Всички публикации от deyan

Letter Jam – почти обективно ревю

CGE продължава със серията си леки асоциативни игри, но този път за екстремна изненада на всички… и позитивна бих казал, играта не е поредното копие на Codenames.  

Освен това тук Влада Хватил не се е хватил на работа, защото е бил зает с разширението на TTA, чакано с години! Тук дизайneрът e Ondra Skoupy, която за пръв път се захваща с такава работа. Мога само да я поздравя, защото дизайнът е изпипан и играта работи отлично… но не тук. Та-та-дааа!  

Letter Jam е игра, в която използвате въображението си, за да съставяте думи на английски, но за разлика от повечето подобни игри, тук ако не сте нейтив с английския, вероятността да се справите задоволително… не е задоволителна.  

Играта получи множество позитивни отзива в интернет и с право – мога много ясно да видя как ако бъде преведена на български език би била хит. За съжаление, дори и сред хора, които са отлично с английския, открих че има мъка в очите и тягост в мозъчните прешлени.  

За да добиете представа какво е Letter Jam – това е смесица между Scrabble и Hanabi. Всеки играч съставя пет буквена дума от случайни букви, след това дава тази дума на играча от дясно. Този играч разбърква буквите и ги слага с лицето надолу. Целта на всеки е да познае буквите пред него и да състави дума с тях, като не е задължително да е оригиналната дума. 

Това се случва посредством рундове, в които всеки играч ще вдигне една от буквите, които иска да познае пред себе си, но с лицето към останалите играчи – тоест, без той да я вижда. След това всички наблюдават буквите наоколо и който може да направи най-дълга дума използва чипове, с които да отбележи реда на буквите в измислена от него дума, която не казва на никого. По този начин всеки се опитва да налучка коя е неговата буква (ако е използвана в тази дума).  

С други думи – трябва да се сетите каква е думата, която някой играч е искал да напише, като гледате останалите букви. Ако си мислите, че сте познали си отбелязвате на специално листче и следващия рунд обръщате друга буква от вашите пет. Когато сте сигурни, че знаете и петте си букви, просто правите дума с тях и проверявате дали сте прав.  

Има и други правила и точкувания, но няма да навлизаме в тях.  

Заключение 

Letter Jam звучи объркващо и може би първата ви игра ще бъде наистина объркваща, но още на втората ще разберете, че не правилата са това, което ще ви спира да играете следващ път. Истината е, че не мога да бъде крайно обективен за правилата на играта, защото не можехме да бъдем много оригинални в измислянето на думите, а не смятам, че сме глупави (така де, за другите говоря, за мен е ясно).  

Виждам играта като отличен потенциал, ако бъде на български език. Засега е твърде нова и не се знае дали някой ще я подхване с превод, така че ако я откриете на английски, пробвайте. Не гарантирам, че ще бъде вашата игра. Ако обаче някой ден се появи на български, мисля, че би била подходяща за всеки. 

ПЛЮСОВЕ: 

  • Оригинални механики в пренаситения жанр 
  • Възможности за хитри думи и готина простотия 

МИНУСИ: 

  • Ако беше на български 

Peruke – Хвърляш зар и кот такоа

Не знам какво общо има играта с перуки, но от друга страна няма кой знае и колко общо с модерните настолни игри. Започвам с лошо, за да си знаете от рано – това не е добра игра.

А сега нещо хубаво – Peruke има брилянтни хенд мейд компоненти – стилно обработени и лазерно изрязани, побрани по готин начин в малка метална кутийка.

Вътре ще откриете и три зара с отлично качество.

До тук с хубавите неща. Това няма да е дълго ревю, защото самата игра се представя почти като продукт, който да стои на масата ви за кафе и да изглежда хубаво. Самият геймплей е простоват, но не по онзи елегантен начин, с който сме свикнали от про дизайнери. Тук правилата напомнят на детска игра тип „Не се сърди човече“, в която хвърляте зарове и се надявате нещо хубаво да се случи в тоя живот и жена ви да се върне обратно при вас с децата, но знаете, че това няма да се случи, защото вие нямате деца, а ако имахте, вероятно щяха да са от Данчо от седмия етаж.

