От скоро започнах серия от класации „Необичайните Топ 7“, които може да намерите в сайта. Вече имам подготвена следваща, но ще намаля темпото, смятам общия брой класации да е 7, защото – така. Откъм игри – силен период, освен Feld Day (който е следил последния ми разбор ще знае за какво става въпрос), имах и още някои натоварени игрови седмици.
- Cacao: Chocolatl – Базовата игра ми допадна като лека (за геймъри), красива и приятна игра с доста повече свежест от Каркасон. Все пак не бях чак толкова впечатлен от нея, както някои други. Липсваше ми разнообразие и преиграваемост. Е, разширението оправя съвсем това, като позволява да се играе със или без някои от модулите, което разнообразява играта, а борбата за шоколад е ожесточена. Колибките ми харесват за разлика от на другите BigBox колеги, въпреки, че наистина едва ли ще спечелиш само с тях. Любим ми е модула с картата, защото намалява късмета, дава възможности за избор и е елегантно реализиран. 7.5/10
- Valley of the Kings: Afterlife – Интересен deckbuilder с пирамида вместо линеен пазар и механика на „погребване“ на картите, което трябва да направиш, за да получиш точки, но пък губиш уменията им. Това е втора stand-alone игра, която може и да се играе като expansion на първата. Играх я соло, което смятах, че ще е много скучно тъй като много от картите взаимодействат с другите играчи, но се оказа, че не е така. Има потенциал да е доста интересна. Такъв тип игра е, че трябва да се играе няколко пъти. Първият е обучителен и за свикване. 7/10
- Spyfall – Играх само веднъж тази прехвалена парти игра. Може да е доста забавна, но зависи от хората, с които играеш. Напрежението когато си шпионин и трябва да не се издадеш с въпрос ми идва малко неприятно. Но може би с повече игри и с приятна компания не би било така. Все пак не е от игрите, които бих търсил активно – 6.5/10
- Indigo – Не бях играл този любим мой филър от известно време. И този път сработи отлично с нови играчи, (неопитни в игрите) и с 3, и с 4 играча. Даже казаха, че им е харесала най-много от игрите, които сме играли с тях. Някои дори я заеха, за да я играят още. Аз се забавлявах също. Ако желаете прочетете ревюто ми, тъй като съм писал достатъчно за нея. 7.5/10
- Mysterium – Втората ми игра на тази хитова мистериозна игра (играх я на петък 13-ти) също мина добре. Този път не спечелихме на последното гласуване за убиец, но беше доста приятно. 7.5/10
P.I. Детективска игра изполвзваща механика от „бикове и крави“
- P.I. – Дадох шанс на детективската игра с играчи, които харесват криминалните филми. Въпреки че не навлязахме достатъчно в темата, играта беше приятна. Основната механика е Дедукция, тип бикове и крави. Добрият арт придава тематичност. Все пак е малко постна, за да се играе често. Поради тази причина е възможно скоро да се разделя с нея. От друга страна е супер и за разпускане. 7/10.
