четвъртък, септември 21, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Разбор на BigBoxLan – юли/август
Разбор на BigBoxLan – юли/август
И за разнообразие - лека и бърза тематична "зарохвърлячка" - StarWars Risk

Разбор на BigBoxLan – юли/август

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.
Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

Подготовката за Essen Spiel 2016 вече е в разгара си, но до спектакълa остава малко повече от месец. Разбира се в това време продължаваме с отлични игри – всъщност дори и разочарованието на разбора не е никак лоша игра.

  • Manila – Сравнително лека, но не много кратка игра за пренасяне на стоки по река в Филипините. Имаме и пирати, които може да превземат корабите със стоките, хвърляне на зарове, които показват кой кораб с колко напредва като някои от тях може да не стигнат целта. Купуват се акции в различните стоки, а цените им се покачват, ако бъдат доставени успешно. Мога да я оприлича като по-геймърска версия на Camel Cup. Доста забавна е и с добри компоненти, но някои „фидли“ правила (особено за пиратите) и дължината й може да попречат да се играе често. 7/10
  • Forbidden Desert – Не бях играл от доста време тази кооперативна игра, която (тук някои ще ме линчува) харесвам повече от чист Пандемик. Този път бяхме затрупани от пясъчната буря за нещастие. 7/10
Lancaster - евро с рицари

Lancaster – евро с рицари

  • Lancaster – Играта слезе с 2-3 места, но остава в моя Top 10. Отлична е, но усещам че единственият оптимален път за победа е да събереш максимално бързо повече рицари и да ги ъпгрейдваш, разбира се, ако всички други са опитни и го знаят, съревнованието за тях ще е доста ожесточено. Допълнително и законите започват да ми се изтъркват, тъй като са винаги едни и същи. Замислям се да си набавя разширението с нови закони (или направо BigBox изданието). Или да я играя с разширението, но за хора, които не са играли базовата ще дойде твърде тежко и обяснението на правилата ще е е дълго. 7,5/10
  • Witness – След почти година пауза направиме 3-4 случая на тази различна и много забавна (с правилната група) игра. Играе се като развален телефон, като всеки играч знае част от информацията за случая и трябва да го предаде на останалите (често през 2-ма други). Накрая преди да трябва да отговорим на 3 въпроса, може да има и изненади и обрати. Въпреки, че не се справихме перфектно определено си струваше. 7,5/10
ZhanGuo - тук строите не само дворци, но и великата китайска стена!

ZhanGuo – тук строите не само дворци, но и великата китайска стена!

  • ZhanGuo – Тежка евро игра с тема древен Китай – обединяването на племената, строене на замъци и на Великата Китайска Стена. По-различни механики с нещо като построяване на табло и карти, които се използват за различни неща (макар и по-ограничено този път). Точки се печелят от доста различни неща, което ми хареса, макар че area control-а може да е малко непрощаващ и потенциално някий стратегии при подходящо табло може да се окажат твърде силни. Не се оказа чак толкова тежка колкото си мислих и ми допадна. Макар и да не е топ 10 материал, запазих я в колекцията си. 7,5/10
  • Keyflower + Merchants expansion – Второто разширение на една от любимите ми игри. Играта беше напрегната и въпреки слабото начало (което ми става стандарт) откраднах победата с ъпгрейднати сгради даващи 10 точки с „разширения“ – нов елемент от разширението, което удвоява точките на сградата. Като механики това разширение е по-солидно, но променя малко повече духа на базовата игра – разширенията са изключително важни, а и животните от фермерите са по-симпатични. 9/10
  • Mysterium + Hidden Signs expansion – Очаквах да се добави още някоя механика, но се оказа, че в кутията са само повече карти към всички декове. Това е добре, ако харесваш играта и си я играл много, но засега не съм на този етап. Загубихме играта за малко. 7/10
  • Kodama: The Tree Sprits – Симпатична игра с прост драфтинг на карти и строене на дърво. Доста е лека с много малко интеракция и забелязахме, че някои карти за точкуване са много по-добри от други. С други думи, играта е много зависима от късмет. Все пак тя е отлична за не-геймъри и красива. 7/10
  • Discworld: Ankh-Morpork – Хаотична и всеки-прецаква-всеки, както винаги. Играх с героя, който трябва да вкара 8 маркера за беди и в един момент имах известен шанс, но демоните и троловете, които влезнаха от случайни събития попаднаха на места, в които вече си имаше беди. Смених си героя към края, но и това не върза. Отново играта завърши с изчерпване на дека, но Ваймс не беше в игра, тъй че играчът с най-много сгради спечели. Тъй като изпълнението на целите е толкова трудно, играта излиза на масата по-рядко. 7,3/10
  • Ice Cool – супер забавна игра със сръчност за пингивни ученици, които крадат риба. Един от пингвините е отговорник и трябва да лови останалите немирнци. Начинът, по който се фликват самобалансиращите се пингвини е страшно забавен, особено скоците и фалцирането. Въпреки че завърших последен ми хареса много – лесна за обясняване, кратка и весела – мисля да я добавя в колецията си. 7,7/10
  • Perfect Alibi – Игра с чиста дедукция и специални умения. Като цяло ми хареса, но не е нещо което бих играл често (не съм и такъв фен на дедукция). Вижте ревюто на BigBoxGamer за повече информация. 7/10
  • LeoДетска кооперативна игра с елемент на памет и готина тема – лъвът иска да стигне до фризьора в гората. Предполагам ще е забавна с деца на подходяща възраст, но за възрастни все пак се изтърква бързо. 6,5/10
  • Fruit Salad – Игра в реално време със сръчност тип Dobble, но и комибинирана с памет (подобно на Mamma Mia). Не ми допадна – твърде хаотична и проста. 5,5/10
  • Tobago – Десетото ми изиграване на тази изключително красива и различна като механики игра – сега с не-геймъри, които я харесаха доста. В нея локираме съкровища по карта като играем карти за слухове (например съкровището е близо до река, или е в гора, и т.н.). След като се намери съкровището, играчите участвали в намирането му си го поделят с нещо като „пушурлък“ механика. Намирам обаче амулетите, които се генерират след откриване на съкровище като не-добра част тъй като често се забравят, а и нови играчи по-трудно свикват какво може и какво не може да се прави с тях. След около 10 изигравания ми е малко изтъркана, но веднъж на 2-3 месеца бих я играл с удоволствие и с подходяща група. 7,3/10
Simurgh - Какво е по-хубаво от евро с рицари? - Евро с дракони!

