Site icon Big Box Gamers

Barker’s Row – Когато знаеш как да компенсираш

Overworld Games може и да не създатели на най-оригиналните игри, но едно нещо винаги са уцелвали в десятката – уникалната тема и интегрирането й в геймплея.

Barker’s Row е игра за правене на собствено цирково шоу, но тук далеч не е свежарската фън обстановка на Meeple Circus. Тук се прокрадва зловещинка и лека крипарщина с доза фентъзи елемент.

Тази игра почти е извадена от American Horror Story, ако това фрийк шоу беше сит ком. Тук вие събирате изроди, странни чудовища и като цяло нелицеприятни перковци с крайната цел да задоволите биг брадърщината на глутница неконтролируеми зяпачи. Който първи успее да запълни пейките си – печели играта.

Кутията е със сигурност препълнена с предобрени компонентите, тъй като реално в тази игра нямате нужда от повече от две тестета карти и няколко токъна.

Плеймата се купува отделно.

Вместо това вие получавате лични пейки за всеки играч, които да запълвате с десетки мийпълчета, всяко от които напълно уникално. Към това можем да добавим и огромната кула, по която ще движите маркери, доста по-големи, отколкото бихте имали нужда карти и страхотни илюстрации върху тях. А ако притежавате и специалния плеймат за играта, вече гъзарията ви ще е пълна.

Единственият кусур на тези ненужно отлични компоненти е кулата, чието решение за стойка е безумно и като цяло движението на маркерите по нея си е цирк само то.

И след като си приберете лигите обратно в очите, идвате до геймплея.

Така… геймплеят… не е лош, но сякаш не е влагано твърде много усилия в него, просто защото няма кой знае колко… геймплей.

Да, понякога простите неща са гениални. Но понякога не са.

Barker’s Row е елементарна игра за събиране на комплекти. В ръката си ще държите карти с различни изпълнители на номера, като всеки изисква определен цвят и брой от друг вид карти. Щом съберете тези карти, вие пляскате изпълнителя пред вас и получавате определен брой публика. Всеки изпълнител също така дава някакво еднократно умение, което всъщност е единственото нещо в играта, което загатва тактическо мислене и не разчита на шанс.

Защото наистина. Шансът тук е в… огромни размери.

По време на вашия ход, вие избирате една карта „ресурс“ от пазар от три карти и я слагате в средата на масата. Тази карта има цвят, стойност и понякога умение, което ви позволява да теглите още една карта. След това свободното място се запълва.

Едва се държи.

Ако след това запълване в средата на масата има достатъчно количество от даден ресурс за карта с изпълнител в ръката ви, вие можете да я свалите и да си я отбележите.

И понеже колкото повече карти сте свалили, толкова по-добри умения имате е логично да се създаде ефект на снежната топка, чрез който този, който е напред ще е дори по-напред.

Пичовете са се сетили и заради това са сложили въпросната нестабилна кула. В началото, за всяка карта в ръката ще ви трябват 4 карти от определен ресурс. Щом отбележите картата обаче, вдигате маркера си по кулата и вече ще ви трябват 5. Не съм точен със сметките, но смисълът е този – с напредване на играта ще ви е все по-трудно да играете карти и другите ще могат да ви настигнат.

Има още няколко мънички врътки в играта, които да ви дадат косъм решения, но в общи линии е това – лъкфест.

Заключение

Barker’s Row може да няма много в гащите, но знае как да компенсира. Да, геймплеят е постен и вероятно играта ще ви омръзне след три-четири пъти, но компонентите и артът са на такова феноменално ниво, че само визията и темата биха могли да ви връщат към играта… през месец. Или два.

Да, това е игра, която едва ли ще вадите често, но правилата са толкова прости, а темата е толкова силно изразена, че можете да играете Barker’s Row с почти всеки. Даже можете да използвате тази игра за евангелизиране в хобито – лесен геймплей, задоволителни ходове тук и там, усещане за решения и комбинативност… рядко, но все пак достатъчно, че да накарате един мъгъл да се чувства умно. А е толкова сладко, когато го правят, милите.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Exit mobile version