В Peruke всеки играч разполага с няколко кръга с числа, като по време на вашия ход хвърляте трите зара. Вие можете или да откраднете незащитен кръг на опонента или да защитите ваш. Да защитите, на практика, означава да му дадете още живот. На още една практика, това означава, че не само играта е случайна, но може и да се проточи, ако хвърляте едни и същи зарове.

В играта има още няколко правила, но основната концепция е тази – хвърляте зарове и кот – такоа.

Заключение

Не обичам да пиша негативни ревюта. Особено когато играта впечатлява с изключително елегантни компоненти. Аз силно се впечатлявам от различната презентация, като рядко могат някакви ултра мега миниатюри да ми направят някакво кой знае какво впечатление. В Peruke са изпипали до детайли презентацията, но геймплея… още дори не са го започнали. Това изглежда като компоненти за игра, която вие самите можете да си измислите.

С други думи – ако ви трябва нещо яко да си го ползвате като реквизит за игра или пък дори само за снимки, Peruke e за вас. А ако пък търсите… нали… игра, не знам какво правите тук.

ПЛЮС:

  • Мега елегантните компоненти

МИНУС:

  • Мега безумния геймплей

La Vina – Да ви е сладко

Наскоро отворих заведение с настолни игри и понеже основните клиенти са нови хора в хобито, аз съм винаги в издирване на леки игри, подходящи…да кажем, за всеки.

La Vina дава заявка за игра за начинаещи и макар да има обещаваща концепция и свежа тема, за съжаление мисля, че има по-добри заместители и може и това е причината да не се е играла все още в кафето.

Няма проблем, затова аз съм тук – играл съм играта няколко пъти – както с геймъри, така и с моя шест годишен син. Правилата са елементарни, но все пак има малко детайли, които да направят играта различна.

Темата е нещо, което не сме срещали твърде често, макар и да има няколко доста успешни игри с подобна атмосфера – създаване на вино.

В основата си това е игра тип „pick up and delivery”, като събирате различни комплекти от сортове грозде, за да можете да ги продадете за определен вид вино. В началото на играта се обръщат няколко вида вина, които ще искате да правите, като в кутията има доста карти с вино, което дава на играта огромно разнообразие.

La Vina е и игра със състезателен елемент с „Tokaido” механика. Тук вървите и събирате ограничени ресурси. Можете да се движите с колкото полета искате напред, но следващ играч винаги е този, който е последен. С други думи – ценните ресурси може и да се вземат бързо, но после ще останете с пръст в устата за всичко останало, докато ви дойде отново вашия ход.

Тук всеки играч им ограничения, като това колко и какви сортове грозде може да държи в кошницата си, но някои от ресурсите пристигат със специални умения, които чупят правилата и може да правите интересни ходове тук-там.

След няколко рунда, когато някой e използвал всичките си бурета, с които започва играта – тоест, направил е нужното вино – играта свършва и се броят точки. Точките се печелят по време на игра с качествени вина и ако сте активирал края на играта, не означава, че вие сте спечелил.

Заключение

В основата си La Vina е семпла игра, подходяща за всеки. Дори моят щест годишен син я играе. Но… не търси да я играе отново и отново. На хартия играта предлага нови идеи и механики, компонентите са отлични – красиви, тематични и достатъчно компактни, че да се събират в малка кутия. Въпреки това тук липсва вълнението от обрати, от уау моменти и от значително развитие, което предлагат други игри. Да, това не е игра за изграждане на двигател…. което може би е и проблема. Тук усещате, че правите едно и също, макар и да имате малко подобрения между рундовете. За съжаление, тези подобрения са твърде обрани и почти неусетни.

Играта е бърза, но има и други бързи игри. Играта е красива, но има и други красиви игри. Ако трябва да я отлича с нещо запомнящо се, това е темата. Да, играли сме грандиозни игри като Viticulture или Vinos, но тук срещаме филър изпълнение.

Ако сте почитатели на темата, няма да сгрешите с La Vina. Ако търсите просто бърз и готин филър, за съжаление, не виждам как La Vina се отличава толкова пред други игри от жанра.

С други думи – La vina попада в най-хладката категория – окей.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Красиви компоненти
  • Бърз геймплей
  • Компакта презентация

МИНУСИ:

  • Нищо запомнящо се