Simurgh – Какво е по-хубаво от евро с рицари? – Евро с дракони!

  • Simurgh – Дебнех тази игра от миналият Есен, и най-накрая я изиграх! По-различен worker placement с като цяло отлични компоненти – плексигласови дракони, огромен брой големи тайлове с красив арт, но пък мижави токъни за отбелязването на точки и тайловете за мисии са малки, и не е много ясно на пръв поглед какво означават. Хареса ми доста. Различното е, че силните места за поставяне на работници са на тайлове, които поставяш по време на хода си от ръката си, които след това имат още силни празни места, които пък другите играчи може да използват, та трябва да прецениш момента, в който ще ти свършат перфектна работа и евенутално няма да са чак толкова полезни за другите. Това на теория може да доведе до анализ-парализа, но с подходящите играчи не е проблем. Също така не е и дълга, макар че и тук, понеже края на играта зависи от начина на игра на играчите, може да настъпи много преди да си го планирал. Това може да е разочароващо за някои. Като цяло играта си заслужава и има силен експаншън, който обаче се намира доста трудно. 7,5/10
  • Euphoria: Build a Better Dystopia – Много хвалена тематична игра с поставяне на работници които са зарове. Ако работниците са високи зарове – с по-голямо знание, може да прозрат истината за дистопията и да те напуснат (губиш зар). Изглежда отлично, но не ми хареса. Първо – има доста късмет в хвърлянето на заровете, в теглене на карти, в това кой какъв „пазар“ ще реши да строи и ще имаш ли ресурсите за него (е, може и да събереш всички ресурси, но това ти ограничава много всичко друго, което би искал да правиш). Също и в специалистите – ситуационно е, но някои ми се сториха по-полезни от други. Идеята за по-висок зар = по-голямо знание е интересна, но на практика почти винаги предпочиташ по-ниски зарове, по-високите имат полза само за събиране на ресурси от някои места, и то рядко искаш високи от тях, тъй като ниските дават и друг бонус, който може да е полезен. И накрая – лично не ми харесват много игри, които трябва да направиш X на брой точки, тип състезание(и играта свършва точно преди хода, в който би направил огромен ход), които се получават по различни странни начини. Предпочитам си салатите от големи точки. 6,3/10 – разочарованието на разбора
  • BrugesИграх я за първи път с двама, което е добре за нея – изиграва се доста бързо, а така или иначе няма много висока интеракция. Доста приятна игра на Фелд със средна сложност, не е много натоварваща, а все пак има интересен малък engine-building и интересни решения за какво да използваш картите си. 7,5/10
  • Grand Austria Hotel – Игра от един от любимите ми дизайнери (Tzolkin, Marco Polo), която и този път въобще не ме разочарова. Включва интересен dice drafting и много комбота – от персонала и от гостите. Много добър баланс на дължина и сложност. Има и всякакви други евро-благинки – мисии, за които се надпреварвате, трак на императора, по който след определени кръгове или печелите бонус или бивате наказвате. Разнообразие има, тъй като персонала, мисиите (политика) и плочките на императора са различни (а в експерт правилата персонала се драфтва и хотелите на всички играчи са също различни). Единственият недостатък е, че на практика с 4-ма не работи – down-time-a на моменти е огромен (може би с много добре запознати с играта и бързи играчи става), а някои се оплакват от него дори и с 3-ма. 7,7/10
  • Hansa TeutonicaПробвах и тази класическа, почти абстрактна игра. Има силни механики, които принуждават голяма интеракция между играчите. Интересно е и развитието на двигател, в което обаче някои елементи (действията) са доста по-важни от другите. Не останах впечатлен, тъй като не съм фен на „пресилената“ интеракция и усетих малко сухота от играта. Като се добавят грозния борд и компоненти, реших че играта не е за колекцията ми въпреки че има своите силни страни… но бих я играл пак. 7/10
Scythe - докато сме на тази вълна - Евро (хибридно) с мекове и мечки!

