Site icon Big Box Gamers

Май-юни: Изиграно от BigBoxGamer (Деян)

Тъй като вече съм понаписал няколкостотин статии в сайта, реших, че е време да ви запозная по-обстойно с моят гейминг живот. Най-добрият начин е документалният. Всеки месец ще пускам списък с всички игри, които съм играл през месеца и по едно-две изречения за впечатлението ми от тях. Доста от тези игри вероятно ще имат вече написани ревюта, така че ако желаете ще можете да разгледате и подробности по всяка игра. Изминалият месец беше сравнително силен и както ще се убедите, не съм имал сблъсък с лоша игра. Ще мушкам снимки само тук и там, защото списъкът е доста дълъг и има опасност статията да се излее от екрана ви. Ей ме на! Играните от мен (Деян) игри за Май-Юни (10-ти май – 09 юни), подредени по приоритет – от най-малко харесваните, до абсолютните хитове.

Sushi Dice (6/10) Бързо и хаотично мятане на зарове в реално време, което изморява много хора, но аз въпреки това откривам за чудесно преживяване. Не е игра, която бих играл всеки път, но пък пристига с голям реалистичен рецепционистки/кухненски звънец!

Mission to Mars: 2049 (6/10) Въпреки, че никога не съм играл Катан (Факла тайм), всички казват, че това е копие на Катан, но в космическа обложка. Въпреки, че в играта няма почти никаква дълбочина, е доста подходяща за семейства, а защо не и за деца.

The Jarl (6/10) Викингска версия на така популярната игра за двама The Duke (която ще срещнете по-надолу). Компонентите на играта са велики, но сложността на движенията на единиците ми дойде малко в повече.

Tash Kalar (6/10) Още щом излезе играта, знаех, че ще имам проблем с нея. Концепцията е чудесна, но играта работи само и единствено, когато се играе от едни и същи хора всеки път. За съжаление, при мен това няма как да се случи.

Vegas Showdown (6.5/10) Въпреки непрестанните хвалби за играта от страна на Том Васъл и дружки, играта за мен носи ретро усещане и то съвсем не в позитивен смисъл. Тя напомня на Suburbia и Castles of Mad King Ludwig, но не може да им стъпи и на сухожилието. 

Norsaga (6.5/10) Приятна игра с викингска тема, която излиза единствено с повече от страхотния арт по картите. Играта е бърза и с доста take-that. За жалост, аз съм май единствения, който изкарва някакво позитивно събитие от нея.

Семейството на един лъжлив Викинг в Norsaga

Franky Reloaded (6.5) Това е една от най-елементарните „пушурлък“ игри със зарове, които съм играл. Толкова е елементарна, че почти достига Zombie Dice. Въпреки това, за мен е изключително очарователна, защото се играе бързо и защото има около ДЕСЕТ разширения, които можете да играете и без да си ги купувате. Гледате правилата онлайн и използвате стандартни зарове. Куул. 

World of Yo-ho 6.5/10 Изключително оригинална и всъщност доста забавна видео-настолна игра. Имате малко компоненти. Само огроооомна дъска, няколко карти и няколко стикита. Всичко останало е в ап, който инсталирате на телефоните си. Използвате телефоните, за да движите корабите си по картата. Всеки телефон е кораб.  Има битки, мисии, предмети и доста вземи-това-занеси-го-там и играта е супер… но само ако всички имат смартфони и инсталиран ап.

Automania (6.5/10) Въпреки огромните хвалби от приятели и ревюъри, не открих Automania за нещо особено пленително. Да, тя е окей и може би бих я играл отново, но само ако няма нещо друго. Отнема твърде много време за количеството математика, което точи от мен. Звучи все едно не я харесвам. Не, харесвам я, просто не е ЧАК толкова добра.

No thanks! (6.5/10) От много време исках да пробвам тази класика в малките картови игри и всъщност доста ми допадна. Това е чудесен алтернативен пушурлък, който се играе за не повече от 15 минути.

Take it to the Limit – (7/10) Най-голямата версия на Take it Easy. Винаги бих я предпочел пред оригинала. Въпреки че отнема малко повече време, тя предлага много повече възможности и стратегически рискови избори, които малко липсваха в първата версия.

Take it to the limit – мозъчен тръст в действие!

Manhattan TraffiQ – (7/10Каркасон и Дама в едно. Абстрактна игра с голяма доза агресивно взаимодействие между играчите. За тази игра ми трябваха поне три игри, за да започна да я разбирам, че даже и да ми хареса. Препоръчвам я!

Small Star Empires – (7/10) Това е геймърска версия на Hey, that’s my fish. Братята македонци я финансираха в Кикстартър и мисля, че е приятен филър, който да раздвижи динамиката след заспалите ни физиономии от Automania.

Моето копие.

Cardline: Globertrotter – (7/10) Една от новите версии на Timeline. В тази версия играчите подреждат в линия различни държави спрямо категория, която избират предварително – големина, население, замърсяване и БВП. Фън. Особено с БВП. Не.

Welcome to the Dungeon – (7/10Един от най-бързите и най-добрите чисти пушурлък игри, които съм играл. Играта е светкавично бърза и с уникално добри компоненти.

Citrus – (7/10Евро игра със сухи компоненти, но с хитри механики и поставяне на плочки. Играчите слагат цитрусови градинки с лимони, портокали, червени портокали, лаймове и грейпфтути… не. Слагате различен цвят плочки върху земя, която… Мда, трудно ми е да опиша. Прочетете ревюто ми.

Shadowrun Crossfire – (7/10Страхотен декбилдър. Всъщност, един от най-добрите. Изключително чист и сравнително базов с няколко оригинални механики, които да освежат пренаситения жанр. Освен това слагате стикери с умения върху персонажите си, легаси стайл.