- New York 1901 – Играта имаше доста хвалби, изкарваха я като една от най-добрите gateway игри. Е, не я намерих за нещо особено. Правилата, на първо време, не са добре описани и са малко объркващи, отне ни много време, за да ги разгадаем, като за иначе проста игра. Има разни изключения и особености, които може да се изчистят. Визуално не ми допадна съвсем, въпреки че и за това я хвалят. Геймплеят е комбинация от късмет и възможности за прецакване. Това също не е нещо, което ме грабва. Все пак не е и крайно лошо, просто е нищо особено – 6/10
- Mission Red Planet 2nd edition – Играта изглеждаше доста добра като идея. Но голямото количество възможен късмет и прецакване ме разочароваха. Ако направиш 2-3 грешки си аут. Грешките са свързани с късмет – какво ще играят другите. Да, може да предположиш, но е трудно да отгатнеш какво ще хрумне на трима други. При тегленето на карти има също огромен късмет – мисиите дават доста точки, а „откритията“ са крайно ситуационни и обикновенно слаби. А и играта не е много кратка. 5.5/10 – Разочарованието на разбора
- Yspahan – Припомних си тази стара, но интовативна евро игра с камили. Изпробвах стратегията с наблягане на кервана, която досега никога не бях виждал никого да играе и се оказа много успешна, особено, ако не се опитат да те спрат. Това показва, че има повече възможности отколкото си мислих, а и играта е кратка и лесна за обясняване – палци горе! 7.5/10
- The Grizzled– Чудесна кратка кооперативна игра с интересна и пасваща тема. Припомних си усещането от „отчаяна кооперативност“, което имаше в Hanabi. Grizzled е също толкова трудна за печелене, ако не е и по-трудна. Въпреки това е много забавно да опиташ пак и пак! Тук проблемът от Ханаби за това колко информация може да предаваш без да мамиш е намален поради по-разработените механики. 7.5/10
- Aqua Sphere – Feld Day започна с Aqua Sphere – една от най-тежките игри на Фелд, за която трудно намирам опоненти, тъй като далеч не е лесно смилаема. Отново имаше проблем със свикването на програмирането на роботите (и програмирането на робот, който програмира друг робот), въпреки че играчите бяха много опитни. Но си припомних колко много харесвам играта – отлично съчетание между стратегия и тактика, много възможности и даже има не лоша тема. 8/10
- Rialto – Втората игра на Фелд. Беше уж по-леката Риалто, но също отне над 2 часа. Тя е с малко по-високо ниво на късмет. Има контрол на територии и малък engine building, но сградите са винаги еднакви за всички и налични, което не ми допада. Наддаването малко ми напомня Strasbourg, която ми харесва повече. Не е никак лоша игра, но за мен е от по-слабите игри на Фелд (както показва и bgg рейтинга й). 7/10
Bora Bora – само Стефан Фелд може да съчетае толкова шарена игра с… шарени механики
- Bora Bora – Най-шарената игра на Стефан. Това не трябва да ви заблуждава – играта има много възможности, тежки избори и немалка тежест. Не е с такава сложност като Aquasphere, все пак, което я прави по-широко достъпна (а и шареността и темата помагат). Това е чудесна игра, в която точките валят от всякъде, но трябва да си ги заслужите, и да си заслужите най-апетитните от тях. 8.3/10 – Игра на разбора!
- Macao – Последната игра от Feld Day – като за 13 часа толкова – само 4 игри (но сериозни). Макао, за съжаление, за мен е най-слабата игра на Фелд от тези, които съм пробвал. Започваме с недобрите арт и компоненти. После, механизмът, макар и с хитър замисъл, води до хаотичност и сложно планиране – за да сте успешни трябва да избирате заровете и да планирате 5-6 хода напред, което е странно. Но и да изключим това – картите с умения не са интересни, някои са много силни, а други крайно ситуационни. Движението по картата е също скучно. Не съм сигурен, че комбинацията от механики се съчетава добре този път. Но… все пак много хора я харесват и дори им е любима игра. 6/10
- Timeline Diversity – Проста и бърза игра, в която редите събития според годината, в която са се случили. Много забавна и работи отлично за филър и с нови хора. Проблемът е преиграваемостта. След няколко игри ще виждате едни и същи събития. Е, може да се купи друг комплект от Timeline серията. Дали си струва финансовата инвестиция за няколко от игрите от поредицата си зависи, засега аз съм доволен – 7/10