Scythe – докато сме на тази вълна – Евро (хибридно) с мекове и мечки!

  • Scythe – Не можах да подмина истерията по тази овърпродюсната kick-starter игра. Трябва да призная, че компонентите, арта и продукцията са невероятни. Хвалеха я като евро игра, която е и тематична с битки, и наистина има голяма евро част. Проблемът е, че нито евро играта е отлична, нито тематичността и битките са върха. След като първите няколко хода си намислиш една стратегия, след това просто правиш действията нужни за нея, като интеракцията е малка (до момента на битките), а даунтайма с 4 и повече играча не е никак малък. Има го елемента – двама се карат, третия печели, тъй като който направи последен ход, с който завзема 2-3 важни територии и прави последен objective е доста вероятно да спечели играта (едва ли някой ще направи чак толкова по-силен engine при равностойни играчи, а териториите дават много точки – особено центъра). 7/10
  • Castles of Mad King Ludwig + Secrets expansion – По някаква причина играта продължи много дълго въпреки, че бяхме 3-ма. Не мисля, че разширението повлия основно за това, тъй като добавя само малко правила (макар, че се мисли повече, за да събереш плочките между рововете). Играта отново ми хареса много, като разширението добавя разнообразие (нови сгради), още опции (от рововете) и лебедите, които може да ти набавят пари в нужда, или да ги запазиш за точки накрая на играта. Малък недостатък е, че и сетъпа се усложнява. 8/10
  • Trajan – Една от най-тежките Фелд игри, която ми е и от любимите. Манкалата винаги се нарежда така, че да не мога да изпълня действието, което искам. Все пак извадих късмет с една продажба на 4 еднакви стоки за 20 точки, което ми и спечели играта (въпреки много неоптимални ходове накрая и завършване на играта точно преди хода ми, от което изпуснах поне 9 точки). Не отнема и толкова време – страхотна игра, в която е трудно да играеш оптимално… което ми харесва. 8/10
  • Tzolkin + Tribes and Prophecies expansion – Нямаше как да пропусна и любимата ми игра, като записах 14-тото й изиграване – сега с експаншъна. Играх с племето, което поставя малко по-евтино работници, което е полезно, но не чак толкова вълнуващо. Противник измъкна под носа ми най-изгодния монумент (за технологии) използвайки комбинация от умението си да използва съседно колело и сграда, която дава право да строиш монумент, и това му спечели играта, но аз все пак понаваксах на религията и взех 13 точки от предсказанието като завърших втори на 2-3 точки от първия. Отново напрегната, близка и много интересна игра. 9/10 – Игра на разбора
Е, Goa си е типично евро с плантации и колонии в Индия

