Игрите, които играем, често оставят траен спомен в нас с епични моменти. Дали някой ще метне шест лапички и ще избие останалите играчи в King of Tokyo или ще обърне епидемия, която помита половината земно кълбо в Пандемия, такива моменти остават с нас за дълго. Но някои заглавия достигат следващото ниво – самата игра се превръща в история, достойна за филмова адаптация. Преживяването се разказва на всяко следващо събиране и всяко ново разиграване е с по-големи очаквания, за по-голяма фабула. За тази цел, ние препоръчваме тези игри.
Това не са story-telling игри, където това е основната механика, като Once Upon a Time. В тези заглавия самите играчи със своите действия и решения, а и понякога със събития извън техният контрол, създават запомняща се история.
BigBoxGamer препоръчва: Robinsion Crusoe: Adventure on the Cursed Island
Двоумях се между тази игра и Duel of Ages 2. Играл съм много игри, които разказват истории, но тези двете са шампионите. Все пак Робинзон взе върха основно поради две причини. Първо – играл съм я повече и второ – Робинзон разказва много богата, дълбока и напълно драматургична история.
Робинзон Крузо е игра, която се игра по сценарии, но не сценариите разказват историите. Сценариите просто определят целта. Историята…оооо! Ние сме играли почти всички сценарии по няколко пъти и всеки път историята е съвсем различна. Веднъж ни изяде пума, докато събирахме дърва за сал. И дори ние самите я пуснахме в лагера. Друг път, докато ходихме да горим канибалски селища попаднахме на стадо гоблини, които през цялата игра ни гониха и нямаше шанс да ги избягваме. Трети път ловецът ни изпадаше в депресия, а строителят ни все чупеше сградите, вместо да ги строи.
Това са само малка хилядна от цялостната история, която се получаваше в края на играта. В повечето случаи умирахме в средата на играта, но историята беше толкова запленяваща, че не ни интересуваше. Не ви разказа подробно за играта, защото можете да проверите моето ревю като кликнете на бутона отдолу.
Ревю на Робинзон Крузоr
Ревю на Robinson CrusoeА също така можете направо да прочетете разказът, който посветих на една от сесиите ни. Въпреки, че е художествен, можете да ми се доверите, че 90% от нещата се случиха точно по този начин.
Сесия на Robinson Crusoe
BigBoxTyr препоръчва: Descent, Journeys in the Dark (2nd Edition)
Descent. Играта, която може би аз и групичката ми сме играли най-много. Въпреки че играта се „движи“ чрез сценарий, от него зависи само началната позицията на лошия (overlord-a) и добрите, и възможните изходи (за едната и другата страна) от дадената „ситуиация“. Тука вече идва частта с „игрите, които разказват истории“, защото много епичност и героичност стоят между началото и края. Все пак добрите играят срещу overlord, които може да им играе мръсно.
Една от най-запомнящите ми се истории е как играхме поредното приключение от кампанията (по точно The Dawnblade), като героите буквално ме разхвърляха по терена (аз в ролята на overlord-a) и си мислеха, че са спечелили сценария. Но! Бяха изтървали факта, че ако overlord-a успее да изкара един дракон от картата, overlord-a взима сценария. Точно тука дойде обрата! 😀 За мое щастие имах пролука през редиците на героите, през която видях възможност да реализирам това „бягство“. След моя ход – обрат, настана пълна паника и объркване в героите, които все пак успяха да се съвземат и да възложат решителната атака на стрелеца на групата. За жалост (но мое щастие :D) стрелеца хвърли X. Благодарение на него, дракона ми остана жив и успя да избяга. След тази случка, във всяка следваща игра на Descent се споменава, как overlord-a е обърнал играта с 1 ход и как на стрелеца им не трябва да се оставят решителни атаки.
Това е само пример за една такава случка, която се разказва и до днес.
