Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Оказа се, че епичните игри не са толкова много. Ние поспорихме какво точно означава „епични игри“. Дали е игра, която разказва епична история? Дали е игра, която изглежда епично на картата? Дали е игра, в която чуваш тежка епична музика за саундтрак в главата си през цялото време?
Според нас, епична игра е всичко това. Опитали сме се да изберем най-подходящите, които днес да ви препоръчаме, въпреки че всеки от нас направи избора си много лесно! Препоръчваме ви да си пуснете тази мелодия преди да започнете да четете!
BigBoxGamer препоръчва:
RuneWars
Още щом отворите кутията и пред вас се изсипят стотиците фигурки, вие ще знаете, че това е епична игра. А щом построите гигантската карта и вашите войски започнат да се разпръскат из земите на Теринот, всичко започва да добива мащабен и славен вид. Добре, това е само визията.
А самата игра? Армии се 
бият за територии, герои се дуелират, Гиганти и дракони обикалят из опасните планини, градове чакат да бъдат плячкосани. Събиране на ресурси, борба за политическа власт, тактически и магически битки и най-важното – драконови руни! Звучи ви като многотия? Да, така е! И обожовам тази многотия!
За мен епичността най-много се изразява в мащабното усещане за управление на гигантска цивилизация. И дори да не става въпрос за цивилизация в този случай, а за фентъзи раси, напрежението за надмощие съществува в огромни пропорции.
Даже само докато говоря за тази игра, Вангелис започва да свири из главата ми. От друга страна, това може да е и от хапчетата…
BigBoxTyr препоръчва:
Memoir ’44: Overlord
Memoir ’44 е игра, в която двама играчи поемат ролята на генерали, които „раздават“ различни заповеди на своите армии, в стремежа да победят опонента, като печелят медали и извършват различни задачи. Играта се базира на различни сценарии и е чудесна за интро в wargaming-a поради достъпните си правила. BigBoxGeek вече е написал ревю за играта, ако искате да прочетете мнението му, по-надолу има линк към неговото ревю.
Memoir ’44: Overlord е специален „режим“, а в последствие и разширение за Memoir ’44, в който се използват 2 комплекта (или повече комплекти, както и други разширения) на основната игра Memoir ’44. Резултата от това е по-голяма карта и възможност за повече играчи, но все пак не пречи да играете само двама играчи на някоя overlord карта … гарантирано половин ден е заминал. 😀
Защо Overlord варианта на Memoir ’44 е епичен? Както се вижда и на снимките, при достатъчно надъхани играчи, това „нещо“ може да заеме повече от 3 маси, 
отделно всеки core комплект идва със 186 фигурки. В една overlord игра може да се получи така, че да имаме стотици фигурки на терена представляващи войници, танкове, артилерия, окопи и т.н. Друг аспект, който допринася за цялостното изживяване, е че сценариите се базират на битки от Втората световна война или с други думи може да се научи повече за съответната битка – защо дадена армия започва с повече предимство спрямо другата и т.н. Също така, самата карта и всичко случващо се по нея изглежда като една от тези бойни маси на генералите от онова време, върху които те са взимали стратегически решение и са разпореждали команди на своите военни единици. С удоволствие бих слушал песента на Sabaton – Primo Victoria и да играя на overlord варианта на битката при Omaha Beach.
BigBoxSolo препоръчва:
Twilight Imperium
Ако искате да седнете и да поиграете набързо за около час, за това има леки игри. Ако се обадите на групата и ги съберете за една вечер, за това има тежки игри. Но има една, която отнема още повече от вашето време и изиска повече отдаденост. Защо да я играем тогава? Защото е епична. Защото настръхваме само докато я гледаме отстрани. Тази игра (която препоръчвам вече за втори път) е Twilight Imperium.
В TI вие започвате като една малка раса владееща над малки начални планети и постепенно се разраствате до галактическа империя! Играта ви дава всичко нужно за една кампания – войска, технологии, планети за превземане, търговски отношения с другите играчи, дипломация, политика. Самата галактика е толкова голяма, че ще има места, до които вашите кораби просто не могат да стигнат – тогава започват договорките. Ще се разберете с вашите съседи кой кого или няма да се разберете и ще сблъскате военна мощ. А може и всичко да мине без бой – с политика, закони, долни номера и самата заплаха, че ще бъдете изринат от картата. И накрая се печели с точки, всяка от които ще трябва да си заслужите.
Има всеобщо приет закон, че Twilight Imperium продължава по час и половина за всеки играч. Към това добавяме, че играта е най-добра с 5 или повече играча. С проста математика стигаме до точното времетраене – цял ден. Да решите да играете Twilight Imperium е като да решите да отидете на планина – друго съществено няма да правите този ден. Но си струва.
Това за мен е дефиницията на епична игра – огромна и внушителна карта, купища от фигурки по нея, играчите се развиват, бият, договарят и гласуват за закони. С толкова неща за правене няма да има скучен момент. Ако искате епично изживяване и имате масата, на която да го съберете, пробвайте Twilight Imperium.
Ако и вие искате да добавите своя препоръка в тази категория, моля споделете в коментарите. Ние също сме любопитни за още подобни заглавия. Също така, не забравяйте да гласувате вдясно на сайта в анкетата – какво да ви препоръчаме следващия четвъртък.
Преглед на статията
Оценка
Накратко: Mоля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите тази статия! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!
Здравейте, пиша коментар за първи път, но следя ревютата на Big Box Gamers. Благодарение на моя син – Недислав, аз се докоснах до уникалното изживяване, играейки на настолни игри, говоря за настолни игри с главно Н, не „Не се сърди човече“ и др. За мен всяка игра е епична, след като имаш добро настроение и време прекарано с приятели и близки, и която успява да те потопи в историята на играта, така че да забравиш настоящето за близките 2- 3 часа. Ако говорим за големина мога да спомена някои игри, като „Talisman“, „World of Warcraft“, „Descent: Journeys in the Dark SE“.
Здравейте. Първо малко off-topic, с който искам да ви поздравя за това ваше начинание. Много съм щастлив, че това наше хоби (всъщност – цяло изкуство) придобива все по-голяма популярност у нас през последните години. Дано да продължава да се развива в същия дух. Не е редно човек да види кутията на „War of the Ring“ и да ме пита: „Това нещо като Монополи ли е?“.
Именно това е и моето допълнение към списъка ви с епични игри. Когато ми кажете епична игра, две заглавия веднага ми идват в съзнанието: „War of the Ring“ и „Twilight Imperium III“ (която, за съжаление, не съм имал щастието да играя до момента). В „War of the Ring“ всичко „крещи“ епичност. Като започнем от тематиката – игра, която симулира повечето събития от цялата трилогия на „Властелина на пръстена“; масивната карта, за която ми е трудно да намеря маса, на която да има място за всичко; голямото количество миниатюри и огромните карти; за съжаление, и времето за игра е „епично“, което я прави трудна за изваждане, а пък от „епичните“ правила новите играчи бягат надалеч. Невероятна игра, която заема почетно място в колекцията ми, но която, за голямо съжаление, не бива играна толкова, колкото заслужава.