петък, декември 15, 2017
Епични игри

Епични игри

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Оказа се, че епичните игри не са толкова много. Ние поспорихме какво точно означава „епични игри“. Дали е игра, която разказва епична история? Дали е игра, която изглежда епично на картата? Дали е игра, в която чуваш тежка епична музика за саундтрак в главата си през цялото време?

Според нас, епична игра е всичко това. Опитали сме се да изберем най-подходящите, които днес да ви препоръчаме, въпреки че всеки от нас направи избора си много лесно! Препоръчваме ви да си пуснете тази мелодия преди да започнете да четете!

 

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

BigBoxGamer препоръчва:

 RuneWars

Още щом отворите кутията и пред вас се изсипят стотиците фигурки, вие ще знаете, че това е епична игра. А щом построите гигантската карта и вашите войски започнат да се разпръскат из земите на Теринот, всичко започва да добива мащабен и славен вид. Добре, това е само визията.

А самата игра?  Армии се бият за територии, герои се дуелират, Гиганти и дракони обикалят из опасните планини,  градове чакат да бъдат плячкосани. Събиране на ресурси, борба за политическа власт, тактически и магически битки и най-важното – драконови руни! Звучи ви като многотия? Да, така е! И обожовам тази многотия!

За мен епичността най-много се изразява в мащабното усещане за управление на гигантска цивилизация. И дори да не става въпрос за цивилизация в този случай, а за фентъзи раси, напрежението за надмощие съществува в огромни пропорции.

Даже само докато говоря за тази игра, Вангелис започва да свири из главата ми. От друга страна, това може да е и от хапчетата…

 

Недислав Стойчев

BigBoxTyr препоръчва:

Memoir ’44: Overlord

 

Memoir ’44 е игра, в която двама играчи поемат ролята на генерали, които „раздават“ различни заповеди на своите армии, в стремежа да победят опонента, като печелят медали и извършват различни задачи. Играта се базира на различни сценарии и е чудесна за интро в wargaming-a поради достъпните си правила. BigBoxGeek вече е написал ревю за играта, ако искате да прочетете мнението му, по-надолу има линк към неговото ревю.

Memoir ’44: Overlord е специален „режим“, а в последствие и разширение за Memoir ’44, в който се използват 2 комплекта (или повече комплекти, както и други разширения) на основната игра Memoir ’44. Резултата от това е по-голяма карта и възможност за повече играчи, но все пак не пречи да играете само двама играчи на някоя overlord карта … гарантирано половин ден е заминал. 😀

Защо Overlord варианта на Memoir ’44 е епичен? Както се вижда и на снимките, при достатъчно надъхани играчи, това „нещо“ може да заеме повече от 3 маси, отделно  всеки core комплект идва със 186 фигурки. В една overlord игра може да се получи така, че да имаме стотици фигурки на терена представляващи войници, танкове, артилерия, окопи и т.н. Друг аспект, който допринася за цялостното изживяване, е че сценариите се базират на битки от Втората световна война или с други думи може да се научи повече за съответната битка – защо дадена армия започва с повече предимство спрямо другата и т.н. Също така, самата карта и всичко случващо се по нея изглежда като една от тези бойни маси на генералите от онова време, върху които те са взимали стратегически решение и са разпореждали команди на своите военни единици. С удоволствие бих слушал песента на Sabaton – Primo Victoria и да играя на overlord варианта на битката при Omaha Beach.

Ревю на Memoir ’44

 

BigBoxSolo

BigBoxSolo препоръчва:

Twilight Imperium

Ако искате да седнете и да поиграете набързо за около час, за това има леки игри. Ако се обадите на групата и ги съберете за една вечер, за това има тежки игри. Но има една, която отнема още повече от вашето време и изиска повече отдаденост. Защо да я играем тогава? Защото е епична. Защото настръхваме само докато я гледаме отстрани. Тази игра (която препоръчвам вече за втори път) е Twilight Imperium.

В TI вие започвате като една малка раса владееща над малки начални планети и постепенно се разраствате до галактическа империя! Играта ви дава всичко нужно за една кампания – войска, технологии, планети за превземане, търговски отношения с другите играчи, дипломация, политика. Самата галактика е толкова голяма, че ще има места, до които вашите кораби просто не могат да стигнат – тогава започват договорките. Ще се разберете с вашите съседи кой кого или няма да се разберете и ще сблъскате военна мощ. А може и всичко да мине без бой – с политика, закони, долни номера и самата заплаха, че ще бъдете изринат от картата. И накрая се печели с точки, всяка от които ще трябва да си заслужите.

Има всеобщо приет закон, че Twilight Imperium продължава по час и половина за всеки играч. Към това добавяме, че играта е най-добра с 5 или повече играча. С проста математика стигаме до точното времетраене – цял ден. Да решите да играете Twilight Imperium е като да решите да отидете на планина – друго съществено няма да правите този ден. Но си струва.

Това за мен е дефиницията на епична игра – огромна и внушителна карта, купища от фигурки по нея, играчите се развиват, бият, договарят и гласуват за закони. С толкова неща за правене няма да има скучен момент. Ако искате епично изживяване и имате масата, на която да го съберете, пробвайте Twilight Imperium.

Ако и вие искате да добавите своя препоръка в тази категория, моля споделете в коментарите. Ние също сме любопитни за още подобни заглавия. Също така, не забравяйте да гласувате вдясно на сайта в анкетата – какво да ви препоръчаме следващия четвъртък.

 

BigBoxGamers препоръчва мощни, славни и мащабни игри, които с една дума сме нарекли "епични"!

Преглед на статията

Оценка

Накратко: Mоля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите тази статия! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!

Потребителска оценка: 4.85 ( 3 гласове)
0
Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

2 коментара

  1. Теодор Стойчев

    Здравейте, пиша коментар за първи път, но следя ревютата на Big Box Gamers. Благодарение на моя син – Недислав, аз се докоснах до уникалното изживяване, играейки на настолни игри, говоря за настолни игри с главно Н, не „Не се сърди човече“ и др. За мен всяка игра е епична, след като имаш добро настроение и време прекарано с приятели и близки, и която успява да те потопи в историята на играта, така че да забравиш настоящето за близките 2- 3 часа. Ако говорим за големина мога да спомена някои игри, като „Talisman“, „World of Warcraft“, „Descent: Journeys in the Dark SE“.

  2. Недко Недков

    Здравейте. Първо малко off-topic, с който искам да ви поздравя за това ваше начинание. Много съм щастлив, че това наше хоби (всъщност – цяло изкуство) придобива все по-голяма популярност у нас през последните години. Дано да продължава да се развива в същия дух. Не е редно човек да види кутията на „War of the Ring“ и да ме пита: „Това нещо като Монополи ли е?“.
    Именно това е и моето допълнение към списъка ви с епични игри. Когато ми кажете епична игра, две заглавия веднага ми идват в съзнанието: „War of the Ring“ и „Twilight Imperium III“ (която, за съжаление, не съм имал щастието да играя до момента). В „War of the Ring“ всичко „крещи“ епичност. Като започнем от тематиката – игра, която симулира повечето събития от цялата трилогия на „Властелина на пръстена“; масивната карта, за която ми е трудно да намеря маса, на която да има място за всичко; голямото количество миниатюри и огромните карти; за съжаление, и времето за игра е „епично“, което я прави трудна за изваждане, а пък от „епичните“ правила новите играчи бягат надалеч. Невероятна игра, която заема почетно място в колекцията ми, но която, за голямо съжаление, не бива играна толкова, колкото заслужава.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*