Ревю на Descent
BigBoxSolo препоръчва: Twilight Imperium (3rd Edition)
Това е една от най-големите, най-епични и най-времеотнемащи игри създадени някога. Въпреки, че едно изиграване отнема 5-6 часа, времето лети докато участвате в космическата схватка. Всеки играч поема юздите на извънземна раса (има ги и хората) след падението на старата галактическа империя и се надява неговата фракция да контролира космическото пространство в близкото бъдеще.
Дали ще е чрез военна кампания, политическо влияние, дипломатически съюзи, силна икономика или навременно предателство, всеки играч ще търси своят път към победата. Тъй като в играта има голямо количество дипломация, съюзи и дори гласуване „за“ и „против“ закони, играта прераства в епична история на война и мир.
Моята първа игра беше уникална, поучителна история за предателство. Още в началото се съюзих с най-богата раса, с обещанието да ги пазя, и съответно изградих силна и технологически напреднала армия. Наближавайки развръзката на нашата схватка, скъсах мирните взаимоотношения с тях и, предвкусвайки победата, започнах светкавични военни действия в територията им, завземайки две от техните основни бази. Но един ход преди да мога да се докопам до коронната им планета, те събраха твърде много влияние в галактиката и възседнаха трона на империята. Предателят остана с празни ръце.
Съюзи ще пропаднат, войски ще се избият и приятели стават предатели в Twilight Imperium. Всеки си има таен план и иска да го изпълни – по един или друг начин. Играта наистина носи усещането, че градите империя – всяка планета, която контролирате, всяка битка, която се разрази между фракциите, продължава историята.
И след като се изразих толкова ласкаво за тази игра, все пак внимавайте – Twilight Imperium иска от вас да се отдадете на нея. Ако решите да играете, отделете си достатъчно време – няма да получите очакваното преживяване, ако бързате или си говорите с някого по между другото. Но навлезете ли здраво в империума, изиграването ще остане с вас за дълго.
BigBoxSharki препоръчва: Betrayal at House on the Hill
Ако обичате кооперативни игри, хорър филми и голяма доза неизвестност, то значи моето предложение за игра, която разказва история има голяма вероятност да ви допадне. Става дума за Предателство в Къщата на Хълма( Betrayal at House on the Hill). Тук ще кажете „Да де, но в тая игра нямаше ли точно определени сценарии, по които се играе играта?“ и отговорът е и да и не.
В първата част на играта, преди някой от играчите да стане Предателят, участниците са напълно свободни да правят каквото си искат в къщата и това доста често води до интересни, забавни и понякога малко зловещи случки. Във втората част играчите се разделят на Предател и Оцеляващи, като всяка от двете страни има определена цел и начин, по който да я спечели – определен сценарий. Но дори и той не слага окови на играчите и те имат солидна доза свобода как да изпълнят задачата си, да не споменавам, че се случва някой да реши, че не му се занимава с някакви си там Предатели и просто продължи да се разхожда из къщата. И докато това може да прецака играта в известна степен, то е добър пример колко голяма свобода имат играчите.
А какви са историите, които след краят на играта ще разказвате? Е това никой не може да ви каже, защото никога не знаете какво ще ви случи. В пуст коридор, на изоставената, стара къща, може да звънне телефона и да се окаже, че е баба ви…какво като в коридора няма телефон. В градината може да срещнете призраците на старите собственици, които да ви помогнат. Но трябва да внимавате къде стъпвате, защото пода пропада, навсякъде дебнат опасности и най – важното, не знаете кога ще се случи Обсебването, както и кой ще е Предателят…ами ако е вашият приятел, който в момента върви до вас?
Ще откривате скрити врати в стените, тайни тунели, магически предмети и зловещи стаи окъпани в кръв. Ще се борите с демони, върколаци, вампири и всякакви други ужаси, които можете да си представите. Предателство в Kъщата на Хълма е чудесна и напрегната кооперативна игра. Ще разказвате истории на останалите си приятели и те не само, че няма да се изплашат, а ще дойдат дори да играят с вас.
Aко не сте съгласни или просто искате да помогнете на другите играчи, не се притеснявайте да изразите мнение за други игри в коментарите. 🙂