Shadowrun runner – без име, без умения…

Dead of Winter  (7/10) Всеки път, когато я играя си изкарвам добре. Въпреки това дългият сетъп и безкрайно продължителния геймплей забиват играта в дебата „Толкова ли е добра, че да си струва отделеното време?“.

Guildhall (7/10) Доста хитра и бърза игра. Играх я само веднъж и то с двама, така че впечатленията са ми отлични. Знам, че това е най-добрият подход към играта, защото с трима и четирима усещам как хаосът и случайността би взел връх. Във всеки случай, бях приятно неизненадан.

Ricochet Robots (7/10) Страхотна пъзел игра, която по-скоро прилича на математическо – логическо упражнение, отколкото на игра. Компонентите са чудесни, а играта я има за телефон напълно безплатно, така че можете да я пробвате преди да решите да си купите физическо копие.

Hansa Teutonica (7/10Като говорим за сухи еврота… Е те това е една от най-сухите  и чисто механични игри, които съм играл някога. И въпреки това механиките са толкова вълнуващи, че играта става напрегната и ангажираща през цялото време.

The Duke – (7.5/10Вече една от любимите ми игри за двама. Това абстрактно бижу има толкова много модове и начини на игра, че дори и без разширенията можете да я играете вечно.

The Duke – Capture the flag!

City of Spies: Estoril 1942(7.5/10Много различна и вълнуваща игра с блъф и дедукция. Играчите са шпиони, които се опитват да унищожат опонентите си, като предвидят техните ходове и им приготвят капани… Мда. И тук ще е трудно. Вижте ревюто.

Ticket to Ride: UK – (7.5/10Разширение за влакчетата, което толкова променя базовата игра, че се усеща като нещо съвсем различно. Играта идва с два различни борда и различни правила за тях, като UK вариантът превръща класическите влакчета в евро игра с развиване на технологии.

Thebes (7.5/10За мен това е една от най-добрите семейни игри, които всеки би схванал и които използват чисти механики с малко късмет за център на привличане на нови хора. В играта има доста голяма доза шанс, защото играчите са археолози, които копаят и теглят от торбички различни ценности. Или в повечето случаи – просто пръст.

Biblios  (7.5/10Със сигурност това е една от най-играните игри в нашия дом. Перфектен филър, който наподобява For Sale, но е с подобрено количество ангажираност и вълнение.

Unusual Suspects (7.5/10) …или както е по-популярна – „Расистката игра“. Имам я от съвсем скоро и вече съм я скъсал от употреба. Това е най-добрата „дикситова“ игра, която съм пробвал и за мен е далеч-далеч по-отлична от прехвалената Codenames (не че и тя е лоша).

Odyssey: Wrath of Poseidon (7.5/10) Не разбирам защо някои хора не харесват това супер изчистено бижу. Играта е лека и предоставя интригуващ и забавен дедуктивен елемент. Освен това, цялата игра продължава не повече от половин час. Аз пък си я харесвам, и то много.

Flick em Up! (8/10) Това със сигурност ми е любимата игра за ловкост. Това със сигурност е една от най-привлекателните за мен теми! Това са със сигурност са и едни от най-добрите компоненти, които съм срещал. Уестърн игра, в която играчите стрелят един по друг, дуелират се, изритват се от сгради, яздят коне, обират банки, бесят се… Вълнуващо преживяване… като изключим тягостния сетъп.

Quadropolis (8/10) Това е големият хит от Days of Wonder за тази година. Обичам темата „строене на градове“, а и доста харесах Between Two Cities (която на практика е почти същата игра, но в мнооого по-малки мащаби). Компонентите, както се очаква от DoW са потресаващо добри, а играта е достъпна за абсолютно всички. Със сигурност скоро трябва да се сдобия с нея.

Bohemian Villages (8/10) Филърите са ми огромна страст последните няколко месеца. Аз винаги съм привлечен към кратките и бързи хитри игрички. Бохемските села със сигурност се класират на едно от най-челните места в тази категория за всички времена, поне за мен. Гениална и елементарна игра, подходяща за всеки.

Бохемските села са запълнени.

The End of the World (8/10)  Окей, това не е точно настолна игра. Това е ролева игра. Но тази ролева система е толкова проста и толкова гениална, че можете да си я вземете и да измисляте всякакви истории, без дори да имате книжките. Съжалявам, това не е кражба, това е просто истина. В системата вие играете себе си и си „строите“ персонажите по изключително хитър начин. След това започвате историята… от масата, около която сте седнали с екипировка… ами с това, което носите в момента! Прекрасно! Ние играхме в сетинг „Зомби апокалипсис“ и все още сме в края на втори епизод. Не съм сигурен дали сериалът ще бъде прекъснат преди завършването на сезона, но във всеки случай – Уау!

Dungeon Twister (9/10) Крис Бойлингер. Любимият ми дизайнер. Достатъчно.

This war of mine  (9.5/10) Велика игра. Не помня толкова да съм се впечатлявал от игра от много време. Дори и любимата ми игра трябваше да изяде няколко игри, за да ми влезе под кожата. Това обаче… просто прочетете лигите ми, като кликнете върху заглавието.

Моята война – претрупана, но трудна.

Archipelago (10/10) Отново. Крис Бойлингер. Любимият ми дизайнер. Освен това, Архипелаг все още е любимата ми игра. Играл съм всички варианти на играта и всеки път е тотално различна. Архипелаг има дълбочина, която не съм срещал почти никъде. Механиките и елементите са милион, но всичко се блендира в една чудесна и тематична смес. 

Това бяха игрите за изминалия месец. Надявам се научихте малко повече за мен и за вкуса ми в игрите, за да няма после тън-мън. 🙂

Exit mobile version