- Coconuts – Най-високо класираната детска игра в BGG. Определено маймунките стрелящи с кокосови орехи са ефектни. Откъм игра, понякога може малко да зацикли и да продължи повече отколкото трябва, но може би като първа игра просто не сме толкова точни. Не пробвах и магическите карти, които може да я поразнообразят, но маалко я усложняват за по-малки деца. 6.5/10
Terra – евро + тривия от „зеления“ Фридман Фрийс
- Terra – Тривия играта на Friedman Friese. Може би единствената тривия игра, която ми харесва. Първо, защото в една игра излизат 6 въпроса, а картите с въпроси са над 100 и двустранни. което дава голяма преиграваемост. Второ, дори и да не знаеш точния отговор (което се случва често) може да правиш „образован“ опит, за да налучкаш или да използваш знанията на другите, тъй като получаваш точки дори и ако си близо до верния отговор. Редът също има значение, тъй като има 3 въпроса и е добре да заемаш възможните места за отговори първо на въпроса, на който е най-вероятно да познаеш. Това е нещо като хибрид между евро и тривия игра, а който следи статиите ми знае, че съм фен на подобни хибриди. Тук миксът се е получил отлично. 7.3/10
- Mission to Mars 2049 – Няма да съм толкова ласкав като Деян за нея. Това е копие на Катан, в което са премахнати интересните части от играта… Въпреки че артът и картонът не са лошо качество, това е игра, която няма никакъв дървен или пластмасов компонент, което ме отблъсква. Поставянето на фабриките по картата на практика няма особено значение. И зарът – пропускане на ход, сериозно? Даже продължава твърде дълго, тъй като трябва да събереш твърде много ресурси, за да спечелиш. Все пак за едно изиграване, ако не се взема на сериозно, става. 5/10
- Vegas Showdown – Играта показва възрастта си, въпреки хвалбите от Dice Tower. Тя е с не много добър арт, а някои от компонентите са жалки. Все пак има нещо приятно в наддаването и тетрисообразното редене на сградите. 6/10
- Bohemian Villages – Доста забавна кратка игра с зарове. Като усещане ми е подобно на Las Vegas, но с повече дълбочина. Все пак няма време за развитие на нещо като engine. Доста е хаотична и ми се струва, че някои места са доста по-силни от други. 7/10
- Unusual Suspects – Забавна парти кооперативна игра. Далеч е обаче от code names, например, понеже няма много мегдан за креативност. Преиграваемостта е ограничена, но от друга страна е по-лесна за игра и съденето на хората по външния им вид и дискусиите относно това водят до доста забавление. 7,3/10
- Haspelknecht – За съжаление, се разочаровах от това сравнително хвалено евро. Механиката за избиране на цветни „дискове за действия“ е интересна, но оттам нататък работниците, които имаш са едни и същи. Сградите пък са скъпи и основно дават точки по безинтересен начин. Няма изграждане на нещо като двигател. Липсва преиграваемост и разнообразие. 6.3/10
Фермерство, прасета и сиеста в Южна Америка – отличното евро La Granja
- La Granja – Имаше потенциал да стане най-добра игра на обзора, но грешки в правилата вкараха горчив привкус. Въпреки това играта си струваше. Това е микс от доста механики, като едни от най-вървежните напоследък – карти използваеми за различни неща и драфт на зарове. Има разбира се и area control, разполагане на карта, менажиране на ресурси, и т.н. Не се усеща и като прекалено тежка или дълга. Това е наистина отлична игра, единственото нещо, което не ми допадна е възможността да си продаваш ресурси във всеки момент (а играта има доста фази), което може да доведе до „накъсване“ на геймплея. Доста от уменията на картите са ситуационни. Някои са по-силни от други, но не е нещо драстично. 8/10
- Colt Express + Horses and Stagecoach – Разширението на експреса прави нещата още по-шантави, което за тази игра е положително. Отнема малко повече време за обясняване, особено ако има играчи, които не са играли базовата игра. Заложниците са забавни и тематични, конете дават допълнително мобилност, иначе, особено в купетата, ако нямаш карти за движение, може да се задръстиш. А с „пушката“? Който почва да ходи по покрива на влака… става съвсем лудница. Уискито, макар да не е нещо особено, е също тематично и дава още опции. 7.3/10
- Citrus – Играта не изглежда особено добре. Доста е суха, има доста възможност за прецакване, и може да се получи така, че един играч няколко пъти подред да има кофти избор, което да го изкара от играта. Твърде е еднообразна за вкуса ми. 6/10
В Signorie, като глава на италиaнска средновековна фамилия, изучаваш синовете и уреждаш бракове на дъщерите си.
