Компонентите са добри, предполагам ще е забавна да се играе с деца. 7/10

Някои хора са твърдо против соло игрите, и аз ако имам възможност бих предпочел да играя с други играчи. Но в предвид свободното ми време, а и наличността на група, се случва да нямам възможност да играя колкото ми се иска.

В соло игрите (някои са специално за игра с 1 играч, но повечето са игри за 2+ играча, в които има соло варианти) играеш сам срещу играта, автоматичен противник или с цел да направиш над определен брой точки. Бях предубеден, че евро игрите не са интересни соло, но се оказа, че има такива, които са чудесни соло. Тъй като играеш сам и няма други „дразнители“, за мен е важно да се подготви атмосфера, като ако е възможно да няма шумове наоколо, да си пуснеш подходяща музика (например саунтрак от филми с подобна тема) както и да си сипеш нещо хубаво за пиене. Едно предимство на това да играеш сам е, че можеш да обмисляш ходовете колко време решиш, което при игра с повече играчи би намалило удоволствието на останалите.

Първите соло игри, които играх бяха The Game и Onirim. Особено първата е просто убиване на време без особено смислени решения, но Онирим с разширенията е интересна. Проблемът с нея е, че трябва често да се бъркат картите, което е решено в мобилната и версия, на която имам над 800 изигравания на базовата. След като се свикне 1 игра отнема от 2 до 5 минути. Процента на спечелени спрямо загубени игри ми е 60 като мога да го вдигна съвсем малко, ако играя сериозно, но като цяло късмета си влияе не малко. Sherlock Holmes consulting detective е нещо средно между книга-игра и настолна игра и поради многото текст на английски я предпочитам за соло игра. Старото и издание не ме грабна, случаите ми бяха объркани, текстът труден за четене и четох че имало грешки. Все пак си купих новото (с 4 случая за Jack The Ripper), от което изиграх един случай, в който макар да не направих много висок резултат ми беше доста интересен. Препоръчвам това издание с условност, че случаите за Jack били по не-романтизирани и брутални, та ги играйте на свой риск.

Във вече класическата соло игра Onirime сте пътешественик в сънищата

Харесват ми игри, които в соло версията си имат по-различна цел и дори механики от стандартната игра. Например в Legacy of Duke De Crecy вместо да се жените и правите деца, които правят същото съставяйки родословното дърво, в соло играта започвате отзад напред и трябва да откриете кои са били предците си като целта е да изпълните определени условия. Играта беше доста различна така и много ми хареса. Още не съм пробвал соло варианта от разширениет,о който добавя интереси промени. Terraforming Mars не променя толкова много играта, но все пак целта се сменя – за 15 хода да тераформирате марс напълно за разлика от това само да събирате точки. Играта е чудесна соло и тъй като продължава доста ходове може да направите  силен и интересен двигател(engine). Пък и… няма downtime. Все пак късмета може да окаже голяма роля.

Доста игри в соло вариантите си включват автоматичен играч, който ви пречи и понякога събира точки, които трябва да победите. Lewis and Clark е чудесна соло, в нея се състезавате срещу бот, който всеки рунд напредва с 1 място напред по реката. В началото ви се струва, че напредва много, но към края като имате добър енджин го застигате. Има и интересна механика да получавате повече от определени ресурси спрямо къде сте поставили индианци. В The Networks „робота“ работи много добре тъй като теглите карта за него и премахвате определена карта от пазара според това какво изтеглите. Има и механизъм, по който може да пасува и така да заеме бонусите от пасуване. Дори има и начин ако прекалено много пресирате късмета си дори да загубите играта преди края й. Картовата Castles of Burgundy има не лош и доста бърз соло вариант, като теглите по няколко карти всеки рунд който бота построява, и трябва всеки ход да имате повече точки от него, за да спечелите. Самата игра обаче е малко статична, тъй като никой не ви се бърка. Aqua Sphere няма официален соло вариант, но има неофициален такъв в boardgamegeek. За бота хвърляте зар и според лесни правила прави различни неща, които може да объркат плановете ви. Тъй като за играта е много трудно  да намирам играчи съм доста доволен, че открих този соло вариант. Скоро ще пробвам соло вариант и за Kanban: The Automotive Revolution, която има същия проблем с намирането и „обучаването“ на играчите като Aqua Sphere.

Lewis and Clark изглежда невероятно с арта на Винсент Дютрей

От по-тематичните игри не ми допадна особено Lord of the rings: the card game, не беше вълнуваща и не ми харесва да управлявам повече герои на веднъж. Elder sign работи много добре – приятна зарохвърлячка с все пак смислени избори от време на време и добра лъвкрафтска атмосфера. Може би бих предпочел да споделя борбата с древните с други играчи, но тъй като времето е ограничено, по-скоро ще се задоволя със солото, а игровото време с група ще инвестирам в по-сериозни игри.

Игрите на Uwe Rosenberg имат соло варианти като обикновено играете „срещу себе си“ – като не може да използвате действията, които сте ползвали предния път. Все пак това води до малко статична игра без много късмет и разнообразие. Feast for Odin все пак ми хареса соло тъй като възможностите в нея са толкова много, а има късмет в хвърлянето на заровете и тегленето на професиите. Lorenzo Il Magnifico има неофициален соло вариант, който работи сравнително добре и дори бота събира точки, които трябва да надминете, но все пак за нея ми липсва играта с други хора. Отлична соло игра е и La Granja: No Siesta, в която са добавени някои механизми правейки соло играта много елегантна и интересна. Tiny Epic Western дори смятам, че е по-добра соло отколкото с други играчи, и в нея се хвърля зар, за да се реши къде бота ще си постави каубоя. Всъщност играта остава в колекцията ми основно заради соло играта. Предстои ми да пробвам Greenland, Sylvion и Incantris, с които се сдобих основно за соло игра.

Ще завърша с реклама на първия български официален маттрейд. Имате време до неделя (10-ти септември) да добавяте игри които след това ще обявите за кои други бихте разменили. Вече направихме един експериментален, който мина добре. Няма риск да се наложи да размените играта за някоя, която не искате, а шанса за добра размяна е много по-висок в мат-трейд отколкото директно.

https://boardgamegeek.com/geeklist/229725/bulgarian-mathtrade-1-september-2017

Източник на снимките: boardgamegeek.com

 

Магазинът, в който се тества.

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*