Site icon Big Box Gamers

Barony – абсолютен хит в нашия дом!

Напоследък през ръцете ми минаха толкова много нови игри, че се чувствам като на шведска маса… Избирам и пробвам какво ли не, но нямам място в чинията да си сложа втори път от нещо… Някои неща имат по-хубав вкус. Други са като брюкселско зеле с чесново-малинов сос върху канапе от деструкторирана аншоа. Иначе казано – само по миризмата ги усещам, че няма да ми харесат. Или по кутията.

Този път новият ордьовър на масата беше “Barony”. И с това кулинарното ми отклонение приключва, за разочарование на всички, които досега следяха колко още може да продължи. Така. “Barony”. Уау!

„Barony” е игра, в която играчът, най-общо казано, трябва икономически и териториално да се разшири повече от опонентите си (и на практика – за тяхна сметка). Има голямо поле с различни по вид територии, което чрез градове, села, крепости и рицари, трябва да се завземе, като междувременно се спечелят най-много ресурси, които пък се обменят за точки, които пък… печелят играта! Но да започнем отначало. А именно – от компонентите.

За любителите на двуизмерната геометрия мога да кажа, че полето се подрежда от плочки с форма на три обединени шестоъгълника. Всеки шестоъгълник носи върху себе си изображението на съответния терен – гори, земеделски площи, полянки (сигурна съм, че дизайнерите точно така са ги нарекли!), скали и водни басейни (Морета? Езера? Язовири?). Всеки вид терен има своите особености, с които не смятам да ви занимавам, защото към играта иновативно е приложена книжка с правила. Пък и играта е изключително логична – конете се дърпат и не щат да плуват, гадовете! А селата някак си не са особено стабилни, построени в средата на море.

В играта има страхотни, дървени, качествени фигурки за градовете (много големи!), селата, крепостите и рицарите. На всичкото отгоре дизайнерите са помислили за нещо, което не съм виждала в друга игра. Рицарите от всеки цвят са в мааалко по-светъл нюанс от сградите, така се откриват с един поглед и няма нужда да вдигаш фигурката с вторачен поглед към лампата, за да разбереш дали случайно не движиш крепоста си. Който е играл Age of Empires III: The Age of Discovery, знае за какво говоря. А същевременно фигурките са изпипани (но не прекалено!), ясни, конкретни и интуитивни.

Останалите компоненти са доста малко – имаме зона за точките – съвсем опростена и елегантна, резюмета за основните действия за всеки играч и токъни с ресурсите. Единствено за последните мога да поспоря малко с дизайнера. Да, играта е много, много опростена откъм визия и правила, но тези ресурси мъничко ми липсват. Токъните с ресурсите просто повтарят типовете терени от полето на играта, като земеделските райони носят най-много точки, а скалите – най-малко. Въпросните „ресурси“ се явяват повече като нотариални актове за местността, от колкото като ресурси… Аз, като много голям фен на събирането на камъни, дърва, храна и т.н., наивно и упорито си тропам с крак и мрънкаво питам къде са ми картинките с ресурсите. Ми не е толкова трудно да се направят, пък! Въпросните токъни често сменят притежателя си поради разни минорни военни конфликти от селски тип, а при събиране на стойност поне 15 точки, могат да бъдат обменени за придвижване през зоната за точките. Тя пък е на три нива. При построяване на нов град играчът получава още 10 точки и „слиза“ на следваща позиция за точкуването, което пък променя необходимите за край на играта точки. Ако ви е твърде интересно за тази механика – отново – евентуално там някъде в кутията има и правила. Четете. Знанието е сила.

След обяснениято на правилата първата ми мисъл беше, че отдавна не съм срещала игра с такова съотношение компоненти-правила. Обикновено има някаква пропорционалност, колкото повече видове компоненти, толкова по-усложнени правила. В „Barony” нещата не стоят така – правилата са супер стегнати и наистина малко. Имаме действия – или завладяваме (бием вече завладелия), или се движим, или подобряваме. И същевременно играта носи едно особено „шахово“ усещане – всеки ход е изключително важен и много зависещ от противниците. За всяко дребно нещо (най-често рицар), което не си забелязал навреме, си плащаш жестоко. И трябва много, много бързо да се ориентираш в обстановката, защото иначе хубавите терени ще ги гледаш само на картинка. Играта върви много гладко и хитро, а играчите могат да усетят наистина разрастването си и подобряването на благосъстоянието си… Или поне докато не дойде някой друг и не им вземе най-хубавия ресурс. Което, повярвайте ми, става често, но всеки път много боли!

Втората ми мисъл по играта е, че наистина ми допадна. Аз обикновено играя по-късно вечер, след изморителен ден с децата и твърде малко сън в последната една година. Твърде често се случва игра допълнително да ме измори или да ме приспи (наистина се е случвало, но предпочитам да не назовавам заглавия!). Има и игри, които успявам да изиграя осъзнато и да им се насладя. Но много рядко попадам на игри, които да ме разбудят и съсредоточат до такава степен, че след тях да се чувствам освежена. По някакъв много неусетен начин “Barony” успя да направи именно това. И ако наистина е вярна максимата, че доброто е онова, от което няма какво повече да махнеш, то играта наистина е добра. Праволинейна, много елегантна и стилна откъм геймплей и чиста, но не проста като правила, “Barony”е много подходяща за онзи тип играчи, които вече са цъкали няколко пъти “Ticket to Ride” и “Dixit”, но все още не смеят да разпънет пред тях Sid Meier’s Civilization. Определено не е от семеен тип, но носи много приятно настроение на едно по-високо ниво на търсене на решения и конфликти от обикновеното трепане с чукове, познато в някои други заглавия… Не ме разбирайте погрешно.

Българското в мен сега отново и отново се надига и пищи, размахвайки разярен показалец: „Не може да им казваш само хубави работи за играта! Стига! Кажи нещо гадно!“. Да, но… не. Не мога да се сетя, наистина. Играта много ме грабна и реално се надявам да мога да я играя отново и отново. Темата (воюващи съседи барони) е съвсем ясна и добре представена в играта, геймплея отговаря, ако не и надхвърля заложените очаквания, а компонентите са качествени и функционални. Да, за да се нареди сред любимите ми заглавия, има нужда от доста повече арт и доста повече забавна част, но това е твърде вероятно да важи само за мен и да се стори напълно излишно за други видове играчи. Е, трябва да ми признаете, че все пак успях поне мъничко да недоволствам за нещо… Българското в мен вече е поуспокоено и може да иде да си дири нещо друго за плюене. И докато укротено дремва, да се възползвам тихичко да си кажа – „Barony”е чудесна и определено заслужава място във всяка домашна колекция игри. 

Както каза моята страхотна съпруга, играта е чудесна. Изисква много логическа мисъл и добро планиране. Усещането е по-скоро тактическо отколкото стратегическо. От тази гледна точка мисля, че играта е най-добра с двама, тъй като се опитвате да предвиждате ходовете на другия през цялото време. С 4 също е добра, но тогава ще е по-трудно да направите ясен и конкретен план без много риск. Може да се получи така, че един да е изключително прецакан, а втори да е оставен на мира и спокойно да си вземе победата. С две ръце обаче съм ЗА! Играта твърдо остава в нашата колекция! – BigBoxGamer

 

Exit mobile version