- Signorie – Очаквах тази тежка евро игра на What’s Your Game още от Есен миналата година. Забавих покупката й обаче поради многото други игри за изиграване и малко по-високата й цена. Арта е добър и от компонентите ми хареса много, че има мийпъли мъже и жени с приятни детайли. Геймплеят включва драфт на зарове, а правилата са изненадващо малко за тежка игра. Определено е добра, но не колкото очаквах. Двигателят, който правиш чрез помощници не ми допадна много, тъй като всички играчи имат еднакъв избор и всичко е налично винаги. Траковете за политическо, религиозно и военно обучение са твърде линейни и наградите от тях са скучни. Плочките за съюзи пък е възможно според късмет да помогнат на един играч, а да прецакат друг. Освен това продължава повече отколкото трябва. Все пак има официални варианти, които може да подобрят част от тези неща, но щом трябва да се прибягва до варианти, за да се подобри игра, не е добър знак. И въпреки това давам добра оценка поради останалите интересни части. Драфтът на зарове и механизмът, който е като откраднат от Марко Поло, но обърнат (получаваш награда, ако имаш зарове на стойност 13 или по-малко) е доста хитър. Обикновено бих предпочел La Granja, Марко Поло или Момбаса пред нея. 7,3/10
- Factory Funner – Весела игра с елемент на игра в реално време, в която строиш фабрика с машини. Доста е бърза и въпреки че има късмет, усета е важен и трябва известно планиране на разположението на машините и резервоарите. Чудесна малка игричка. 7,3/10
- Играх още: 7 wonders duel – екстра е и с не-толкова навлезли в хобито хора, Dead of Winter -първа победа и то с наличен предател, можело да има и добър късмет тази игра. Russian Railroads – с 4 играча е още по-трудно да се добереш до важните места, а видях ефективно използване на алтернативни стратегии. Още няколко изигравания на Karuba – всеки път е забавно, мини-разширението далеч не е задължително, но от време на време може да се използва, все пак не бих я играл нон-стоп. Castles of Mad King Ludwig – всяко изиграване е супер, поръчах си и разширението й. Mangrovia – изненадващо (приятно), играчът с най-малко опит в настолните игри спечели след добро разпределение по статуите. The Prodigals Club – нямаше време за трите модула, а два (и то, които бях играл и преди) не ми беше толкова интересно, макар да спечелих. Murano – тъй като носи по-различно усещане от повечето евро игри ми е доста приятна, но не намирам често нейни фенове.
Предстои ми да пробвам още 2 тежки заглавия от миналата година – Zhan Guo и Grand Austria Hotel (от единия от дизайнерите на Tzolkin). След това остава да се готвим за Есен, и вероятно да наблегна на игри, които вече съм играл и харесвал, а не толкова на нови заглавия. Още повече че вероятно ще разполагам с доста по-малко време. Но времето ще покаже.
Grand Austria Hotel – Още една игра с драфт на зарове, която очаквам да играя
Малко размисъл отностно грешките в правилата в игрите… Том Васъл например смята, че дори и да се пропусне някое правило това не би попречило да си изкараш добре играейки играта. Ако не е сериозно правило той не би променил мнението и оценката си за играта. Наистина важното е да си изкараме добре. Но аз лично се възхищавам на финното съчетаване на сложни механики в някои игри. Важное да разбера, ако съм играл една игра, която оценявам високо правилно. Не веднъж ми се е случвало по време на игра да усетя, че нещо не е наред – нещо е очевидно небалансирано (дизайнерите биха го забелязали и оправили), или е просто странно и не е в духа на играта, или е очевидно, че може да се реализира по-добре. Опитът ми с много игри, доста от които са с над средна сложност помага за това, както и професията ми, която изисква оптимизиране и измисляне на добър начин за реализация. Ако имам съмнения, че може да не сме играли нещо правилно, обикновено гледам ревюта и изигравания (rahdo е много полезен например) на играта в youtube или чета форумите за правила в boardgamegeek. И просто следващото ми изиграване на играта е с коригирани правила. И аз съм допускал грешки, или съм пропускал по нещо в правилата, но рядко. Винаги се старая да проуча правилата добре, тъй като искам сесиите с игрите да протекат по най-добрия начин.
Източник на снимките: Boardgamegeek.com