Е, Goa си е типично евро с плантации и колонии в Индия

  • Goa – Игра на Рудигер Дорн от 2004-та, която е още в Топ 100 на BGG! Бидейки Out of print чак сега се докопах до нея, и никак не ме разочарова – сравнително лесни и изчистени правила (включващи интересно наддаване), но и голяма дълбочина и интересни решения. Наддаванията (които са само с едно извъртане) са доста напрегнати и ако изпуснеш повече от колкото трябва или пък се охарчиш твърде много и дадеш парите на не който трябва може да е фатално. Важно е кои и в какъв ред технологии развиваш и дали си си набавил нужните за тях плантации. Има и малък пушурлък при колонизирането, който вкарва малко вълниение, но ако се подготвиш добре едва ли ще те накаже толкова много. А и все пак, ако се провалиш поне получаваш утешителна награда. Първата игра спечелих благодарение на експедиции, които изглеждат доста полезни (но на късмет дали ще ти се падне похдодяща за момента), но смятам, че играта е балансирана. Определено модерна класика! 7,7/10
  • Asante – Игра за двама с карти и търгуване на различни стоки в Африка. Основната механика е купуване и продаване на стоки, но тъй като имате много малък „склад“ трябва да намерите начин да манипулирате стоките, за да може да продадете нужните комбинации. Има и някои карти, които прецакват противника (животни). Първата игра е малко бавна и има доста късмет какви карти ще ти се паднат. Освен това има и някои карти с умения, които изглеждат доста силни, а други са по-слаби и ситуационни. Не смятам, че играта е лоша, но и двамата играчи, с които я пробвах не я харесаха. 6,3/10
И за разнообразие - лека и бърза тематична "зарохвърлячка" - StarWars Risk

И за разнообразие – лека и бърза тематична „зарохвърлячка“ – Risk: Star Wars

  • Risk: Star Wars Edition – Луксозното издание на тази лека тематична изглежда отлично! Тя пресъздава събитията от Епизод 6, в който бунтовниците трябва да разрушат Звездата на Смъртта, като за целта преди това унищожат генераторите й на щит на планетата Ендор. Междувременно се състои и битка на Люк с Дарт Вейдър. Играта е доста проста като двамата играчи (единият е бунтовниците, другият империята) играят скрито в определен ред по три карти, които после използват за по едно от действията означени на картата. Интересни са трите фронта, и макар и да няма много възможни стратегии и късмета да е на високо ниво (постоянно се разхвърлят купчини зарове за всичко) играта е достатъчно кратка, забавна и тематична, че въпреки че не е мой тип ми хареса доста. За да ми хареса играта спомогна и това, че след като положението беше отчайващо (Люк беше загубил от Дарт Вейдър и армада tie fighter-и блокиращи достъпа на намалялата ми флота до Звездата), Millenium Falcon-a с оставащ само 1 „живот“ се промъкна и от два зара имаше една шестица – това разруши звездата донасяйки победата на бунтовниците. 7,5/10
  • Tournay – Картова имплементация на хитовата out-of-print игра Troyes. Използва някои от механиките и идеи на голямата игра, но без зарове, борд и с достатъчно опростяване на правилата, което за мен се оказа добре – Troyes не ми допадна достатъчно. Tournay не продължава твърде дълго, а има доста интересни решения и интересни механики. Все пак играта далеч не е типична картова игра, тъй като с картите се редят „бордове“. Iма няколко различни дека, играчите имат работници (в 3 цвята) и пари. Интересно е, че можеш да използваш активните работници на другия играч, но си плащаш за това (подобно на Troyes). Важно е да балансираш всичко, тъй като и парите са важни, както и сградите и работниците, а трябва да имаш предвид и събитията (които обикновенно са негативни). Играта беше напрегната, а точките близки. Играта приятно ме изненада и макар че не бих я играл с 4-ма (даунтайма не е малък, а играта не е чак толкова кратка), с 2 или 3 е доста приянта. 7,5/10
  • Sceptre of Zavandor – Най-дългата игра, която бях играл от доста време! Отне ни над 4 часа и то само с трима играчи – при това правилата далеч не са сложни. Въпреки че играта е стара (не е особено красива) и с остарели механики все пак ни задържа интереса и на моменти беше забавна. Включва изграждане на икономически двигател, развитие на технологии и чисто наддаване за предмети и „бонуси“ за края на играта. Поради дългото време което отнема (за толкова часа можех да изиграя дори Канбан – в пъти по тежка и добра игра за това време) и малкото разнообразие/преиграваемост не бих я играл отново, но за веднъж беше интересна и се оказа равностойна – първо, един играч напредна много, после имаше на 3 пъти смяна на лидера и победителят се реши в последния ход. Има доста сходни неща с Goa, която обаче е с по-интересни ресурси, по-изчистено и бързо наддаване, разнообразие и най-вече отнема половината от времето. Не мога и да не спомена ужасната книжка с правила, от която нищо не разбрах. Разпечатах си пренаписана версия от bgg, която макар и по-добра, също бе далеч от идеална. 6/10

Следващият месец очаквайте нов разбор, в който ще споделя и предварителните си впечатленията и приготовления за фестивала в Ессен!

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*